Малките деца и чувството за време - абстрактни понятия и смешни истории
"Хайде да лягаме вече, че УТРЕ ще ставаме рано да ходим на детска градина", казвам на дъщеря си, която е почти на 4 години.
"Ама СЕГА ли ще ходим?", пита тя с искрено любопитство.
"Не", повтарям. "Утре".
"Аха", съгласява се и привидно е разбрала.
Но явно не е. Защото на следващия ден ми задава абсолютно същия въпрос, очевидно обърквайки "сега" и "утре".
Макар и доста добре да се оправя с говоренето, вече месеци наред тя не може да оправи понятията за време.
За нея "днес" и "вчера" означават едно и също, а "след малко" всеки път я изкарва от равновесие, защото й звучи като огромен период.
"Веднага" горе-долу й е ясно, но че "вчера" не е в бъдещето и не предстои и че "по-вчера" не означава "преди няколко месеца" - всичко това й е абсолютна мъгла.
Оказва се, че това е съвсем нормално при децата на нейната възраст.
Макар и значително да се различават по способността си да се оправят с времевите периоди, повечето дечица на 3-4 години не могат добре да вникнат в абстрактността на понятия като "миналата година", "тази седмица", "утре вечер", "вчера сутринта" и тотално обръкват термините за минало и бъдеще.
Децата знаят думите, с които се означава даден времеви период, но не могат да определят точно какъв е той.
Така се раждат интересни истории.
Вчера (ама наистина вчера, а не преди една година!), се разхождахме с дъщеря ми в парка, когато се разминахме с човек, който водеше малко кученце на каишка.
Тя се спря за малко, извърна поглед след кученцето, след което ме настигна, хвана ме за ръката и заразказва, изобщо без да се съобразява с никакви времена, които биха могли да сложат юзда на нейната фантазия:
"Онзи ден (разбирай "току-що!") виждам едно кученце. То е мъничко, сладичко, добричко. Отивам аз при него и го погалвам и то ми казва: ти си добро момиченце и аз ще дойда с теб, защото си много красива! И ме облиза по ръката! След това скочи след мен и дойде, и започнахме да се разхождаме! Какво добричко кученце е това моето!" - и започна да гали измислено куче.
Но още по-странни са нейните "пет минути".
Всяка сутрин, когато я будя за детска градина, тя плаче и вика:
"Не съм се наспала ОТНОВО ВСЕКИ ПЪТ! Искам още пет минути!".
Петте минути за нея текат по друг начин, защото, независимо след колко време дойда да я будя отново - дали след една или след цели десет минути - тя няма проблеми.
Изглежда, че ние възрастните изобщо не разбираме "петте минути" на малките деца.
Ще трябва да понаучим понятията за времената - в крайна сметка детето ще става възрастен, а възрастните имат съвсем различно усещане за време.
И колкото по-възрастни са, толкова по-различно минава времето. За това сме писали вече тук:
Започнах да й повтарям: "Мием зъбите винаги по същото време: понеделник сутрин и понеделник вечер. Вторник сутрин и вторник вечер, сряда сутрин и сряда вечер... и т.н".
Тя пък започна да ме пита неща като: "Мамо, днес понеделник ли е?" (и това обикновено е в събота, когато е очевидно, че няма да ходим на детска градина, но пак е напредък...)
За да помагаме на децата да вникват в понятията за време по-добре, педагозите съветват да започнем да им разквазваме подробно деня по следния начин:
"Тази сутрин бяхме в парка. След това отидохме до магазина. Половин час по-късно се прибрахме, михме ръцете и обядвахме. Когато се стъмни довечера, ще се измием и ще си легнем. След което ще четем книга. А утре сме в зоопарка".
Съветват да правим това също така по-често, позовавайки се на ежедневните дейности, така че детето да започне по-добре да ги разбира.
Не е лошо да използваме и реални времеви референции, като показваме часовника и казваме например - в 6 часа и 20 минути.
Понеже очевидно ние, възрастните, трудно ще научим колко дълги са "петте минути" на детето, трябва да го насърчим да започне да разбира по-добре НАШЕТО време, докато е още в предучилищна възраст.
Не знам дали това е добре.
Но е неизбежно.
