Малките деца като антистрес топка

| от Владимир Вълков |


Неслучайно някои родители казват, че обичат „да намачкат детето си“. Ами да, не знам дали наистина осъзнаваме, че малките човечета ни действат силно терапевтично. Ето кои са най-милите, полезни, благотворни за мама и тати неща, които малките деца ни дават безкористно:

Безпричинно гушване

Малкото идва и с искрена любов ни прегръща. Ей така, без никаква конкретна причина, а просто от чисто емоционален порив. Не защото сме му купили нещо, не защото сме му позволили да гледа още детско, не защото сме му дали да играе с непознатата крастава котка. Понякога гушването е неумело (при най-малките), едно такова тромаво и непохватно – но пък това е защото още не се е научило добре да прегръща и на практика ни дава едно от първите си гушвания в живота си, което е още по-размазващо и разтопяващо, нали!

Звуците, докато си играе самичко

Или с братчето/сестричето (когато не се карат). Нали познавате онези сладки и супер забавни незначещи нищо за нас звуци, които малкото дете издава, докато се е заиграло с някакви играчки (а играчките може и да са химикалки или камъчета, или каквото и да е) и изцяло е потънало в неговия си там свят. Невъзможни за повтаряне, дори непроизносими за нас, родителите, звуци, които, ако сме наоколо и имаме шанса да ги слушаме, ни действат като медитационна музика.

Спането до тях

Често родители жертват сексуалния си живот, за да може да спят с малкото си дете в своя креват. Да, след заспиването му, може да отнесете някой шут, но заспиването, о, заспиването! Колкото и да сте напрегнати, колкото и да сте изнервени – лягате до него вечерта, нека то се гушне във вас, изпейте му една песничка и сте заспали и вие. Аз често съм се унасял преди детето. Мислел съм си, че е заради песничката, която пея, и се е случвало, като съм се опитвал да заспя, преуморен, да си изпея „Зайченцето бяло“ сам на себе си, но нищо не е ставало. Защото е изцяло заради присъствието и терапевтичния ефект на малкото, изцяло.

Бебешко пръстче прави боц

Вече започнало да осъзнава горе-долу нещата наоколо, малкото бебе ни прави боц, опънало нежно полумекия си показалец. В носа ни, в бузата, в нашия показалец, все тая. Ние сме във възторг, сякаш постижението му е огромно, а още по-вероятно, защото сме центъра на вселената за малкото човече. И ни е хубаво от това.

Бебешка ръчичка ни стисва пръста

Почти като горното. Първият рефлекс на новороденото – да ни стисне пръста, когато го поставим в шепата му. Още неотворило очички, в първите минути от живота му навън. И се заблуждаваме, че ни показва любов. А може и да е така. Размазваща любов.

Да ги гледаме и галим докато спят

Обичайно се случва, след като сме се събудили преди него или през деня (защото вечер често заспиваме с него и ние). Да го гледаме колко е съвършено, защото всяко бебе е такова, а и да знаем, че най-после в живота си сме произвели нещо толкова съвършено – супер релаксиращо и пълноценно усещане е.

Усмивката

Рядко можем да видим такава естествена и страхотна усмивка в живота като детската. Понякога причината е просто защото са ни се срещнали погледите. Понякога си я купуваме, като му купуваме сладолед. Толкова щастлива, сякаш се е случило най-невероятно прекрасното нещо на света – всеки път. И винаги тази усмивка е толкова зареждаща за нас.

Смехът на бебето

Онзи смях, който е като от играчка. По-точно казано – онзи смях, който използват за играчки. Толкова заразителен, такава серия от прекрасни заливащи се звуци, която се случва, когато бебенцето е на около годинка. Абсолютна смехотерапия!

Признания, комплименти, че и подмазване

Когато, вече на 4-5 години, детенцето нарежда мили фрази от типа на „Леле, тате, ти си много силен!“ и особено „Ти си най-добрият татко на света!“ (съответно „Леле, мамо, колко си хубава!“ и „Ти си най-добрата майка на света!“). Мед ни капе по сърцето, коленете омекват… И ги приемаме, даже направо ги грабим с пълни шепи. Защото след горе-долу десет години, в пубертета, ще е различно…

Още от Владимир Вълков:

Фразите, които да повтаряме на децата до втръсване