Много често основният конфликт между тийнейджърите и техните родители е навика на възрастните да „затварят вратата“ и да слагат ограничения, докато подрастващите копнеят за свобода.
Свободата е първична нужда за всички тийнейджъри, пише авторът Каси Брайтър за сайта Scarymommy.com. Вече порастващите деца жадуват основно за две неща – приключения и признание.
Приключенията биха потвърдили тяхната свобода на действие и биха им разрешили да изпробват, а и да изградят, собствената си преценка – нещо, което те трябва да практикуват, за да се превърнат в пълноценни възрастни.
А признанието, тъй като те все още не познават достатъчно социалния живот извън дома си, им е необходимо, за да потвърди техните подозрения за зараждащото се чувство за „себе си“ – срещу онова, което досега е приемано и отразявано от родителите им. Тяхното доскорошно детско „аз“ вече е остаряло и тийнейджърът чувства, че го е надраснал.
Именно затова приключенията и признанието за тях са ключови. Стремежът към независимост води тийнейджърите директно към опасностите: луди партита, пиене, наркотици, нарушаване на закона, съмнителни приятелства, пренебрегване на усещането за лична сигурност – всички тези неща са част от едни и същи нужди.
Комбинирайте всичко това с твърдата вяра в собственото безсмъртие и неуязвимост и се получава взривоопасна смес.
А родителите усещат опасностите и „подрязват крилцата“ на тийнейджъра. И се започва с обвиненията: „Ти не искаш да бъда щастлив“ и „Ти ме мразиш“, което скоро се превръща в „Аз те мразя“.
Децата всъщност не ви мразят, но те мразят това, че ги задържате, дисциплинирате и връщате назад към детството. Тяхната нужда е да бродят насам-натам и да вършат разни глупави неща – и това е първична, вродена и основна нужда. А вие като родител се изправяте срещу самата им природа.
Но пък вие сте родителите. Да се изправите срещу природата им е вашата задача, но – признайте си, че също така понякога прецаквате нещата. Понякога се отнасяте с 12-годишното дете, сякаш то е още на 9. А с 15-годишното все едно е още на 12. Разбира се, децата растат изключително бързо и е трудно да им се навакса, но все пак трябва постоянно да сте „в час“.
Случва се и опасностите, които съществуват в главата на родителя, да бъдат малко преувеличени. Понякога преспиването при приятел може да е напълно безопасно. И дори голям тийнейджърски рожден ден може да бъде безобиден, ако е добре планиран.
А друг път опасностите, или поне рисковете, са напълно реални. Често децата нямат идея изобщо в какво се забъркват. Те нямат опита да се справят със сексуалните перверзници, с различните религиозни култове, наркодилърите, манипулаторите, нарцисите, използвачите, криминалните типове.
Понякога просто трябва да кажете на тийнейджъра „НЕ“. Но заедно с това „НЕ“, Каси Брайтър съветва да използвате и още три израза, които ще омекотят вашия отказ, и ще уверят тийнейджъра, че не го мразите – и ще го накарате той самият да ви мрази по-малко: „На твоя страна съм“, „Аз съм отговорен за теб“ и „Опасността е реална“.
„На твоя страна съм“
Ако тийнейджърът има вечерен час (например 10 часа) и редовно закъснява – се опитайте да му обясните внимателно защо не ви е приятно да го чакате до късно през нощта, но все пак ще го направите, защото това е вашата работа като родител. Че не искате да го ограничавате, но и той е длъжен да се съобразява с вас – тоест на всяка цена трябва да му обясните, че сте „на негова страна“, че го разбирате много добре, че не искате той да се чувства нещастен и ограничен в желанията си за забавление, но че вашата работа е понякога да казвате „НЕ“, макар и да го виждате, че страда и иска нещо друго.
„Аз съм отговорен за теб“
Ако тийнейджърът не иска да направи нещо, което е полезно за него – например да си облече яке навън, можете да му обясните, че не настоявате само заради спорта. Всъщност го правите, защото вие сте възрастният, а той е малолетен – и ако нещо се случи с малолетния, този който отговаря, е възрастният. Това означава, че ако тийнейджъра настине и се разболее, онзи който го гледа, ще е неговият родител, тоест вие. Ако успеете да обясните това кротко на вашето подрастващо дете, ще си осигурите неговото съгласие, внимание и разбиране. Обяснете, че докато вие сте възрастният в отношенията, той трябва да ви слуша. В момента, в който той стане възрастен, ще може да решава сам дали да носи яке и да не настине, или да не носи и да трябва сам да си купува лекарства.
„Опасността е реална“
Децата не знаят какво точно се случва в големия свят. Те искат да опитат от всичко, но няма как да са наясно, че тяхната наивност и младост може да бъде ценен ресурс за много „хищници“: сексуални насилници, лидери на различни групировки и религиозни култове. Интерес има и от страна на военните, на търговците, на наркодилърите, на сводниците, на криминалните групировки. Да не говорим за интернет хищниците, които имат лесен достъп до информацията, която подрастващите смело шерват онлайн.
От друга страна, в главата на тийнейджъра има съвсем различна представа за света на възрастните. Ако е от сравнително здраво семейство, онова, което той е виждал от света на порасналите, е основно внимание и помощ: не само от родителите, но и от учителите, роднините и прочее. Може би затова и тийнейджъра си мисли, че всички възрастни са добронамерени – или пък напротив – съществуват само, за да го ограничават в неговите цели и намерения. Но това е само малка част от картинката.
„Лошите“ в реалността не приличат на Дарт Вейдър, нито на героите от екшъните за Бонд или криминалните серии. Те не са грозни и на челото им не пише „аз съм лош“. Много тийнейджъри не могат да разпознават „баналността на злото“ и дори не им хрумва, че то може да се крие зад готината физиономия на най-якия съученик или да изглежда като забавния възрастен, който прави партита у дома си. Лошият може да има вида на красива млада жена или на красив млад мъж. Може да бъде чаровен. А понякога опасността изобщо не идва от хората. Може да е в това да попаднеш в хватката на мъртво течение, докато се къпеш в морето, и си мислиш, че си много добър плувец. Може да е във връзката с някой по-възрастен, в парти, на което хората използват нов наркотик, може да е уж в кротко пътуване на стоп с приятели или в шофиране в нетрезво състояние…
…или в секса.
Тийнейджърите трябва да получават сексуално образование и то като задължителен предмет, а не свободноизбираем. Те трябва да разберат, че сексът не се случва като в порното, до което имат толкова лесен достъп онлайн. Те не трябва да се срамуват от телата си и трябва да осъзнаят, че човешките желания са толкова силни, че могат да доведат до неприятности. Любовта е нещо чудесно, но може да създаде – а и доста често създава – куп главоболия. Сексът е приятен, но може да бъде и много рисков. Нищо не е напълно черно и напълно бяло.
Тийнейджърите трябва да създадат свои граници и да бъдат научени да познават, уважават и да трупат опит в създаването и пазенето на здравите си отношения със света. Трябва да се научат и на самоуважение. Да им се казва, че са ценни, важни и че заслужават добро отношение. Да знаят, че не трябва да правят компромиси със собствените си ценности, само за да получат одобрение. Трябва да се научат да приемат самите себе си и най-важното: че сексът трябва да се случва чрез взаимно съгласие с някого, който наистина харесват. И никога, никога, да не правят секс, за да получат одобрение.
Слушайте вашите тийнове.
Покажете им, че ги разбирате. Бъдете страхотен слушател на техните ежедневни истории. Нека ви разказват за компютърната си игра, за TikTok, за съучениците, за най-тривиалните неща. Ако знаят, че ги слушате за малките неща, тогава ще ви имат доверие и за големите, а и за страшните неща.
Показвайте уязвимост понякога – особено в емоционален план. Ако ви обидят, се засягайте. Обяснете им, че да бъдеш родител на тийнейджър може да бъде много сложно. Кажете го, но не за да се оплаквате, а за да разберат, че правите всичко възможно, дори понякога да изглежда, че не се получава. Обърнете парадигмата „аз срещу теб“ в „ти и аз“. Помагайте си взаимно. И най-вече: обичайте вашия тийнейджър и му го показвайте. Винаги, когато можете.
