Мисля, че на всеки родител първокурсник (така наричам родителите с първо детенце) му се е случвало на детската площадка, а и не само, да прибегне до репликата:
– Какво имаш в устата си?!?
И сякаш сте включили реактивен двигател в малкото си съкровище. Дори досега да не се е изявявало с някакви грандиозни постижения в бягането на къси разстояния, изведнъж бариерата пада и виждате целия му потенциал, впрегнат в това да избяга от вас, защото е намерило нещо примамливо, което да се опита да похапне от земята.
Ако това ви звучи леко стресиращо, изчакайте да видите, каква би била реакцията му, ако кажете:
– Не, не ходи там. Опасно е!
Тази реакция, ако сте мама на две дечица вероятно знаете, че далеч няма да накара детето ви да не направи беля, но ако сте „първокурсник“, ще има да тичате.
Или пък моментът, в който трябва да си отидете от детската площадка. Виждала съм много деца, които имат доста буен темперамент и всячески отказват да си тръгнат, когато стане време да се прибират.
При малко по-големите можете да се справите с уговорки и още една тайна, която ще споделя след малко. Но при по-малките е най-забавно. Започва се едно лудо крещене, хвърляне, падане по земята, търкаляне. Не стига, ами и всички останали на площадката, предимно родители, разбира се, ви гледат все едно сте най-лошия човек на земята.
Вижте още:
Виждала съм обаче и нещо не толкова забавно.
Когато се стигне до някои от тези сценарии, много от родителите реагират доста бурно. Явно все още старите принципи и правила се реят във въздуха. Най-противните тактики са ми:
Нека направя едно уточнение. Разбира се, има и доста осъзнати родители, които са се информирали откъде идват тези тактики и какво причиняват на децата последствията от тях. Това са родители, които обикновено реагират спокойно и с разбиране на ситуациите.
Неслучайно изразът „спокойни родители – щастливи деца“ е толкова верен!
Ако не осъзнавате природата на детето и защо то постъпва по даден начин – моля ви! Излезте от остарелите норми и започнете да разбирате децата си. Вече има толкова много информация, навсякъде… В противен случай ще имате едно вечно тръшкащо се, нервно, неспокойно и агресивно дете. А това е най-мъчното в 21 век: при наличието на толкова много информация да продължаваме да разсъждаваме както преди векове. Толкова болно ми става, когато за пореден път виждам родители, които използват шамари за възпитание.
Нека ви споделя нещо. Едно дете може да се държи агресивно или лигаво поради няколко причини:
Ето пример.
Сложили сте детето да обядва, постарали сте се да му приготвите прекрасен обяд. Сервирате му и то хвърля всичко на пода, троши или разпилява.
Каква ще бъде вашата реакция?
Нека позная – иде ви да му се скарате или дори да го пошляпнете (отново подчертавам – този порие далеч не при всички родители).
Но детето не го прави, за да ви ядоса, не си мислете, че светът се върти около вас. Прави го за да види, какво ще стане. Трупа опит, което е съвсем нормално, защото е дете. И след като сме родили и отглеждаме това дете, ние трябва да се съобразяваме с неговите потребности. В този случай просто можете да смъкнете детето от столчето за хранене и да изчистите заедно разпиления обяд.
Така ще му покажете, че всяко негово действие има последствия и то трябва да знае това.
Това е една малка част от примерите, които мога да ви дам.
Моят призив към всички родители, които използват „ прекрасните“ остарели методи на възпитание е: намерете начин да намалите стреса и да бъдете по-осъзнати. Така вие ще бъдете щастливи, а и децата също. С един куршум два заека. Някак по-добре звучи, как мислите?
Вижте още:
