Хаос, страхове и твърде много въпросителни в новата идея за детска болница

| от Емилия Седевчова |

България чака своята профилирана детска болница повече от тридесет години. По думите на медици ние сме единствената държава в Европейския съюз, където няма изградена такава болница, а условията, в които се лекуват днес българските деца са обидно лоши.

Липсата на необходимото лечебно заведение отразява цялостното състояние на здравеопазването ни, където здравето на българските деца и на населението според мен е поставено на заден план. Изместено е от договорки, зад които стоят нерентабилни от всяка гледна точка проекти, като например сградата на въпросната детска болница да се намести върху изоставения и рушащ се от десетки години строеж в двора на УМБАЛ „Александровска“.

Припомням, че след последните експертизи се оказа, че тази сграда е морално остаряла и дори опасна, а много от етажите трябва да се разрушат, за да бъде тя безопасна за използване. Всичко това би излязло по-скъпо, отколкото създаването на нов работещ проект. Пропилени са години в напразни обещания. А през последните три десетилетия такива обещания не липсваха и всяко следващо правителство ги раздаваше със завидна лекота. Винаги обаче се появяваха непреодолими пречки за реализацията на проект за детска болница.

Горчивият опит вече ни е научил, че се налага всяко прибързано, необсъдено, несъгласувано предложение да бъде подложено на съмнение.

На фона на това незавидно минало служебният здравен министър Стойчо Кацаров предлага бившата правителствена болница, сега държавна и университетска болница „Лозенец“, да реорганизира дейността си и да се слее със столичната педиатрия „Проф. Иван Митев“. Това негово предложение идва в допълнение към решението му в парка на болница „Лозенец“ да се изгради така нужната за страната профилирана детска болница.

„Проверихме и на този терен може да се строи – няма пречки от гледна точка на градоустройството. В момента съществува дружество, което е учредено с капитал от 100 млн. лв., от които 80 млн. лв. са по банковите сметки на дружеството. Преценихме, че е най-добре то да се влее в съществуващата сега детска болница „Проф. Иван Митев“, така че тя да стане инвеститор на новия проект – да определя къде да се строи, как да се строи и да следи изпълнението“,  коментира Кацаров, цитиран на официалния сайт на Министерството на здравеопазването.

Според министъра за изграждането на лечебното заведение ще са нужни четири-пет години, а дотогава столичната педиатрия ще се премести в болница „Лозенец“.

Решението дойде само дни преди изтичането на мандата на Кацаров като служебен министър и доведе до редица противоречия.

От една страна, сградата, в която се помещава столичната педиатрия е в окаяно състояние със стара и амортизирана база и вече е неподходяща за лекуването на деца, призна Кацаров. От друга страна обаче, не става ясно как пациентите ѝ могат да бъдат преместени в болница „Лозенец“, където няма подходящи условия за разгръщане на подобен тип дейност и липсват специалисти в нужните направления, без това същевременно да наруши и досегашната дейност на университетската болница.

Лекари, пациенти и студенти от болница „Лозенец“ излязоха на протест срещу предложенията на служебния министър.

Те се обявиха срещу прибързано взетите решения, за които дори не са били предупредени от Министерството на здравеопазването, а са научили от медиите, и посочиха, че предвижданите промени са хаотични и необосновани, липсва им медицинска, икономическа и стратегическа логика, предаде bTV.

Според началника на клиниката по педиатрия към болница „Лозенец“, доц. д-р Йорданка Узунова, към тази сграда нова болница няма да може да се построи заедно със сегашните клиники, както предвиждат от министерството. Обявените срокове не са реалистични, нито пък новоизградената болница ще е пълноценна детска болница. А нали предвижданото преместване се прави за по-доброто, качествено и удобно лечение на децата?

Медицинският персонал на болницата обяви, че не разполага с нужната материална база и с достатъчно специалисти по детско здраве, за да приеме столичната педиатрия и в същото време да осигури нужното качество на грижите за децата.

Според министъра и места, и специалисти има достатъчно.

Стойчо Кацаров наблегна на факта, че болницата се намира в самия Южен парк, с хубав въздух и природа, които безспорно са полезни за възстановяването на лекуващи се деца. Но дали чист въздух ще е достатъчен за въстановяване и правилно лечение на децата, ако болницата наистина не разполага с нужната материална база и специалисти, както твърдят практикуващите там лекари? И кой може да е по-запознат за възможностите на една болница от лекарите, които работят в нея? След като са взети толкова сериозни решения, които касаят здравето на нашите деца, не е ли редно те да бъдат по-добре обосновани? На какъв принцип ще се осъществява финансирането на болницата и как точно ще се набавят нужните медицински кадри? На какъв принцип ще се организира дейността в болницата, за да може тя да функционира оптимално като многопрофилна, тясно специализирана детска болница, университетска болница, в която се извършват практики и занятия? Въпросите са твъде много.

Лекари от болница „Лозенец“ изразиха своите притеснения, че в тези условия една от основните функции на болницата, свързана с извършването на трансплантации, може да бъдат прекратена.

В „Лозенец“ са направени първата белодробна и първата чернодробна трансплантация в страната. Там всяка година се извършват десетки трансплантации, които дават шанс за нов и по-добър живот на много хора, които иначе не биха имали възможнот да получат лечение навреме в чужбина или не могат да си позволят такова. Болницата е сред новаторите, които развиват българската медицина в това направление и я приравняват към европейското ниво, от което години наред изоставахме. Това ни вдъхва надежда, че ако имаме нужда, бихме могли да разчитаме на собствените си сили, на собствените си лекари, на собствената си държава, за да се справим. Не се ли подхожда с лека ръка и някак несериозно към казуса с този сблъсък на здравни интереси?

Според министъра трансплантациите няма да бъдат прекратени, а дори така ще могат да се извършват повече трансплантации при деца.

В същото време, болницата има многопрофилен характер и е университетска болница към медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където в момента своята практика изкарват над хиляда студенти, много от които помагат в COVID-19 отделенията.

Доц. Дoрина Асенова, декан на Медицинския факултет към СУ, изрази разочарованието си от действията на министъра. По думите ѝ, „това, което той прави с нашия факултет, с персонал, с нашите бъдещи медици, е просто безумие. Това, което той прави е плод на някакви негови икономически зависимости“, предаде bTV.

Болница „Лозенец“ е разположена в един от най-скъпите и красиви райони на столицата. В отделна сграда към нея е изграден спортно-оздравителен комплекс, който е в непопсредствена близост до Южния парк и представлява модерен център за физиотерапия и рехабилитация. Въпреки презастрояването наоколо болницата е съхранила горичката, която я заобикаля и отделя от града, където се появяват нови кооперации и се реализират всякакви инвестиционни проекти. Дали относително доскорошният ѝ статутът на правителствена болница я е предпазвал от подобен тип посегателства? И дали във всяко ново предложение не се крие инвестиционно намерение?

Лекарите, които работят в клиниката застават твърдо зад идеята за изграждане на профилирана детска болница и прозовават това да се осъществи възможно най-скоро, да се отделят средства от бюджета и да се измисли работещ проект, но това да не се случва за сметка на болница „Лозенец“. В противен случай, това би съсипало работеща болница, а от наместената горе-долу върху нея детска клиника пак ще излезе половинчато и неработещо решение.

Не е невъзможно предложението на министър Кацаров да сработи ефективно.

В посочените срокове може и да се изгради нужната база, както и наличният персонал там да се окаже с нужната квалификация, за да е полезен и успешен в лечението на деца. Може да се случи така, че „Лозенец“ да запази и статута си на многопрофилна болница като в същото време задържи целия си персонал, който няма да има възможност да разгръща досегашната си дейност, не и в същите мащаби. Болницата може и да продължи дейността си като университетска болница и да извършва обучението на всичките си студенти, както досега. Може да продължи да лекува COVID-19 пациенти, както прави в момент. Може да продължи да прави трансплантации и да осъществява поддържащото им лечение след това.

Може, но не е е ли това уравнение с твърде много неизвестни?

И дали за лечението на нашите деца е най-доброто те да бъдат прехвърлени в нова клиника, която пак да не върши работа? Дали това няма да забави, още повече, реализацията на проекта и строежа на така чаканата от всички нас детска болница?

Нужно е работещо правителство, което да застане зад дългоочаквания проект и да обезпечи реализациятаа му. Затова се замисляме след всяко лесно и бързо предложение за детска болница. Тези дълги години на чакане са ни научили, че за нейното изграждане е нужна цялостна стратегия.

Вижте още:

Детските болници – чудовището под леглото на властта

здраве

 
 


Повече информация Виж всички