Родители, няма как да бъдете съвършени, защото да гледаш дете е трудно… много трудно.
Приемете, че рано или късно децата ви ще се обърнат към вас и ще ви кажат, че проваляте бъдещето им. Но има значение дали ще го направят през пубертета, в пристъп на гняв, заради забрана или несъгласие – или ще ви го кажат сериозно и обмислено, вече като зрели хора, аргументирайки се.
А може никога да не получите обратна връзка. Но да го разберете чрез поведението на вече порасналото ви дете.
Колкото и да е субективно доброто родителство, все пак има някои правила, които всеки здравомислещ възрастен би трябвало да спазва. И поведение, от което да се въздържа в присъствието на детето, в името на неговия характер, здраве, благополучие и най-вече бъдеще.
Ето солидна доза примери на родителско поведение, което със сигурност допринася за бъдещото проблемно поведение, както и за редица неудачи в живота на детето. Което съвсем не означава, че огромен процент от родителите не практикуват следните неща:
Тяхното пиене, тяхното пушене, техните забавления и излизания, техните приятели – ако всичко е на първо място преди грижата за детето – вероятно това не е много здравословно за него. Не бихте ли могли да спестите на детето си някои от чудесните си навици и прекрасни опции за забавление, в името на това то да се чувства по-добре?
Дори да направят голяма грешка, много родители отказват да си я признаят, за да не се злепоставят пред детето. Но не си мислете, че децата не виждат колко старите са оплескали нещата. Не само че авторитетът им се срива, ами децата решават, че родителите им са твърде незрели, за да си признаят грешките. Което води точно до онова, от което възрастният се бои: неподчинение, своеволие и липса на уважение.
Родителите, които постоянно се фокусират върху негативните и неправилни аспекти на поведение на детето, вместо да го поощряват за положителните – го научават да не се харесва, да не се смята за важно и в крайна сметка да има ниско самочувствие за нещата, които е критикувано. Възможните отговори са силна съпротива и вироглавство.
Прочетете повече до какво води авторитарното родителство:
Какво се случва с децата, възпитани от авторитарни родители
Когато родителите не поощряват интересите на децата, не насърчават хобитата им и не оценяват онова, което им е интересно, децата раснат без радост в живота. Те не успяват да си създадат навика да се забавляват сами и да развиват собствените си интереси.
Вместо това такива деца се опитват да покажат, че знаят и могат само онова, което и на родителите е интересно. Така се превръщат в копие на оригинала и не успяват да развият собствения си потенциал.
Има много причини, поради които родителят не успява да осигури емоционална сигурност на своето дете. Психически проблеми, зависимости и състояния като депресия са водещите. Но също така съществуват и емоционално недостъпни родители, които са такива, защото това е примерът, който са получили самите те като деца.
Прочетете повече за емоционално недостъпните родители, както и до какво води емоционалното пренебрегване, липсата на съпричастност, нежност и емоционална грижа за децата:
10 навика на хората, израснали с емоционално недостъпни родители
Не използвайте децата си за създаване на съдържание в социалните медии. Особено, когато става дума за чувствителни моменти, за техни слабости или неуспехи. По принцип е добре и изобщо да не публикувате снимки на децата си онлайн – ето защо.
Не само защото има хора, които събират фотографии на деца с неособено пристойни или дори престъпни намерения, ами и защото децата са човешки същества и като такива те може и да не искат да бъдат снимани на гърнето и показвани на непознати.
Когато са разведени или разделени с другия родител, много родители е нормално в един момент да започнат нова връзка. Но пренебрегването на детето заради нов човек е голяма грешка. Много често подобен тип поведение води и до друго: използване на детето като емоционално кошче за боклук или, не дай си Боже – като приятел, на който да обяснявате как се чувствате във връзката си.
Прочетете повече тук защо не е добра идея да сме приятели с децата си:
Да сме приятели с децата е лоша идея
Всички деца, които са израснали с токсични родители или в дом на насилници, споделят, че са се бояли от родителите си, притеснявали са се да се прибират у дома и никога не са се чувствали добре. Това се пренася и в бъдещето, когато като възрастни много от тях развиват тежки тревожности, зависимости, психози, страхови неврози или склонност да повтарят счупените модели от детството си в новите си връзки – и съответно да ги прилагат на собствените си деца.
Вижте още:
Насилието над деца е гнусно, отвратително и престъпно
Случва се при раздели, разводи, лоши отношения. Но това е най-гадното „отмъщение“, защото не удря толкова по другия родител, колкото удря по детето.
Има хора, които десетилетия след раздялата продължават да говорят лошо за другия родител пред общото им дете и то всеки път се чувства принудено да взема страна и така и не успява да получи усещане за цялостност и сигурност. Да не говорим какво се случва с отношението му към връзките.
Вижте още:
Говорят децата на разведени родители
Има родители, които не пазят тайните на детето, издават ги на други хора, обясняват обидни подробности от личния им живот на други родители и познати и изобщо се държат така, все едно то е тяхна собственост или покупка, която ги е разочаровала.
Детето е човешко същество, за Бога! Засрамването му пред непознати и познати е толкова унизително, глупаво и противно и е реална форма на токсично поведение.
Възрастните трябва да си мерят приказките. Всеки се изкушава да изпсува, особено докато шофира по истеричните български улици, возейки детето на задната седалка. Но ако го правите, вероятно вече знаете че съвсем скоро ще започнете да чувате думи от устата на детето, сред които „мамка му“ ще е най-невинната.
Още по-отвратително и безотговорно се държат родителите, които се обръщат към детето с псувни.
Много хора не умеят да си сдържат езика. Но ако имате дете, е добре да се научите.
Виждали сте ги – родителите, които водят малките си деца в Макдоналдс или KFC. Или онези, които тъпчат 2-годишни с шоколадови бонбони. Или онези, които дават на децата пакетчета снаксове и чипсове всеки ден. Или онези, които ежедневно купуват желирани бонбони за „награда“, а сладоледът е неизменна част от менюто на детето им. Или онези, които всяка вечер вадят полуготови пици, защото отново нямат време за готвене.
Да, време за готвене никога няма. Но може да се опитате поне да направите омлет, вместо да тъпчете детето с всякакви висококалорични и нискохранителни боклуци.
Тези родители позволяват на детето всичко и по всяко време. Не успяват да го научат да се съобразява с обстановката и останалите хора. Позволяват му „да се качва“ на главата на домакините или гостите. Липсата на дисциплина и неумението да сложат ред в живота на детето си проличава най-ясно именно на обществени места.
Вижте още:
Основният проблем в училище според родителите е… дисциплината
Както прекаленото вглеждане в здравето, така и пренебрегването му е лошо за детето.
Всеки път, когато се съмнявате в нещо, се обръщайте към педиатъра.
Има родители, които стигматизират лекарската помощ или смятат, че тя е излишна. Антиваксърството, хомеопатията и ходенето на врачки явно са по-здравословни за техните деца… А най-добре според тях е нищо да не се прави, защото болестите си отминават и сами.
Но, за съжаление, не всички. Понякога липсата на навременно даден антибиотик може да вкара детето в болница, при това за дълго. И изобщо да не говорим за по-фаталните усложнения.
Психическото здраве на детето е точно толкова важно, колкото и физическото. Аутистични прояви, депресивни периоди, липса на настроение, унилост… А може би хиперактивност, свръх-агресия… Или самонаранявания… Има много състояния и поведения, за които трябва родителите да внимават. И да не забравят, че психологическата помощ, а ако се наложи – и психиатричната – не е за подценяване.
Вижте още:
А психическото и емоционално оцеляване на малките деца?
Не са искали дете, но го имат. Вероятно си личи. И то го усеща. Родителите, които имат дете, просто защото така се е случило, защото са си мислели, че така ще задържат партньора, за да се харесат на роднините или защото „така се прави“ – не е странно, че не са особено мотивирани да полагат достатъчно грижи за детето… И не е особено странно и че то израства като нежелан възрастен.
Да отглеждаш дете се изисква всеотдайност, а не самовлюбеност. Ако имаш желание да си каниш гаджета вкъщи, много приоритетно ти е да висиш в козметичните салони или се поболяваш, ако не можеш да си вземаш вана, когато ти се прииска – трудно ще ти се получи родителството.
По-добре не поставяйте детето в ситуация, в която му викате, защото не можете да задоволите собствените си нужди. С дете няма как да стане – не, не, не. Или ще се промените, или то ще страда. Няма друг вариант.
Домът трябва да е най-сигурното място за детето. Родителите не трябва да го гонят от него при никакви обстоятелства и най-малкото като форма на наказание. И дори да е станало на 18, те не бива просто да му казват да си тръгва. Детето трябва да има покрив над главата си. И свой дом. Погрижете се да има къде да отиде, преди просто да го натирите навън.
Телевизионен екран, таблет, компютър и смартфон – изкушенията за прекомерно много екранно време са твърде силни в днешната епоха. Но децата не трябва да гледат екрани. Ако не можете напълно да им ги спестите, то поне ги ограничете строго.
Не си и помисляйте, че видеата – дори детските – са вариант за забавление за тях. Екранното време трябва да е малко, много малко, а смартфонът трябва да е химера поне до 14 годишна възраст.
На децата трябва да се отказва, иначе последствията могат да бъдат страшни. Хора, които не са чували достатъчно „не“ като малки, израстват нарцистични и нещастни. Защото, колкото и да е парадоксално, именно „не“-то е онова, което задава здравите граници.
Вижте още:
„Марш в ъгъла! Наказан си!“ или как не бива да възпитаваме децата си
