Тази нощ сънувах ужасен сън, в който лоши хора бяха направили нещо ужасно на детето ми. Честно казано, все още не ми се беше случвало да сънувам подобен сън, който толкова да ме уплаши и травмира и да се отнася до детето – досега съм била сравнително спокойна (може би защото още е малко и е буквално вързано за крака ми).
Но този сън изкара наяве първите ми сериозни родителски страхове. Знам, че не съм сама в мислите си за ужасите, които биха могли да сполетят нашите деца. Реших да поразровя и да прочета какви са най-разпространените родителски страхове, свързани с отглеждането, възпитанието и грижата за малките.
Да започнем от момента преди и около раждането.
Според анкета на сайта BabyCenter, като най-голямо притеснение пред перспективата на отглеждане на дете, 37% от хората признават, че се страхуват да не му се случи „нещо лошо“. 22% намират за най-притеснителни разходите, свързани с новия живот, 11% се тревожат, че покрай бебето няма да имат време за други свои интереси и 9% са притеснени, че няма да се справят достатъчно добре като родители.
От страховете, които се развиват с порастването на детето, най-ясно се открояват следните:
Без съмнение страховете, свързани с големите надежди, които родителите таят към децата си, са най-често срещаните. Те започват да се проявяват, когато малкото започне да навлиза в социалния живот, най-силно със започването на училище.
Ще е добро ли учебното заведение? Ще има ли възможност да развива заложбите си? Какви перспективи има пред него? Това са страхове, познати на всеки родител – и в голямата си част са рационални. Но и не съвсем.
Често се оказва, че проблемите не са там, където очакваме – например в училище, което сме смятали за елитно и добро, се оказва, че има насилие в клас. Или неприятни съучници. Или неравенство.
Вижте още:
И обратно: може да се окаже, че в училище в краен квартал, където учат деца от малцинствата, детето се чувства много по-добре и по-спокойно – и дори научава повече. Това не е парадокс, а пример от реален случай на мои познати, чието дете учи в прекрасно училище в краен квартал и всичките му съученици са добре възпитани и амбициозни роми (да, има и такива, представяте ли си!).
Всъщност реалността в момента е такава, че в българската образователна система, онова, което има най-голямо значение, са хората: ако класният ръководител е добър, особено в началното училище – класът просперира. Същото важи за съучениците – ако има агресивни или неуправляеми деца, е много вероятно целият клас да страда.
Ще имаме ли достатъчно пари като семейство да отгледаме детето, така че да се чувства равностойно със своите съученици и нищо да не му липсва? Финансовите страхове са много реални за родителите, особено в страна като нашата, където икономиката е слаба и зависима от малък кръг силно корумпирани хора, а всичко, включително работния пазар, зависи от трудно предсказуеми и разнопосочни политически интереси.
Сред водещите родителски страхове (точно като в моя сън) е и този, че непознати или хора, които не мислят добро на детето ти, ще го нападнат, наранят, измъчат, ударят, отвлекат или каквото друго още се сетите. Неслучайно мафиотите плашат хората, които имат наследници, именно с отвличане или изтезание на децата им. Страхът да не се случи нещо на невинното същество е ужасяващ и парализиращ – повечето родители биха заменили включително своя живот, за да може детето им да не страда или да не бъде измъчвано физически.
Вижте още:
Ако живеете в град като София, вероятно сред водещите ви страхове за детето е то да не бъде бутнато от автомобил. Съвсем логично – улиците на града са буквално наводнени от коли и дори да ходите по тротоарите, нямате никаква гаранция, че някой нов или пиян шофьор няма да направи брутално нарушение и да кацне върху вас и детето ви… За страх си е, определно.
Разбира се, уместно е да се боите и за здравето на детето, особено ако е склонно към чести боледувания. Ангини, пневмонии, шарки и други инфекциозни болести дебнат отвсякъде и непрекъснато, особено през зимата. А ако детето е буйно, съвсем норамално е да се плашите да не падне, да се удари фатално, да си счупи нещо.
Когато попорасне, детето започва да проявява чертите на характера си. И ако е по-затворено или обича да си играе само, или пък е дете с определени особености или потребности, е нормално родителите да се притесяват дали „ще се впише“ в новата среда сред връстници и съученици. Дали няма да го тормозят? Да му се подиграват? Дали ще успее да развие необходимите социални умения?
Вижте още:
Дали детето ми не е прекалено затлъстяло? Ако пък е твърде слабо, родителите могат да се боят от развиване на анорексия или булимия. Ако е твърде високо – дали няма някакви генетични проблеми? А ако е прекалено ниско, дали не трябва да се дават допълнителни хормони и да се провежда терапия? Възможно ли е детето да е „гей“?
Страховете за външния вид, теглото, ръста, ориентацията са изключително разпространени, особено сред хора, които намират различията за нещо притеснително. Кога да се притесняваме и нужно ли е изобщо е въпрос, на който следва да си отговорим сами според случая. Ако виждаме, че проблемите са здравословни, може би е добре да вземем мерки – например ако става дума за хранително разстройство.
Но ясно трябва да разграничаваме физическите проблеми от състояния, за които не можем да направим нищо – например сексуална ориентация, външен вид или ръст. Или приемете детето си такова, каквото е, или се заемете сериозно със задачата да го комплексирате за цял живот с притесненията си. Няма средно.
***
Виждате – като родители имаме възможността да се страхуваме почти денонощно, ако си го поставим за цел – поводи има, колкото искаш. Въпросът е как да живеем, без да ни е страх, и как да развием повече увереност и оптимизъм.
Настройката към живота и личната философия имат огромно отражение върху това как и кое възприемаме като „проблем“. Дали успяваме да контролираме собствените си страхове, така че те да се появяват единствено спорадично в сънищата ни, вместо да ни тормозят на ежедневна база и да се отразяват върху ежеднението на детето?
Защото независимо, че умереният страх може да е полезен, от прекомерното тревожене всъщност никой няма полза.
Вижте още:
