Лятната почивка на българското Черноморие може да е голям кеф за повечето хора, но за родителите това е по-скоро въпрос на оцеляване.
Всичко започва още с избора на място – то не се избира по това дали се харесва на мама и татко, а дали ще е удобно за хора с деца. „Удобно“ в родителския речник означава да е близо до плажа, за да се скъси носенето на надуваеми фламингота, пояси, басейни, кофички и лопатки.
После идва ред на събирането на багаж.
Може би хората, които са отивали на война, не са били толкова угнетени, колкото майка, която трябва да предвиди за двама (или още по-лошо – трима) наследници дрехи за студено и топло време, такива за игра и такива за излизане, мазила, очила, обувки, медикаменти и още само 200 подробности.
При все това, много от непреборилите се за равноправие вкъщи жени гласят и багажа на мъжа, че и собствения си.
Разбира, се най-ощетена се оказва самата жена, защото мислейки за другите, за себе си взима пет блузи и три панталона, докато всички други неща – например гримове и токчета, се оказват пренебрежими. А на края на битката с багажа обикновено мъжът сумти „Защо по дяволите има толкова багаж!“
„Ами защото не ми се пере на морето, затова!“, отвръщат самоотвержнитефеминистко настроени дами.
Тогава идва ред на повръщането в колата.
Това може и да подмине някои щастливци, но на тях им е гарантиран въпросът, зададен 4865 пъти през около две минути „Кога ще стигнем“.
В колата в продължение на няколко часа се яде, спи, пикае, реве, мрънка, както казахме и повръща. Накрая децата, които са свършили всичко това и са освободили всичко лошо от себе си, очакват мама и тате да хвърлят багажа в хотела/квартирата/бунгалото и да хукнат към плажа.
А там… О-о-о, там се очаква от жалните родители да бъдат спасители, полицаи и телохранители едновременно. Малките не се вълнуват дали мама ще се справи с две неконтролируеми деца във водата, нито че тате е останал да брани багажа от хилядите дебнещи да отмъкнат оставено без надзор плажно мляко.
Купонът далеч не свършва тук – той включва приспиване на плажа, или два пъти душ за децата на ден, за да спят в хотела/квартирата/бунгалото, без да изсипят тонове пясък в чаршафите.
Яденето също е част от купона, но от личен опит съдя, че някои родители са склонни да пренебрегнат факта, че малкото бяга от храната като котка от краставица. „На почивка сме в крайна сметка, няма само да се караме, я!“.
Вечерта обаче е най-хубаво! Тогава идва ред на разходките из града.
Из българското Черноморие всички градове предлагат почти едно и също – блъскащи колички, трамплини с въжета, увеселителни паркове, свирещи всякакви натрапчиви мелодиилюлки, въртележки… Те обичайно са леко мръснички, но „нали сме на почивка, в крайна сметка“, ще преглътнем и хигиената.
Самите атракциони са си весело нещо, ако оцелееш на тях! Весело, но само за децата. Отегчените родители обикновено ги чакат пред батута, следейки да не ги „орежат“ с времето отговорниците по безопасността.
След един такъв пълен с емоции ден на плажа и вечер в центъра, ако родителите успеят да приспят децата, идва тяхното време.
Ако са без приятелско семейство или баби, товаозначава „палуване“, но не по-далеч от балкона на стаята, в която спят децата, че ако се събудят да не пискат. „Палуването“ включва максимум две питиета и заспиване… Всъщност по-скоро си е чисто припадане.
Но всичко е шест! Нали пък никой не ги е карал да ги правят тези деца, та няма и на кого да се сърдят за „злата участ“. И без това важното е не самата почивка, а всички да се върнат от нея, без да съжаляват, че са си поръчали таратор на морето, при все, че многократно са били предупредени за последствията.
