Как храната в кофата се превръща в климатичен проблем?
-
ЕС въвежда задължителни цели за намаляване на хранителните отпадъци до 2030 г. - 30% по-малко хранителни отпадъци на човек от домакинствата, магазините и заведенията и 10% по-малко от производството и преработката.
-
Загубата и разхищението на храна са отговорни за около 8-10% от глобалните емисии на парникови газове или приблизително пет пъти повече от авиацията.
-
В България се генерират средно 96 кг хранителни отпадъци на човек годишно - от производството до домакинствата.
-
В Танзания млякото се спасява с охлаждане чрез биогаз
-
В България приложения дават втори шанс на непродадената храна.
Когато изхвърляме храна, не губим само продуктите в чинията или хладилника. Заедно с тях "отиват на вятъра" водата, земята, енергията и трудът, вложени в производството и доставката на тази храна.
А ако хранителните отпадъци попаднат на депо, при разграждането им се отделя метан - мощен парников газ.
Така загубата и разхищението на храна допринасят за около 8-10% от глобалните емисии на парникови газове или пет пъти повече от тези на авиационния сектор.
Но къде се губи най-много храна и как можем да ограничим този проблем - от фермата до собствената си кухня?
Къде изчезва храната, преди да стигне до чинията?
Загуба и разхищение на храна са две различни понятия.
В първия случай става дума за храна, която се разваля или губи качеството си - например при нараняване, натъртване или увяхване. Всичко това се случва още преди да достигне до крайния потребител.
Тези загуби най-често възникват по време на производството, съхраняването, преработката и дистрибуцията на храните по цялата верига на доставки.
В много региони неефективните методи за прибиране на реколтата повреждат земеделската продукция още на полето. Недостатъчните или неподходящи складови съоръжения пък излагат зърното, плодовете и зеленчуците на високи температури, влага, вредители и плесени.
Разхищението на храна идва в края на веригата за доставки - в магазините, заведенията и домовете на хората.
Търговците изхвърлят непродадени плодове и зеленчуци, ресторантите: неизядена храна, а в домакинствата продукти и остатъци от ястия остават забравени в хладилника, докато станат негодни за консумация.
В сектора на общественото хранене - в ресторанти, хотели, болници, училища, самолетни компании, разхищението възниква както при приготвянето на храната - заради свръхпроизводство или изтичане на срока на годност на продуктите, така и след сервирането ѝ, когато клиентите поръчват повече, отколкото могат да консумират.
Колко храна изхвърля България?
Европейският съюз поставя нови правила срещу разхищението на храна. До 2030 г. държавите членки трябва да намалят хранителните отпадъци с 30% на човек в домакинствата, магазините и заведенията и с 10% в производството и преработката на храни.
Целта е по-малко храна да стига до кофата и повече от произведеното да се използва по предназначение.
А как изглежда ситуацията у нас?
По данни на Евростат в България се генерират средно 96 кг хранителни отпадъци на човек годишно.
Това не означава, че всеки от нас лично изхвърля толкова храна от хладилника си. В статистиката влизат отпадъците по цялата хранителна верига - от производството и преработката до магазините, ресторантите и домакинствата.
Числото обаче показва колко голям е потенциалът да намалим разхищението.
По-малко изхвърлена храна означава не само по-малко емисии, но и спестени пари и ресурси. Намаляват разходите за производство и управление на отпадъците, а повече от вече произведената храна достига до хората.
България има и собствен план за действие.
В Подпрограмата за предотвратяване на хранителните отпадъци за периода 2021-2028 г. са предвидени около 38,5 млн. евро.
Средствата са насочени към по-добро проследяване на отпадъците, информиране на потребителите, подкрепа за добри практики в бизнеса и общините и насърчаване на даряването на годна за консумация храна.
Как охлаждането спасява тонове храна
Всяка година около 526 милиона тона храна - или 12% от световното производство - се губят заради липсата на подходящи условия за охлаждане и съхранение. Това сочат данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP).
Но как може да се предотврати това?
Показателен пример идва от Танзания, където млечният сектор разчита предимно на традиционното животновъдство.
Само около 12% от произведените 2,5 милиарда литра мляко годишно достигат до мандри и пунктове за събиране, оборудвани с охладителни системи.
В същото време близо 90% от селските домакинства нямат достъп до електричество.
Ако фермерите не успеят да предадат вечерното мляко навреме, то остава без охлаждане до сутринта. В резултат между 30% и 40% от млякото може да се развали, преди изобщо да стигне до пазара.
Решението? Охлаждане с биогаз.
С подкрепата на FAO в страната са въведени охладителни системи, които използват енергия от биогаз. Така млякото се запазва по-дълго, а загубите намаляват.
Експертите изчисляват, че ако развиващите се страни разполагаха със същата хладилна инфраструктура като развитите държави, всяка година биха могли да бъдат спасени около 144 милиона тона храна.
Това означава не само повече храна за хората, но и по-малко изразходвани напразно вода и енергия, както и по-малко емисии.
Може ли изкуственият интелект да спаси вечерята?
Все повече компании разработват дигитални решения, които помагат на магазини и ресторанти да намаляват разхищението - от приложения за продажба на непродадена храна до системи с изкуствен интелект, които следят какво се изхвърля.
Такъв пример има и в България.
Платформата FoodObox дава възможност на ресторанти, пекарни, сладкарници и магазини да предлагат непродадена, но годна за консумация храна на по-ниска цена.
Така клиентите купуват по-евтино, бизнесът възстановява част от разходите си, а по-малко храна отива на боклука. Според самата платформа предложенията са с минимум 40% намаление, а мрежата ѝ включва над 500 партньорски обекта.
Изкуственият интелект намира приложение и в професионалните кухни.
Компанията Winnow разработва интелигентни системи, които следят каква храна се изхвърля в над 3000 професионални кухни по света.
Камера заснема отпадъците, а софтуерът разпознава продуктите и отчита количеството и стойността им. Така ресторантите могат да установят какво най-често отива в коша и да планират по-добре покупките и порциите си.
Технологиите обаче не са без собствена цена за околната среда.
Центровете за данни, които поддържат системите с изкуствен интелект, използват значителни количества електроенергия и вода, а производството на оборудването също изисква ресурси.
Затова е важно ползите от тези решения да се преценяват спрямо техния екологичен отпечатък.
Когато остатъците не са за изхвърляне
"Най-добрият" хранителен отпадък е този, който изобщо не се появява.
Това е и основен принцип на все по-популярната кръгова икономика: да използваме ресурсите възможно най-дълго, вместо да ги изхвърляме.
При храната това означава по-добро съхранение, разумно пазаруване и планиране на количествата. А когато все пак остане излишна храна, да намерим начините тя да бъде използвана, вместо изхвърлена.
Храна за хората, вместо за кофата
Едно от най-преките решения е даряването на годна за консумация храна, която иначе би била изхвърлена.
Производители, магазини и ресторанти могат да предоставят излишните количества на хранителни банки и благотворителни организации, които ги разпределят сред хора в нужда.
Този подход помага и за справяне с проблема с хранителната бедност.
Такъв добър пример у нас е Българската хранителна банка. Тя има дългогодишен опит в събирането на дарена храна от производители, търговски вериги и други компании и чрез партньорски организации я предоставя на хора, които се нуждаят от подкрепа.
Така една и съща мярка решава два проблема: намалява разхищението и помага на хората, които трудно осигуряват прехраната си.
От хранителни остатъци до тор и енергия
А какво се случва с храната, която вече не е годна за консумация? Част от тези отпадъци могат да се използват за производство на компост или биогаз.
При компостирането органичните отпадъци се разграждат с помощта на микроорганизми в присъствието на кислород и се превръщат в материал, който подхранва почвата в земеделието.
При разграждането без кислород пък може да се получи биогаз - гориво, което се използва за производство на възобновяема енергия.
Втори живот могат да получат и остатъците от самото производство на храни.
Този модел е известен като "ъпсайклинг" - превръщане на странични продукти в нови продукти с добавена стойност. Вместо да бъдат изхвърляни, страничните продукти от производството на храна могат да се използват за създаване на храни за животни, съставки за нови продукти или изделия като напитки и закуски.
Например бирената каша, която остава след производството на бира, може да се използва като богата на протеини храна за животни, вместо да се изхвърля.
Подобни практики показват как един страничен продукт може да се превърне в полезна суровина.
Храната може да се загуби далеч преди да попадне в кофата - още на полето, при съхранението, в магазина или в собствената ни кухня.
Затова решенията трябва да обхващат целия ѝ път - от по-доброто планиране и съхранение до даряването на излишните количества и използването на остатъците като ресурс.
Защото когато изхвърлим храна, губим и водата, енергията и труда, вложени в производството ѝ.
Източници, използвани в материала:
Евростат (2026): Загуба на храна в кг на глава на населението.
Българска Хранителна Банка: www.bgfoodbank.org/
SDG Knowledge Hub (2026): sdg.iisd.org/commentary/guest-articles/more-food-fewer-emissions-stopping-food-waste-before-it-starts/
UNFCC (2024): unfccc.int/news/food-loss-and-waste-account-for-8-10-of-annual-global-greenhouse-gas-emissions-cost-usd-1-trillion
UNEP (2026): www.unep.org/news-and-stories/story/reaping-digital-dividend-ai-solutions-helping-cut-food-waste-half
Съюз на пивоварите: pivovari.com/green-academy/sustainable-beer-production/beer-porridge/
*Анита Асенова е автор в Климатека.
Завършила е бакалавърска степен по "Устойчивост и природен мениджмънт" в Лийдс, Англия. В момента работи във Виена, към отдел "Устойчивост" на Constantia Flexibles - водещ производител на гъвкави опаковки за потребителски и фармацевтични продукти. В момента следва магистратура по "Опаковъчни технологии и устойчивост", като дипломната ѝ работа е посветена на рециклирането на отпадъци в България и Австрия.
