Малки класове, изкуства и никакви оценки: От училище-мъчилище към перфектното училище

| от Владимир Вълков |

Българското образование не е цвете за мирисане, не е дори цвете за гледане отдалече. Тръгват ентусиазираните дечица в първи клас и още преди да е станало средата на срока, вече мразят училището. Как може да се подобри образованието, от какви промени има нужда училищната система – дълга тема, сложна за дискусия сякаш дори. В тази статия обаче няма да предлагам работещи компромисни решения за всички по веригата и краткосрочни перспективи. А ей така, малко може би наивно, ще се опитам да опиша как според мен би трябвало да изглежда едно основно училище, в което да преобладава човещината към децата, където децата да ходят с удоволствие, пък и що годе да са доволни и родителите. Дисклеймър: за гимназиите темата е отделна, пуберите са друг биологичен вид.

Вижте още: Живот с тийнейджър – постоянна буря в чаша вода

По-малки класове

В които преподавателите не изнемогват и не им се налага да измислят идиотски мерки за контрол на твърде многото деца. Десетина-дванайсет ученика в паралелка звучат като чудесна бройка. Нататък е ясно – и вниманието на учителя към всеки отделно ще е по-пълноценно и разбирателството между всички има шанс да е много по-добро.

Без ранно ставане

Това е жестокият бич на всяка първа смяна. Осем без двайсет е обичайният час, в който децата трябва да са на училище в сегашната система. В добрия случай в седем без нещо родителят, неизчоплил собствените си гурели, започва кисело да ръчка детето да става, къде със заплахи, къде с проплакване, подкупи и молби. Първите два часа ученикът дреме в час.

И така, година след година, декада след декада, растат криви хора, които мразят работата си после и мечтаят да е петък вечер. А сега си представете училище, което започва в не по-рано от 9:30, без всичкото напрежение при ставането. Да, ама кога родителите ще смогнат да стигнат на работа?! И това е отделна тема. Ние, големите, не заслужаваме ли също по-малко стрес и начало на работния ден от 10:00?!

Без оценки

Поне до пети клас. Децата са необременени, забавляват се и не се налага да ги сравняват чрез числа от 2 до 6. Няма рев заради петици, няма страдания заради очакванията на родителите. Няма дори „умни главички“, „слънчица“, „усмивки“ и „червени точки“. Системата за национално външно оценяване ще страда, но учениците – не.

Вижте още: Обучаваме малките ученици в страх и срам

Много изкуства и спорт

Едва ли вече остана някой, който да не е разбрал, че агресията у подрастващите най-лесно се решава не чрез строги наказания, заплахи и втълпяване на чувство за срам и вина. А чрез трансформиране на тази енергия през занимания с музика, рисуване, спорт, всякакво използване на ръцете за създаване и т.п. Но освен този щекотлив (чудна думичка, нали!) казус, изкуствата и спортът имат прекрасно влияние и ползи за всеки човек, камо ли дете. Онези уж по-сериозните предмети няма да избягат.

Зоокът
Мда. Малко пространство с кокошки, кученца, котенца, някоя козичка, рибки и там каквото може да се организира (спокойно, спокойно, ще се спазват санитарни изисквания). Да не спекулирам сега, но мога да се обзаложа, че доста от учениците ще искат да идат утре отново на училище, развълнувани какво прави костенурката например. Естествено, не е това целта на едно училище. Но защо трябва мястото за получаване на образование да прилича повече на затвор, отколкото на общество, което е и нейчър-френдли (също чудно изразче). Малко повече въображение – и доста може да се научи по Човек и природа, или каквото ще е там името на предмета, в едно такова приятно училище със зоокът.

Вижте още: Големите малки плюсове детето да израсне с куче

Работа в столовата

Първо, разбира се, ако може продуктите и менюто в стола на училището да не предизвикват погнуса и отвращение. После – нека децата участват по някакъв начин, удачен за възрастта им. Всеки родител знае, че дори и двугодишни пикльовци не просто с огромно желание се включват да вадят грах от шушулките или да участват в курабийките, но и се справят. А после – си хапват с гордост това, което те „сами са сготвили“.

Самото учение

Дотук има голяма вероятност всичко да ви звучи като да е някаква почивка за децата. Няма, няма. Представям си и обучение в идеалното училище. Просто много хубаво ми се струва, ако то може да не е на база състезание, извеждане на победители и победени. Може и да не разбирам, но не е ли това пътят после пораснали такива нещастни хорица да си мерят военните стратегии. Ако можеше в училище децата да правят повече неща заедно, помагайки си, участвайки всеки с това, което умее най-добре. Ако можеше на всяко дете да се развива талантът му целенасочено, а не „Оо, ти си добър по математика, ама изоставаш по литература, така че наблегни повече на литературата“...

Та така, де. Както казах в началото – малко може би наивно се опитвам да опиша как според мен би трябвало да изглежда едно основно училище, в което да преобладава човещината към децата, където децата да ходят с удоволствие, пък и що годе да са доволни и родителите. Получи ли ми се?

Вижте още: 

Защо полудяват учителите? – I част