Помните ли онзи случай с покойната Васа Ганчева, когато чрез скрита камера едни хора се опитаха да докажат, че тя взима подкупи от други хора?
Малко след този случай Васа почина. Много се изговори и изписа по темата редно ли е или не да снимаш по подобен начин хора – тайно, със скрита някъде камера. По времето, когато се разиграваха тези събития, бях студентка във ФЖМК и имах късмета да имам лекции по медийно право при Нели Огнянова. Тогава г-жа Огнянова, която между другото е и доктор на политологическите науки и професор, много правилно отбеляза, че няма човек, който ако го следиш под лупа, да не откриеш нещо не особено добро за него. Факт!
Всички имаме кирливи ризи, които понякога се опитваме да изперем, а друг път просто крием.
И не е редно да снимаш тайно някого със скрита камера, търсейки бързооборотен скандал, освен ако действията и намеренията му не застрашават националната сигурност или живота и здравето на човек или повече хора.
Но какво става, когато говорим за деца и то в съвсем ранна детска възраст? Те са абсолютно беззащитни и изцяло зависими от грижите на околните.
Те не могат да си кажат, ако някой ги тормози в детската ясла или градина, тъй като още не могат да се изразяват добре. Но има други проявления – необясним плач, липса на апетит, нервни тикове и нощно напикаване. В такава ситуация как родителят да разбере какво причинява толкова сериозен стрес на детето му, докато то не е пред погледа му?
Майка и баща на дете, посещаващо столична детска градина, са се сблъскали с този проблем и са намерили находчив начин да намерят търсените отговори – скриват записващо звук устройство в плюшената играчка на детенцето си. Записите, които слушат след това, са ужасяващи. От тях става ясно, че в детската градина не само тяхното дете, но и всички останали малчугани, са подложени на жесток вербален тормоз от страна на възпитателките.
На децата се крещи, те биват заплашвани и обиждани, наказвани с глад и като цяло дълбоко сплашвани, за да мълчат и кротуват.
Отчаяни, родителите сигнализират на „Господари на ефира“, които от своя страна разговарят първо по телефона с директорката на заведението, която отрича да има какъвто и да било проблем, след това отиват да я потърсят лично на работното ѝ място и да поискат обяснение. Тя обаче не е открита в градината, а служителка от персонала казва, че директорката е в отпуск до средата на май.
Не се опитвам да раздавам присъди, но към момента по всичко личи, че въпросната госпожа бяга от отговорност, а именно – да застане открито и да обясни има ли проблем в отношението на служителите в поверената ѝ детска градина към децата или няма.
Без значение какъв ще е нейният коментар, за всеки, чул записа, е ясно, че нередности и грубости от страна на възпитателките има и те са сериозни.
От една страна, това трябва да е квалифициран персонал, който да знае изключително добре как точно следва да „работи“ с деца, какво трябва да е отношението към тях и редно ли е малките да бъдат оставяни да се напикават. И още повече: редно ли е когато това се случи, да стоят с напиканите дрехи или пък да ги оставят гладни, като това да е представено като възпитателен метод. За крещенето, заплашването и обидите пък да не говорим. Дори на нас – като зрели хора на по 20-30 и повече години, би ни станало зле, ако някой крещи в лицето ни и ни обижда, а какво ли остава за двегодишни дечица.
Защо обаче продължава да се случва това – да се проявява вербално или друго (да си спомним акушерката, пребила дете) насилие над деца?!
Къде е проблемът? В системата, която не плащала достатъчно на такива служители и те биват изнервени от прекалено много работни часове и ниска надница? В родителите, които „преиграват“ и изопачават, или може би в самите деца, които не са добре възпитани? В директорите на подобни институции, които не подбират добре персонала си и не следят как се работи с децата? Или просто има злобни хора, които се опияняват от това да упражняват власт и насилие над по-слаби същества?
Замислих се и за нещо друго – не е била само една служителка, която да си позволи да крещи на децата, а явно са всички заедно „в кюпа“ на озлоблението и агресията! И това придава едни кошмарни краски на цялата детска градина и случващото се в нея.
Резултат към момента още се чака. Следва да се извършат редица проверки от страна на отговорните държавни органи, да се даде официално становище и т.н.
Към момента различни майки от София се организират за провеждане на мирен протест пред МОН с цел най-сетне да се направи нещо ефикасно срещу поредната проява на недопустимо поведение към деца.
Дали това ще даде резултат или институциите ще изчакат и това „чудо“ да отмине за 3 дни, предстои да се разбере.
Но това, което всеки от нас следва да направи, е първо да се обърне сам към себе си, да си помисли той как се държи към околните, били те деца или възрастни, да се замисли и над думите, които употребява и току виж се усети колко често агресията, раздразнението и недоволството вземат превес. Колко често самите ние заплашваме някого, че ще го „плеснем“, че ни е „писнало“ от него и „ти нормален/а ли си, бе/ма!?“
Защото насилието е верижна реакция и е заразно като болест. И в крайна сметка по един или друг начин това стига и до децата.
