Трудно ми е да убедя собствената си майка (70 години), че детското тръшкане на дъщеря ми (2,8 години) е съвсем нормално. Дори на мен самата понякога ми се струва абсолютно откачено, истерично и… сюрреалистично. За мама обаче – жена от поколението, раждано през далечните 50-те години на 20 век детското тръшкане е нещо, „което вие със сестра ти не сте правили като малки…“
Да уточня – ние със сестра ми сме отглеждани по книгата на доктор Спок – популярно педагогическо четиво, единственото през 80-те години в социалистическа България. Днес методите на доктор Спок са в голяма степен отречени, за сметка на много по-модерни разбирания, включително социални, за важността на детето.
Разбира се, майка ми не е права – аз лично си спомням собствени детски тръшкания (днес наричани още тантруми), при които буквално изпадах в безконтролен гняв.
Един път се тръшках болезнено дълго, защото не исках да нося един дразнещ ме потник. Но си спомням и че със сестра ми потискахме хленченето и се криехме, когато изпадахме в истерии, защото много ни се караха за „лигавщините“.
Но ето ме днес – четяща доста за детско възпитание (и дума да няма – методите са се променили кардинално) и знам достатъчно за тантрумите, за да успявам да не им обръщам внимание и да ги приемам за нещо неизбежно, когато се случват на дъщеря ми.
С близки майки на деца на сходна възраст обсъждаме постоянно проблема с детското тръшкане. Със собствените си очи виждам как техните деца изпадат в истерии от нищото, точно както и моето собствено. Знам и кое е най-доброто лекарство, когато детето се тръшне на земята в истеричен плач:
Да, на думи звучи лесно. Но да видим как се постига на практика…
Момент. Хайде подред.
Нека обясня за онези, които все още не са се сблъсквали с него, но им предстои. Както и за онези, които са го забравили и са изненадани, когато станат свидетели на тръшкане при племенници и внуци.
Детската избухливост се проявява в емоционална серия от тантруми или тръшкания, които се случват основно след 1-годишна възраст – до към 4, когато започват да утихват.
В статия в платформата Baby Center много успешно оприличават детското тръшкане с лятна буря – внезапна, но понякога наистина свирепа и дори разрушителна.
Ето пример: дъщеря ми става усмихната от сън, изпишква се кротко на гърнето и когато започваме да се обличаме, отказва категорично да сложи панталон, клин или каквото и да е друго, освен лятна рокличка, нищо че навън е 13 градуса.
Не само отказва, ами и прави страхотно емоционална и шумна сцена, започва да крещи, да хвърля дрехите, облива се в сълзи, тича из къщата само по гащи и в един момент се хвърля на земята и рита с крака във въздуха. Аз я гледам удивено – както всеки път, когато това се случи… И започвам много силно да се ядосвам…
Но за реакциите – след малко.
Струва ви се, че отглеждате тиранин, лигльо или емоционален манипулатор, или както майка ми казва: „детето ти е с много труден характер“.
Аз съм абсолютно против да се определя характера на дете на толкова ранна възраст, освен това не става дума за характер – става дума за период, през който преминават всички деца. На тази възраст те не могат да бъдат манипулативни, нито тиранични, просто защото все още не знаят с каква власт разполагат. По-скоро тръшкането е естественият израз на големите емоции, с които се сблъскват.
Вижте още:
Те започват да разбират все повече от света и знаят значението на думите, които чуват, но им е трудно да се изразят добре. И им е невъзможно да споделят чувствата си, затова постоянно – или поне много често – изпитват фрустрации.
Емоционални дразнители
Най-честата причина детето да изпадне в истерия е това, че се чувства претоварено емоционално. То изпитва позитивни и негативни емоциии, точно както и възрастните, но не умее да ги разбере и да ги контролира. Тантрумите са начин да се изрази фрустрация, страх или чувство за отхвърляне – все силни чувства, с които то не може да се справи все още самичко.
Тръшкането и изпадането в истерия може да се дължи и на нещо, което е притеснило или впечатлило детето по-рано през деня. Например: картинка на чудовище, гърмежи от буря или нещо друго, което го е изправило до ръба на възприятията му. Тантрумът обаче не се случва веднага, а например когато го сложите да спи. Понеже реакцията не е непосредствена, понякога е трудно да разберете защо точно детето се тръшка и мята в истеричен пристъп.
Физически дразнители
Умора, глад, жажда, неудобна дреха, болка – всичко това са причини за тръшкане. Но истинският дразнител може и да си остане загадка – на тази възраст повечето от децата няма как да си кажат какво им е. Нещо повече – те самите не знаят изобщо какво им е.
Истерии с цел получаване на нещо
Третата причина за тантрумите е в следствие на родителската реакция. Ако предишни пъти е работело получаването на нещо, за да се успокои, детето се пробва и сега и прави истерична сцена с цел да се получи нещо: храна, играчка, внимание…
Всъщност в повечето случаи НЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ НИЩО. Затова стойте си спокойно и чакайте лятната буря да отмине.
И все пак специалистите от Baby Center предлагат някои стратегии, чрез които можете да облекчите положението за себе си, а и за детето.
Реагирайте различно, спрямо различната причина, накарала тодлъра да се тръшка. Ако знаете, че е гладен, уморен или му се спи – дайте му храна или го сложете да спи. Ако иска да носи еди коя си дреха, вместо друга, може да му разрешите, но ако е важно, защото навън е студено например, какъвто случай описах по-нагоре – проявете твърдост.
Няма проблем да смените закуската на детето, ако не иска да я яде и имате тази възможност. Но ако е единственото, което имате за ядене – обяснете му го, след това го оставете да си се тръшка, докато му мине.
Ако детето не е застрашено или не иска нещо опасно за здравето си, можете да му го разрешавате с цел да избегнете тръшканията. Но вероятно сте наясно, че тантруми ще има и за неща, които изобщо не са полезни за тодълъра или пък изобщо не ви устройват вас самите. Така че да се отстъпва не е добро решение.
Вижте още:
Детското тръшкане е трудно за понасяне. Няма спор, че ще ви изправя на ръба всеки път. Но това не означава, че трябва да се обърнете и да си тръгнете. Според детските психолози е най-добре да стоите в същото помещение, докато свърши тръшкането. Ако напуснете, детето ще се почувства изоставено и ще преживее нов наплив от емоции. Ще се почувства и само, и уплашено. Дори да млъкне, когато излезете от стаята – не е добре да предизвиквате следващата вълна негативни емоции. Можете да излезете само, ако се почувствате твърде натоварени емоционално, ядосани или докарани до ръба на търпението си. Отидете да си сипете чаша вода и се върнете след това. Вашето спокойствие е най-важно в момента. Затова останете наблизо.
Каквото и да кажете в момента на емоционалния изблик – то няма да бъде нито чуто, нито разбрано. Затова не казвайте нищо, не успокоявайте и просто присъствайте, чакайки гневния период да отмине.
Според някои експерти, е добре да прегърнете детето, когато е в истерия. Пробвала съм го – не работи. Има гънене, ритане, тичане, биене и хапане. По-добре ги оставете да се наплачат и накрещят.
Ако го наплясате, така ще го научите, че проблеми се решават чрез агресия. Но няма да им помогнете да се научат да регулират сами емоциите си или комуникационните си умения.
Освен това има изследвания, които сочат, че физическите наказания могат да забавят развитието на мозъка на децата и да навредят на психическото им здраве.
Не му отстъпвайте на исканията. Но и не ги търгувайте. Ако се предадете, ще следват още тръшкания, в които ще трябва пак да се предадете, за да спрат. Не позволявайте тодлъра да ви извади от контрол и да започне да ви върти на малкия си пръст чрез тръшкания, защото само ще стане по-зле занапред.
Още една причина да сте наблизо е, че деца, изпаднали в истерия, са склонни да удрят другите, да нараняват домашни любимци, да хвърлят неща, да бият възрастните или в тръшкането си да си ударят главата в нещо остро или в земята. Бъдете до тях и ги пазете от самите тях си. Пазете и околните, разбира се.
Бъдете спокойни. Обсъдете с най-прости думи какво се е случило и се опитайте да разберете причината. Нека детето се опита да обясни, ако може. Нека се научи да обяснява емоциите си, да каже как се е чувствало и защо.
Опитайте се да го насочите към други начини за справяне с проблемите, когато е притеснено: кажете, че следващия път ще може да избере измежду дрехите, които може да носи, вместо да се тръшка, че не иска това или онова.
И най-вече: успокоявайте го и го гушкайте. Покажете му, че не се сърдите за тръшкането, колкото и да ви е натоварило.
Вероятно няма да е възможно, но все пак се опитайте да забележите кои ситуации отключват емоционалните изблици на детето. Ако изпада в истерии, когато е гладно – носете някакви малки соленки, плодове или закуски.
Ако им е трудно да прескачат дейности, се научете да ги предупреждавате по-отрано: скоро ще се приберем, за да вечеряме и т.н.
Разсейването е една от супер-стратегиите за предотвратяване на детски тръшкания. Ако усетите, че в детето се надига недоволство, предложете да смените локациите например. Или да им дадете друга играчка. Или да им отклоните вниманието към нещо, преминало внезапно. Или направете нещо, което те не очакват. Опитайте се да отвлечете мисълта им към друга дейност: например отиване на пазар и т.н.
Вижте още:
