Когато някой алпинист иска да изкачи труден връх, той започва подготовката си отрано, подсигурява се с добра екипировка, добре преглежда маршрута, припомня си минали мисии, внимателно премисля всяка стъпка от предстоящото предизвикателство и не на последно място – настройва се психически и се опитва да остане възможно най-позитивен.
Ситуацията е много подобна, когато се опиташ да отидеш на море с прохождащ звяр.
Там, също като сипея към връх Вихрен, всеки миг е осеян с мисли като „Защо си причинявам това?“, „Кога ще свърши тази мъка?“ и „Това е ад!“. Едно е сигурно, ако искаш приключение – отиди на море с 9-месечно бебе.
Преди месец и половина бяхме на море също, но тогава беше различно. Бяхме аз, бебо, баба, дядо и племенничката. Да, беше голяма паника, така е. Но същевременно, бебето все още си беше абсолютно бебе, не можеше много да разбере как да си играе и не пълзеше навсякъде. Също така му беше достатъчно да гледа братовчедка си как си играе и тя често го забавляваше. Врещеше понякога, но спеше много добре и през деня, и през нощта. Общо взето тогава си мислих, че всъщност на море е по-лесно, отколкото в реалността, наречена „вкъщи“.
Нямах търпение да дойде септември и отново да отидем на море.
Щяхме да сме си само тримата – мама, тати и бебо. От раждането насам не сме прекарвали толкова време само тримата. Щеше да е приказно. Да се разхождаме, да плуваме, да играем табла, да пием по някоя и друга биричка, да се смеем, да е романтично. Хм, ама аз май много се отнесох и забравих, че имаме бебе…
Дори самото тръгване си беше цяло приключение. Когато ден преди да тръгнем, бебето започна да повръща, получих тежка доза дежа-вю за собственото си детство, морето и постоянните повръщаници. След овладяване на положението и сравнително запазване на самообладанието, успяхме да тръгнем с няколко дена закъснение и след часове наред премятане на задната седалка, успяхме все пак да се доберем до морето. Мислих, че ще сме съвсем близо до плажа, а се оказа на 20 мин. пеша. Нищо, поне апартаментът ни е на партерно ниво и не е нужно да носим количката по етажите. Имаме си и врата, директно излизаща на задния двор. Прекрасно изглеждаше. Двайсет минути по-късно – нахапани от комари, изгонени от осите и паникьосани от паяците.
Май нямаше толкова да ползваме тази хубава градинка. Не се беше минал и половин час и бебето вече крещеше истерично, опитваше се да се покатери навсякъде и да падне отвсякъде. Къде ми е малкото бебенце от преди месец и половина, което си седеше спокойно на едно одеалце и не смееше да излиза от пределите му? Недоволството му спряединствено когато най-накрая стигнахме до самия плаж с кристално чиста, неподвижна вода и го цопнахме веднага в нея. Голям кеф му беше. Разбира се, врещенето отново се включи, когато го извадихме от водата и не спря, докато не заспа вечерта.
До края на втория ден вече бяхме решили, че това наистина не си струва нито усилията, нито парите. Все пак той и вкъщи ще има свободата да си пищи, колкото си иска, но поне ще ни излезе по-евтино. Отчаянието беше пълно. Това не беше почивка, а някаква подигравка с нас.
Как може да сме си мислили, че е добра идея да отидем на море тримата? Ако не се избием един друг до края на почивката ще е цяло чудо!
Е, на третия ден наистина се случи чудо! От само себе си се изгради чудесен режим и го следвахме всеки ден до края на почивката ни. Ето го и него:
7:00 – Ококорен бебо, всички моментално на крак.
7:00 – 7:30 – Тати и бебо се забавляват, понякога гледат детски (преди някоя мама-защитник на правата на малчовците да скочи, ще добавя, че само на морето си позволихме подобен лукс), мама прави закуска за бебо, подготвя чантата и излизаме навън.
7:30 – 9:30 – Мама и бебо се разхождат по крайбрежната ивица, където бебо възкликва весело „оооооо“, гледаме минималистичните вълнички, радваме се на палмите и закусваме. Таткото през това време подготвя всичко за плажа, отива до центъра и купува риба, връща се, осолява я, за да е готова за барбекюто вечерта и тръгва към нас.
9:30 – 11:00 – Омаломощеното зверче след разходки и пълзене заспива кротко в количката, докато мама и тати се наслаждават на най-безобразно силното кафе, което някога са опитвали.
11:00 – 17:00 – Прекарваме цялото това време на плажа! Още не мога да повярвам, че успявахме толкова време да стоим на плажа. Оборудвани с чадър с UV защита, седяхме и си играехме, копаехме дупки, в които бебето хвърляше играчки и се радваше да ги заравя. Редувахме се кой кога да плува, а на обяд таткото приспиваше бебето, докато мама се наслаждаваше на прекалено студените, вкусни напитки. А докато бебето спеше, невероятно, но факт – успявахме да изиграем 5-6 игри на табла! Беше чудесно и погледнато отстрани, даже идеалистично. Бебо се събуждаше към 4, хапваше си, играеше и после поемахме към вкъщи.
17:00 – 20:00 Докато бебето вечеряше, таткото подготвяше барбекюто. Напръскани от глава до пети (включително и ушите) със спрей против комари, обикаляхме около него, бебето пълзеше на свобода навсякъде и се радваше на всичко, особено много на котките, които искаше да тормози.
20:00 – След като и ние се навечеряхме, тръгвахме на дълга разходка. Бебчо се возеше на конче на таткото и се възхищаваше на всички вечерни светлини. След това, кротко и спокойно заспиваше, а ние добутвахме количката до близкия бар за по едно вечерно питие. След това се прибирахме, таткото си спеше на канапето (както подобава), а ние се премятахме цяла нощ на спалнята.
Докато бяхме на море, израснаха 3 нови зъба. Eдновременно.
Късметът ни има чувство за хумор. Убедихме се в силата на анасона за венците на бебето, както и за притъпяване на нашите сетива към крясаците му. Интересното е, че не усетих облекчение, когато дойде последният ден. Вече имахме изграден режим и система на действие, можехме да си останем там и да се разхождаме по цял ден. Но все пак трябваше да се приберем, за да изкараме нужнте средства за догодина, когато пак ще се чудим защо си причиняваме подобни травми на психиката.
На море с бебе е определено различно от предишните морета без бебе. Няма да ви лъжа, шок е.
Очакваш да си починеш, а всъщност после се връщаш вкъщи, за да си починеш от „почивката“. За сметка на това пък е изпълнено с много нови емоции, които дори не сме си представяли, че ще изживеем някога. Така че смятам да продължим да се тормозим и измъчваме с всякакъв вид пътувания и да събираме спомени, за да има после на какво да се посмеем.
