Малко след средата на ноември е. Есента е тъй красива! А този път и топла. Децата се въргалят в купища оранжеви листа. Идилия!
Viber съобщение отклонява вниманието ми от спокойната гледка. В групата на майките от детската градина пристига призив: „Майчетаааа, във връзка с наближаващия черен петък, предлагам да помислим за коледните подаръци на нашите сладурчета“.
„Разбира се, нашите деца, толкова трудили се през годината, заслужават най-доброто. Затова нека отделим нужното време на темата“, отвръща се светкавично, сякаш някой е седял и само това съобщение е чакал.
Прорязва ме болка в стомаха!
Защото от миналата година вече знам, че от средата на есента до въпросното коледно събитие, на което децата ще получат ЕДНАКВИ подаръци от лелка с брада и костюм, ушит, когато самата тя е била в детската градина, тази дискусия няма да секне.
Напротив, тепърва започва.
68 съобщения е минимумът за ден. В конкретната група сме родители на около 30 деца, умножете поне по две (има и смели татковци там!) и прибавете липсата на поле за изява на една част от тях.
Обсъждаме първо защо директорката иска подаръците на всички деца да са еднакви. Иначе щели да се сърдят. Уж няма да ги отварят в градината, ама можело някое да ревне, че опаковката му е розова, пък на Ванко е зелена. „И защо моето е квадратно, а на Илийката кръглоооо?!“
Не всички обаче четем съобщенията в реално време. И тъкмо да се разберем защо подаръците на децата ще са еднакви и не е нужно да ги харесват, а просто трябва да дадем по 20 лева за тях, и някой родител връща в изходна позиция с:
„Ма аз не разбрах защо трябва подаръците да са еднакви“.
Със същата повторяемост обсъждаме и какво ще вземем на госпожите, кой ще събира парите и защо да са точно толкова. Разбираме се кой ще купува подаръците (междувременно разбираме коя майка в момента не работи и в кои точно вериги пазарува), кога ще ги купи, къде ще ги съхрани, откъде ще набави лепило за опаковането им.
Изборът на подарък и за децата, и за учителките, и за лелките протича със споделени линкове, и ако има мнозинство (не се заблуждавайте, че мнозинството се постига лесно), и няма повече предложения, то след около месец вече сме почти готови. Има само още 1837 уточняващи въпроса, но какво са те на фона на свършеното дотук?
Дни преди да настъпи астрономическата зима се оказва, че в хипермаркета до блока на една от майките подаръците за децата ги има с 4 лева по-евтино за бройка. Отказваме онлайн поръчката (докато се разберем изпуснахме намаленията) и майката тича да ги вземе. Ама не, то пък нямало 30 бройки. Хайде да поръчаме отново онлайн…
И така е всяка година!
Четири години за едното дете, четири години за другото и стотици съобщения, които не чета.
Обмислях в някакъв момент да погледна по-сериозно на нещата, загрижена за това, което се случва с детето ми, но от работата не ми дадоха отпуска, „за да мога да наваксвам с дискусията за коледните подаръци във Viber“.
И ако тук говорим само за виртуалната част от истерията, то в отделна тема може да ви разкажем и за истерията на живото пазаруване. А може би е по-добре всъщност да ви го спестим!
