Често, често децата ни вкарват в ситуации, в които не знаем как да реагираме. Важното е да запазим чувството си за хумор и да споделяме с близки и познати смешките, които раждат младите им умове.
4-годишно: Може ли да си вземем коте?
Аз: Алергична съм, няма как да живеем в една къща.
4: Може да спиш отвън.
Аз: Някой ден ще имаш чувства към момчета.
6-годишно: Вече имам чувства към момчета.
Аз: Така ли?
6: Да, ядосват ме!
6-годишно: Защо лошите винаги се опитват да превземат всичко?
Аз: Те искат да контролират всичко и те да определят правилата.
6: Защо просто не станат майки?
5-годишно: Ще се омъжа за това момче.
Аз: Защо?
5: Защото е красив и блузата му ми харесва.
Аз: Не всичко е свързано с външния вид.
5: Също, обича да чисти.
4-годишно: Каква награда ще получа, за това, че се държах добре днес?
Аз: Моято любов.
4 (плаче): Не искам това!
Аз: Дори не забеляза новата ми прическа!
Малкият ми син: Не съм женен за теб, не е моя работа да забелязвам.
Дъщеря ми: Защо някой би се облякъл като хамстер?
Аз:….Да не би да имаш в предвид „хипстър“?
Тя: Каква е разликата?
6-годишно: Не прави това на главата ми!
4-годишно: Ще пръцкам, където си искам!
4-годишно: Какво ще стане, ако изпусна телефона ти в гърнето?
Аз: ЗАЩО?
4: Вече няма значение.
Аз: Няма нищо, беше инцидент.
3-годишно: Ти си инцидент, мамо!
Аз: Какво искаш да е бебето, момче или момиче?
Той: Искам да е Батман!
4-годишно: Ти си мама-идиот!
Аз: Какво? Защо?
4: Чакай малко, какво беше идиот?
Тя: Изпитай ме на книжката ми „Опашката на кучето“.
Аз: Колко е дълга опашката?
Тя: Никаква идея.
Аз: Как се казва кучето?
Тя: САМО ВЕДНЪЖ ПРОЧЕТОХ КНИГАТА!!!
Аз: Какво искаш да правим днес? Да рисуваме, да правим сладки, да…
Той: Искам да правим пари!
8-годишно: Трябва да се стегна и да с намеря работа!
9-годишно след като казах, че с брат му са досадни: Ама ние сме деца, работата ни е да сме досадни!
7-годишно: Повечето изобретатели са умни, но не и човекът, който е измислил домашните. Той е най-лошият изобретател!
Отидох със 7-годишния си син на среща за ипотека. Седнахме в офиса и той изтърси: „Да знаете, аз не съм мъжът й!“
3-годишно: Хайде, Елза, стегни се най-накрая! (каза, след като куклата й няколко пъти падна от стола)
Седнах да си играя с 3-годишното ми пред къщата за кукли и я попитах коя кукла може да съм аз. Тя: „Тази, която мие чинии.“
Аз: Защо главата на кучето е мокра?
3-годишно: О, ами, изпишках се върху главата му.
