Едно болно дете, едно на детска и бебе, покрито с пъпки

| от Мария Панайотова |

А трябваше да бъде хубав пролетен ден…

Изненадите с децата обикновено започват още от малките часове на нощта. Аз съм дежурна всяка нощ – не по работа, просто имам бебе – четирикилограмово джудже-гном, което разнасям от 3 до 4 часа или от 1 до 2, а в останалите промеждутъци, ако не го кърмя, се опитвам да спя. Изведнъж вратата се отваря и влиза голямата ми дъщеря – „Мамо, нещо ми е лошо“. Пипам я и безпогрешният ми усет ми подсказва, че това е началото на кошмара – детето е болно.

Бързо давам Нурофен и тя се връща в леглото. Тъкмо заспивам след като съм успокоила бебето и идва втората ми дъщеря – „Мамо, не ми се спи“. Разчиствам бебешкото креватче, и без това бебето спи навсякъде, но не и там, и настанявам в него тригодишния пришълец.

Сутринта положението е следното – едно болно дете, едно, заминало на детска градина и бебето, покрито с огромни червени пъпки. Личният лекар е следобедна смяна и нямам намерение да го чакам, и без това вероятността сред опашката от пенсионери и кашлящи деца да хванем още един вирус е опасно висока. Правя точен план-график, обаждам се на доверения частен специалист уши-нос-гърло, записвам час при дерматолог за бебето и бързам да го накърмя, за да имам три часа време за действие.

Върша всичко по часовник, но в идеалната ми схема не съм включила вероятността бебето да ме наака, докато го нося към банята, за да го измия. Сменям си дрехите, изчиствам и накърмвам бебето. След дълго и мъчително носене на количката по стъпалата вече сме в колата, асансьорът не работи.

Връчвам бебето на майка ми и отиваме при доктора. Връщаме се с диагноза стрептококова ангина и безкрайна рецепта, срещу която оставям половин заплата в аптеката. Разменям бебето срещу кака му, която е силно заразна, особено за новородени, и се моля на всички богове масовата зараза да ни се размине.

Тръгваме към дестинация две – дерматологът. Отпред има опашка, разбира се – никой не ти отстъпва за това, че си с бебе. Според доктора причините за пъпките може да са няколко: бебешки хормони, бактерии от целувки, брадата на баща му (явно не обича бради) или претопляне. Мерси много – за 40 лева и малко търсене в групата „Мами знаят всичко“ и аз я знам тази диагноза, ама айде. За всеки случай практикуваме тройно лечение – никакви целувки, бащата обръсва с мъка любимата брада, а бебето е съблечено по къси гащи, за да не се претопля.

Взимаме единственото здраво дете от детската градина и се отпускаме на дивана. Бебето спи, болното е на сигурно място при баба си, ето първите минути покой. Зъннн! Някой звъни на вратата. „Вашето дете ще се хвърли от балкона“ – ми заявява съседът отдолу. Тичам на терасата, където вместо тригодишен самоубиец, намирам ухилената до уши Мария. Тъй като сестра й я няма и й било скучно, тя решила да позабавлява съседчетата, които играели отдолу. Първо си изхвърлила всички играчки през балкона, а след това се качила на един стол и започнала да си показва краката под всеобщите аплодисменти на невръстната публика. По-весел ден отдавна не бях имала!

Мъжът ми си сипва едно голямо, а аз го гледам с мъка, тъй като на кърмещите и тази утеха не им се полага. В един часа най-сетне заспивам и сънувам: бебето спи в количката, децата тихо ровят из пясъка, а ние с мъжа ми лющим бири на пейката. Кой каза, че сънищата се сбъдват?