В Световния ден на недоносените деца разговаряме с д-р Зорница Малинова, началник на отделението по неонатология във II САГБАЛ "Шейново" , една от водещите специализирани акушеро-гинекологични болници в столицата, която от години е на първите места по раждаемост в страната. Неонатологичното отделение в нея притежава най- високото, трето ниво на компетентност, което позволява да се провежда интензивно лечение и специализирани грижи за всички новородени деца, независимо от тяхната гестационна възраст и тегло. Всяка година във II САГБАЛ "Шейново", се раждат над 2000 бебета, а процентът на недоносените сред тях се движи между 11 и 13 на сто и е по-висок от средния за страната.
От месец май тази година, Фондация "Нашите недоносени деца" стартира с помощта на дарители първата по рода си у нас програма за психологическа подкрепа, насочена към родители на преждевременно родени деца именно във II САГБАЛ "Шейново", която се води от Ния Коновска, психотерапевт с дългогодишен опит в работата със семейства, засегнати от преждевременното раждане.
"Обществото сякаш напоследък започна да научава за проблема недоносеност, и сякаш той съществува само по време на дарителски кампании и събития, каквото е Световният ден на недоносените деца. А според мен трябва да се говори, за да има информираност и този проблем да не остава на заден план", отбелязва д-р Малинова.
За работата в отделението по Неонатология на една от най-големите АГ болници у нас тя споделя, че е динамична, интензивна, а покрай радостното събитие - раждане на дете, денят понякога минава неусетно.
"Екипът ни включва лекари със специалност по неонатология, детски болести и детска кардиология, лекари специализанти и акушерки, като така осигуряваме денонощно наблюдение на новородените. Особено предизвикателство в работата ни е лечението на недоносените новородени с екстремно ниско тегло, това са бебета родени с тегло под 1000 г. Дори в момента в Интензивния сектор на отделението се грижим за 10 недоносени бебета, най-малкото от тях е родено в 24 г.с., с тегло 680 г.", разказва д-р Малинова.
"Да бъда неонатолог е моя мечта от студентските години. И тя се сбъдна. Най- хубавото е, когато видиш едно пораснало дете, което е било много болно, да тича. Най-трудното е, когато трябва да кажеш на семейството, че детето им няма да се справи...", споделя тя. По думите ѝ предизвикателствата пред семействата на недоносените деца у нас са много и често те имат нужда от подкрепа.
"Нито един родител не е подготвен, че може новороденото му дете да е болно. В първите няколко дни те трябва да приемат огромно количество медицинска информация, която ако не е поднесена така, че да е разбираема, предизвиква страх и объркване. Често родителите не могат да докосват децата си, да ги гушкат, да комуникират с тях. В дългосрочен план при деца при които са възникнали късни усложнения на недоносеността се налага провеждане на множество почти ежеседмични консултации, процедури, изследвания", обяснява тя.
"Недоносените деца, особено най-малките, трябва да изминат труден път, докато дойде време да си отидат вкъщи. В последните месеци от бременността организмът на бебето се подготвя за раждането, органите и системите съзряват, за да може то да се справи с живота извън майчината утроба. Тези процеси при недоносените деца се извършват в различни, много често стресови условия, свързани със силен шум, светлина, множество манипулации...
Рисковете при недоносените бебета могат да са такива, които се развиват в първите дни от живота им и пряко да ги застрашат - незряла дихателна система, сърдечно- съдова, храносмилателна система, недостатъчно развита централна нервна система. В следващите етапи особено значими са късните усложнения на недоносеността - бронхо-пулмоналната дисплазия, ретинопатията на недоносеността, усложненията свързани с психомоторното развитие", казва д-р Малинова.
По думите ѝ в такива трудни моменти възможността за психологическа подкрепа е много важна, а разговорите с родителите на болни деца - недоносени и доносени, е процес, изискващ време, търпение и определени познания относно подхода към тях. Тази подкрепа е важна за родителите, за да могат да се справят с предизвикателството на преждевременното раждане. Важна е и за самите лекари - за да можгат да се справят с напрежението и прегряването, защото работата в интензивното отделение е тежка, с тъгата, гнева и разочарованието, когато си направил всичко и повече няма как да помогнеш.
"Ние се привързваме към децата, за които се грижим, понякога с месеци. Те стават наши деца, поне до момента, в който не си отидат вкъщи. И когато има проблем или нещата не завършат по начина, по който сме искали ние много често съпреживяваме тъгата на семейството", отбелязва тя.
"Всички в отделението се стараем да дадем подкрепа и утеха на родителите в най- трудните моменти и осъзнаваме колко е важно това. В отделението родителите имат възможност да посещават децата си два пъти дневно всеки ден от седмицата, могат да ги докосват, да им говорят. Когато бебето е стабилно имат възможност да ги гушнат. Ако майката има желание, няколко дни преди изписването може да постъпи в болницата за да се научи да се грижи за недоносеното си бебе."
Процентът недоносени деца у нас е около 10%. Причините за повече преждевремени раждания в сравненине с останалите страни в Европейския съюз са много - социално-икономически; нездравословен начин на живот; ниска здравна култура; непълно проследяване на бременността, възраст на майката - майки под 16 или над 40 години, инфекции, многоплодна бременност и т.н., казва още д-р Малинова.
"Проблемът в България е свързан основно с три неща - липса на достатъчно персонал (за съжаление едва ли има отделение, което да е достатъчно обезпечено с персонал, като особено важни тук са акушерките и медицинските сестри), липса на пространство и недостатъчно разбиране на това колко е важна семейно ориентираната грижа. Персоналът е този, който е най-важен в грижата за недоносените бебета. Когато има достатъчно съвременна апаратура, но няма кой да работи с нея, тогава нещата няма как да се случат. Особено голям проблем е недостатъчният брой на специалистите по здравни грижи - акушерки и медицински сестри", подчерта тя.
В деня, в който отбелязваме своята подкрепа за недоносените деца и техните семейства, д-р Зорница Малинова пожела на родителите, чиито бебенца в момента са в неонатология, да са силни, да не се отчайват и да вярват в децата си. Защото тези деца ежеминутно показват колко е силна жаждата за живот.
