Дебютната книга на Соня Славчева раздвижва блатото от женски емоции и страхове
На пръв поглед правилото "трябва да целунеш много жаби, преди да намериш своя принц" носи успокояващо послание: то обещава, че след поредица от грешни избори, неловки срещи и празни надежди човек неизбежно ще стигне до правилното решение, до верния отговор, до "своя" човек.
В реалния живот обаче жабата обикновено си остава жаба, колкото и усилия, романтичен ентусиазъм или време да инвестираш в нея, а истинският смисъл на упражнението не е в това да намериш съвършения принц накрая, а в самото пътуване.
В Sofia Live Club беше представена дебютната книга на Соня Славчева "Жената, която спря да целува жаби" - една много женска книга точно за това пътуване, за собственото блато, емоции, мисли, фантазии, страхове, които жените изпитват, сънуват, преживяват или си представят с ужас и надежда едновременно.
Книгата е издание на "Книгомания", а редактор е Яна Борисова.
На представянето откъси прочетоха Дарин Ангелов, Петър Антонов, Велина Георгиева и Милица Гладнишка, а за музикалната атмосфера се погрижи маестро Милен Кукошаров.
Според издателите книгата е за тези, които вярват в чудеса - в нея една жаба не е просто жаба, една подарена звезда си има собствен живот, калориите могат да се затварят в буркани, а морето да съществува в таен сезон, който го няма в нито един календар.
Тя разказва за жените, които могат да бъдат едновременно силни и уплашени, разумни и безнадеждно влюбени, да се смеят на себе си и тайно да пазят момичето, което още вярва, че жабите понякога си заслужават целувката.
"Има неща, които жените се срамуват да споделят дори с най-близките си.
Това пътуване, което ви предлагам, не е по добре павирани пътища и не води от точка А до точка Б - то е през сезоните на женската душа, която не може дори да се примири само с есен, пролет, лято и зима. И ѝ трябва и един таен, в който не зъзнеш от студа и лъчите на слънцето не топлят", казва авторката.
Соня Славчева по професия е агент по маркетинг и комуникации и мечтае да може да пише стихове.
Нейна приятелка настояла да се запише в курса за творческо писане на Яна Борисова - заради умението да наблюдава хората и да превръща обикновените житейски ситуации в емоционално въздействащи истории.
Когато се срещнали, Славчева вече била много успешна, всичко в живота ѝ изглеждало много добре подредено.
По думите на редактора обаче когато си артист, освен това трябва да има едно твое място, където да се чувстваш добре, и Соня Славчева го е намерила в писането.
Да си писател е състояние на духа, което те кара да комуникираш със света по различен начин, добави тя.
"Всеки текст съм преживяла по някакъв начин, защото аз съм много чувствителен човек, който като ги пише, си и поплаква над тях", сподели Славчева.
Авторката обясни, че не се притеснява кой ще хареса творбите ѝ и кой не. "Текстовете, които съм написала са нещо, което съм аз, автентично", каза тя.
"Соня Славчева написа текстове, които са като 40 хвърлени писма в бутилка в общо море. Тя не знае до кого ще стигнат, но е било важно тя да ги напише", отбеляза Яна Борисова.
"Четеш, усмихваш се и някъде между фантазията, вълненията и смеха се натъкваш на нещо съвсем истинско. И ти се иска да продължиш към следващото изречение, преди някой да е разбрал, че си се разпознала", казва тя.
