Когато сексът е тайна, сексуалното насилие остава невидимо

| от Национална мрежа за децата* |


Има деца в България, които са изнасилвани, които са жертва на блудства, сводничество и отвличане за разврат. За 2019 по данни на МВР** общо 264 деца са станали жертва на престъпления от страна на възрастни, като са били използвани и малтретирани сексуално. Това е официалната статистика, която говори за най-тежките и драстични случаи. Остава отворен въпросът за всички онези, които са потулени заради срам, гняв или просто от страх.

Сексуалните посегателства могат да са на улицата, могат да са някъде близо около дома на детето или понякога дори в самия му дом. Когато вкъщи „цари тишина“ за сексуалното посегателство, децата така или иначе се учат навън – на първо място от приятели и на второ място от порнографски сайтове. Запознаването на децата с темата за секса по този начин носи висок риск – защото води до ранна сексуализация, до последващи затруднения във връзките, депресия, агресия и дори здравословни проблеми.

Детето трябва да е научено да разпознава границата и да различава приятелското потупване и опипването на гениталиите. Да прави разлика между приятелската целувка и прегръдка и тази, която го кара да се чувства неловко, възбудено или объркано. Непознаването на тази граници прави децата лесна жертва на сексуално посегателство. Родителите знаят ли как да обяснят това? Могат ли да го направят? Някои могат, като се досещат, други го правят инстинктивно, а трети ги е страх или им е неудобно. При всички случаи родителите имат нужда от помощ, за да знаят как да говорят с децата си по тази тема и как да го правят по най-подходящия начин.

Училището, детските градини и други организирани пространства за занимания с деца, са местата, където трябва да се говори открито, по подходящ начин, съобразено с възрастта, за предпазването от сексуално посегателство и злоупотреба. И това да става не само с децата, но и с родителите и с другите професионалисти, които работят с деца.

Гражданските организации, които професионално се занимават с темата, са тези, които стават свидетели на насилието, защото жертвите търсят помощ при тях. Децата често са малтретирани многократно от по-възрастни. Те могат да разкажат много – включително и това, как 9-годишно дете може да говори за секса като възрастен, а не за теми, които са за неговата възраст – защото никой не е успял да го защити, преди да стане късно.

Затова гражданските организации като П.У.Л.С. – Перник, Българската асоциация по семейно планиране, Български червен кръст и много други провеждат обучения в училище не само за това как децата да се пазят и да разпознават насилниците, но и когато пораснат – как да се предпазват от нежелана бременност и болести, предавани по сексуален път.

На път сме да забраним да говорим за секс с децата.

Те няма да имат достъп до здравно и сексуално образование и ще останат сайтовете, шушуканията и митовете. Те няма да знаят как да се пазят. Министърът на образованието е притиснат от пропагандата и фалшивите новини, пазейки се от „джендър идеологии“. Пропагандните НПО-та и патриотичните партии и формации използват всеки удобен случаи, за да покажат колко е лошо здравното и сексуалното образование, разпространявайки фалшиви новини, дезинформирайки и откровено лъжейки, например, че децата рисуват полови органи, а родителите са несъгласни с тези програми.

Когато попиташ българските граждани дали подкрепят сексуалното насилие, отговорът, разбира се, е категорично „не“. Ние го осъждаме, а когато поредният потресаващ случай стигне до нас през медиите, се възмущаваме като общество. Не е ли по-добре вместо да се възмущаваме – да се образоваме, да знаем, да помогнем на децата сами да се пазят, а възрастните – да научим да им помагат да го правят?

Постепенно, но сигурно, вървим към забраната на здравното и сексуално образование в училище, защото политиците и държавните институции се огъват от криворазбрания „джендър“ и „патриотизъм“. Какво ще последва? Ще имаме след няколко години още повече пострадали деца в статистиката на МВР и стотици други, които се крият от срам, гняв и страх. ТОВА ЛИ ИСКАМЕ?

Изборът и действията остават пред всеки един от нас.

*Текстът е от сайта наНационална мрежа за децата. От организациятауточняват, че застават зад групата родители, които категорично възразяват срещу дезинформацията и спирането на програма „Таралежи“ за превенция на сексуалното насилие. Те застават и зад фондация П.У.Л.С. и тяхното добро име и дългогодишните им усилия за предотвратяване на сексуалното насилие над деца. Национална мрежа за децата застава и зад директора и преподавателския колектив на 7 ОУ „Георги Сава Раковски“ в град Перник, както и зад ръководството на Регионалното управление на МОН в Перник. От организацията категорично осъждат действията на Министъра на образованието Красимир Вълчев, твърдейки, че той не спазва законите на страната и законовото право на децата на сексуално образование, описан в чл. 122 (1) от Закона за здравето. Според Национална мрежа за децата с действията си министърът не само създава опасност за конкретните деца, които са лишени от знанията в рамките на програмата, ами и легитимира неверните и манипулативни послания, които застрашават това право за всички деца на България.

**Заявление за достъп до информация с вх.№812104-11/20.01.2020 по опис на Министерство на вътрешните работи. Вид престъпления по глава „Разврат“ чл.149-159 от Наказателния Кодекс, за 2019 г. като са регистрирани жертви на престъпления 192 малолетни деца и 76 непълнолетни деца.