Когато очаквате първо бебе, всички около вас, като наговорили се, започват да ви засипват с непоискан акъл. Ние също се нареждаме на опашката, но нито ще ви плашим (такива около пресни родители, за съжаление, винаги се намират), нито ще ви лъжем (като в някои реклами). А ще ви предложим как да се погрижите за себе си.
Защото те, децата, ще си растат, а вие ще си ги гледате – но трябва и да оцелявате, ще видите. Рано или късно, ще го научите и сами, щете – не щете, но защо да не ви ориентираме отрано какви неща е добре да криете от децата си. Не с лошо, нали, просто и за тяхно добро – защото колкото вие сте по-читави и сте съхранили сили и разум, толкова по-добре ще се грижите и за тях.
Изглежда логично, но на практика понякога се действа глупаво и такива предмети остават на видимото си място, за да ви радват. Еми, за кратко ще е. Защото за децата всичко е игра, от съвсем мънички – те така изучават живота. И в тази игра е включено чупенето, късането, унищожаването – на всичко, което им попадне в ръчичките. Било то албумът със стари снимки (с онази ценна фотография на прадядо ти от Сръбско-българската война, малко преди да го пленят, дето после ако не бил избягал с откраднат кон през царевицата, това малкото пишлеменце също нямаше да го има, неблагодарничето), вазата от династията Минг, скромната ти колекция, но ТВОЯТА СИ скромна колекция класика първо издание, трупана докато си имал още излишно време и пари, и други подобни неща, които детето ти не подозира каква стойност имат за теб. Така че ако не си ги прибрал – ти си си виновен, да си знаеш.
Едва ли на, примерно, три годинки гадинката ще може да свие и запали цигарка, нито ще продължи да пие с интерес от бутилката след първите една-две глътки, но ще ги съсипе, разпилее, разлее, унищожи… И после – дотук с домашната терапия! (Добре де – до следващото зареждане и по-умно прибиране).
Подхождайте сериозно към битовите си анти-стрес сесии, защото както знаем – като родител нито ще имате време (а и пари) да посещавате психотерапевтични сесии, нито има психотерапевти, които ходят по домовете (пък и да ходят – кой ще ви остави на мира цели 40 минути!).
Те не са нито скъпи, нито (много) опасни за децата. Но ще ви трябват в безкрайно важен и рядък момент – към полунощ, когато хлапето най-после спи дълбоко в следващите два часа. Когато вече имате вопиюща нужда, преди да мигнете за кратко тази нощ, да изпитате миг на радост в този пореден тежък ден – да се намухате с някаква захар и сол пред телевизора. И тогава да не се окаже как – о, ужас! – останали без никакви сили, трябва да видите колко е трудно, направо невъзможно, да отскочите за минутка до денонощния за снакове. Така че – ценете, пазете и крийте хубаво вафлите с ванилия, буркана с нутела и бисквитките с фъстъчен крем, мили родители!
Още от Владимир Вълков:
Изгубени в превода: Детето казва едно, но какво чува родителят
Ако сте виждали онези клипчета с плачещи родители, които намират изрязаните симпатично накриво с ножичка хартиени главици на личностите от банкнотите, които тези родители (тогава неплачещи) са събирали години наред – вероятно вече знаете, че е добре да криете усърдно спестяванията си от малките зверчета. Може би сте запознати и със съдбата на паспорта на азиатския татко (и на самия татко на границата), на чиято снимка с маркер са надраскани… ъ, извинете – дорисувани талантливо… мустаци, очила и коса. Но ако не сте – казваме ви го ясно и тревожно – крийте, крийте на сигурно, преди да сте станали вие героите на нови такива случки.
Газови пистолети, спрейове, боксове, мечове (колекционерски?), електрошокове, „пеперудки“… Надяваме се, все средства за самозащита по много основателна причина (или – части от самурайската ви колекция). Това само го отбелязваме, а да ви убеждаваме, че трябва да ги криете – няма, по-скоро ще ви помолим засега да отложите правенето на деца…
Порното би трябвало да е само в телефона ви, нали? Но ако си падате по максимално офлайн живот, може би пък си пазите някакви по-специални броеве на Hustler, Zoo, „Чук-чук“ или „Насаме“, кой ви знае – това си е ваше лично, интимно право и ние няма да ви съдим. Но социалните може и да са на друга позиция, ако сред книжките, които детето ви си занесе в яслата, има страница, по-подходяща за чичкото портиер. И най-вече – сбогом, ЦЯЛ специален брой Hustler / Zoo / “Чук-чук“ / „Насаме“!
Може и да има родители, на които пък да им е забавно да видят, че тодлърчето им е намерило в чекмеджето дилдото на мама и си играе невинно с него, а после пищи и не дава да му го вземат, защото му е новата най-любима розова играчка. То е още малко и няма да разбира какво е това гальовно гънещо се нещо, нито ще помни тази случка за когато порасне и вече разбира събитието. Но ВИЕ ще знаете! И някой ден може вече да не ви е забавно…
Тези неща по-добре да бъдат направо унищожени и съсипани от малката маймунка, вместо само намерени и изкарани на „бял свят“ пред другия родител. Неща като: принтнати nudes на старо, тогава младо, гадже, кеш за личен буфер, по-голямото тайно дилдо, за което той не знае или stash-ната кутия с няколко цигарки за ако много ти се допуши, докато официално си вече непушач. Или с две думи – прекалени проблеми. Проблеми, които по-добре да скриете добре.
Още от Владимир Вълков:
