Начинът, по който децата обичат родителите си, и любовта към баби и дядовци са несъпоставими. Ако мама и татко са хората, които ни възпитават, отглеждат, помагат да пораснем живи, здрави и смислени хора, то баба и дядо са оазисът ни в света – те ни осигуряват пространството на вечното детство, на вечния комфорт, на безрезервната обич и безусловното приемане. Щастието да имаш обични баба и дядо е привилегия. Не се случва на всяко дете. Понякога бабите и дядовците са си отишли твърде рано от света, друг път отношенията помежду им са осакатени от вътрешни семейни вражди, състезания и пререкания, които няма как да не достигнат до съзнанието на детето. Децата не са бели страници, противно на някои по-стари схващания по този въпрос. Децата улавят интуитивно антагонизма и напрежението, по същия начин, по който усещат хармонията и любовта – още преди да имат в речника си дори правилните думи, с които да опишат тези емоции и състояния.
Понякога ролята на бабите и дядовците се пренебрегва – свежда се до глезене, лакомства и подаръци, но тя изобщо не се отъждествява или изчерпва с това, то е само една от функциите на безметежното детство, което човек преживява покрай баба си и дядо си, ако отношенията му с тях са щастливи, каквито бяха моите. В съзнанието ми дядо завинаги остана Дядо Коледа, за когото го подозирах, когато бях на пет, а пет години след като вече я няма, баба продължава да е най-близкият човек, когото някога съм имала, и вероятно винаги ще бъде.
В наши дни не е лесно да бъдете баба и дядо – не в биологичния смисъл, а в емоционалния и социалния такъв. Отглеждането на децата от баби и дядовци – понякога с право – се възприема като отживелица, а модерните стилове на възпитание често не съвпадат с начините и разбиранията на бабите и дядовците. Доста родители предпочитат услугите на детегледачки, а и доста баби и дядовци работят до толкова напреднала възраст преди пенсиониране, че дори и при желание нямат възможността да се включват активно в грижата за своите внуци. И все пак не количеството, а качеството на прекараното с внуците време е това, което го прави специално и незабравимо за цял живот.
Изразявайте любовта си към внуците при всяка възможност.
Имате толкова много за даване, което вашите внуци не могат да получат от никой друг. Не се страхувайте да предложите много прегръдки и целувки, стига децата също да ги искат, и всъщност да им казвате съвсем буквално колко много ги обичате, колко се гордеете с тях, колко много означават за вас, без непременно да очаквате отговор. Децата никога не се уморяват да го чуват.
Седнете да поиграете на пода с играчките „от вашето време“.
Дано сте запазили някоя играчка или образователна игра още от времето на вашите деца или даже от своето собствено за внуците. Десетилетна къща за кукли и плочки за учене на буквите са чудесни за почти всяка възраст и създават общ въображаем свят между поколенията. Вдетинявайки се в играта, вие давате на внуците си много по-ценен подарък от всяка материална вещ, която бихте могли да им осигурите. Врвъзката, която създавате с такава игра, е наистина специална – превръща ви в част и от въображаемия свят на децата.
Друг подарък от вас за внуците – свободното ви време.
В общия случай то е повече от това на децата ви. Вие сте едни от малкото хора, от които децата няма да очакват да чуят „твърде зает съм да се занимавам с тебе сега“ – не ги разочаровайте. Новините, сериалите и спортните предавания могат да почакат. Или да ги гледате на архив.
Омагьосвайте ги с домашна храна.
Спомняте ли си невероятните аромати, носещи се от кухнята на вашата баба по всяко време на деня или нощта? Мекцици, баници, кексове, палачинки… така ухае детството в спомените ви, нали? И понякога долавяте тези миризми, когато минавате покрай балкона на някоя чужда сграда, и те ви пренасят в едно по-щастливо и безгрижно време. Внуците ви заслужават същото.
Децата формират много интензивни отношения с храната въз основа на ароматите, контекста, в който се предлага, и прекрасните спомени, които се свързват с нея – неслучайно любимото ни ястие винаги произхожда от детските спомени. Специална връзка се формира обаче не само с хапването, но и с човека, който го е приготвил с любов. Специалните храни, свързани с всеки празник, могат да донесат усмивка на дете от всяка възраст, особено ако му позволите да ви помогне в процеса. Децата се чувства горди и пълноценни, когато помагат. По-малките внуци обичат да избират салфетки и да помагат в подреждането на масата, докато по-големите помагат в кухнята.
Разказвайте им истории, и то лични истории.
Приказките могат да се прочетат и от книжка. Дайте им подробности, още и още детайли за това какъв е бил животът, когато сте били млади. Какви бяха празниците, когато растяхте? Какви неща правехте, когато бяхте на тяхната възраст? Не пропускайте историите за техните родители. Какви смешни неща им се случваха? Те ще се радват да чуят колко пакостливи са били мама и татко.
Ако имате повече от едно внуче, обръщайте индивидуално внимание на всяко.
Възможностите за смислено време очи в очи са лимитирани, но в рамките на тях можете да правите заедно какво ли не. Дайте на детето избор от няколко дейности или го оставете да ви изненадат с избора си на съвместно занимание. Не е необходимо да е нещо кой знае колко специално, а просто нещо забавно по избор на детето. Независимо дали отивате на разходка, хвърляте стрелички в дартс, играете игра, майсторите нещо, садите зеленчуци, хапвате заедно в парка или играете ролята на учител и помагате с домашните, има нещо, на което и двамата можете да се насладите заедно – това ще остане един много мил спомен за детето. Помолете го за помощ с технологиите и то ще ви даде безкрайни, но отлични насоки, докато вие самите го обучавате колко е важно да проявява търпение с близките си!
Измислете си съвместен проект.
Например да подготвите семеен албум със снимки на всички поколения. Или книга със забавни места за посещение, спомени, колаж от семейни снимки, любими истории и всякакви други съкровища, които децата могат да помогнат да съберете. По-големите деца могат да ви интервюират и да ви помогнат да напишете автобиографията си. Има безкрайни възможности – просто се оставете на въображението си.
Следващото е трудно: научете се кога да говорите и кога да мълчите!
Внуците невинаги имат нужда от „акъл“. Колкото по-рядко го давате непоискан, толкова по-често ще ви го искат. Може би открит разговор, в който всъщност ги питате кога и дали могат ги интересуват вашите мисли и съвети, може да отвори вратата за некритична дискусия. Добре е децата трябва да ви дадат обратна връзка точно какви са очакванията им за вашето участие в живота им и вие самите да споделите с тях чувствата си относно своята роля. От решаващо значение е да поддържате тези линии за комуникация отворени, но невинаги е лесно. Понякога може да се нуждаете от трета страна, която да помогне само малко, за да сте сигурни, че всички могат да бъдат чути. В края на деня крайното решение е това на децата.
От време на време поглезвайте внуците по съгласуван с родителите начин.
Уверете се предварително, че мама и татко биха одобрили специалното ястие, новата играчка, спонтанното излизане или изобщо изненадата, която ви е дошла наум. Важно е също така да сте сигурни, че вашите цели и тези на родителите не са в конфликт и че неволно не подкопавате тяхното възпитание или някое наказание, което са наложили – не искате да влизате в конкуренция с мама и татко, това не е състезание. Дори можете да помогнете на децата си, като ги разтоварите от родителските грижи закратко, но това може да стане само ако сте съгласували идеята си предварително. Една баба например чете на внуците си всяка сутрин на закуска, когато са при нея – така се сближават и ги откъсва от времето пред екрана. Вече на по-късна възраст, почти тийнейджъри, тези деца продължават да обичат малката мила семейна традиция.
Бъдете до тях, каквито и да са.
Не се чувствайте отхвърлени или обидени, ако внучето ви е твърде заето, за да се събирате – вие сте възрастният в ситуацията, дръжте се като такъв. Често си мислим, че децата просто не искат да прекарват време с нас, докато ако им позволим да предложат алтернативен план или помислим кое в поведението ни ги отблъсква, можем да закрепим връзката помежду си. Съвременните деца не обичат и разговори по телефона, може да пробвате чат – там със сигурност ще ви отговорят.
С порастването им, ще забележите у тях неща, които не ви харесват много – прически, облекло, поведения. Да, няма да са като от вашето време. Може би и интерсите им ще ви се сторят неуместни – например момче да ходи на балет или момиче на бокс. Все пак ще означава неподозирано много за тях, ако ги подкрепяте и насърчавате за всичко, което са, за изборите, които правят. Ако ги валидирате като хора и им показвате, че ще бъдат обичани, дори ако не са напълно разбран. Канете ги на гости с преспиване с кино и пуканки, опитайте да им влезете в тона, да ги провокирате да споделят тайните си, като вие им споделяте свои случки от времето, когато сте били в тяхната възраст…
Един ден домовете ни са подредени идеално и пералнята не работи нон стоп. На пода няма разпилени играчки. По телевизията дават само това, което искаме. Спокойствието да сме изпратили порасналите си деца е безценно, но не е достатъчно. Детският смях и лудории оживяват домовете ни и осмислят нашето време. Малко усилие от наша страна, щипка любов и щипка разбиране, и можем да се превърнем в най-безценните хора в живота на нашите внучета. И да разберем, че домовете ни всъщност са по-щастливо място, когато са по-неподредени.
Вижте още:
Нарцистичните баба и дядо са по-вредни, отколкото предполагате
