Ако някой има съмнения, че човекът е произлязъл от маймуната, те ще изчезнат в момента, в който наблюдава за по-дълго поведението на двегодишното дете или така наречения тодлър.
То се придвижва или с тичане, или на четири крака, катери се където може, пада оттам, става, все едно нищо не се е случило, изправя се и пак хуква. Крещи, като че ли е от друга планета, маха с ръце и танцува, дърпа покривката от масата със зъби, хленчи и скимти за храна или защото не иска да яде.
И между всичките тези истински маймунджулъци – казва по някоя ИСТИНСКА дума. Понякога и по две, или по цяло изречение, защото двегодишните се очовечават с всеки изминат ден.
Ако сте от хората, които защитават божественото начало у човека, може и да си затворите очите за животинското сходство.
Тогава ви остава единствено да ахкате колко е умно малкото човече, как успява само да си сложи обувките, макар и наобратно, да се съблече, точно когато трябва да се излиза, да се качи на стола и да вземе чашата с вода, само за да я разлее. Но в повечето случаи ще ви се иска вместо да се радвате на щуротиите, да го напляскате, защото тъпотийките се случват една след друга със скорост, която не ви позволява да отделите поглед oт малкия дзвер.
Всеки, който е обърнал гръб на двугодишно, за да си свърши нещо свое – после е съжалявал.
Вижте още:
Мъжете на бременните: досада, ужас и хистерия!
Зад гърба на възрастните се експериментира с всичко: крадат се смартфони и се пускат отвисоко, дистанционните се разглобяват, катераческите умения се усвояват с ловене за телевизора, кабелите се дърпат и се бърка в контакта, излиза се на балкона и при възможност се слага стол, за да се гледа надолу, цветята се късат и се рови в тоалетната чиния.
И за капак: двегодишното има нужда от вниманието на мама и татко, както има нужда от въздух – сякаш дори като по-малки – на една година или като бебета – децата нямат толкова силна необходимост от присъствието на възрастните, колкото имат сега. А истеричен плач или перманентен хленч съпътстват всяко едно от безбройните изисквания за внимание на двегодишното.
Сега ще кажете, че гледам негативно на нещата и само се оплаквам. Всъщност тази възраст има и доста плюсове. Например точно сега
Емоционалните изблици са съпътствани от невероятни физиономии, муцунки и въртене на очи и устнички. Добре развиващото се дете между една и три годинки е като бонбон – така го наричат и умилените възрастни непознати навсякъде – по улиците, в парка, в магазина. Хората се обръщат след детенцето и го заговарят, а вие се чувствате горди от това внимание.
Вижте още:
Току-що проходило дете: не сте луди, просто е трудно
Макар и ужасно трудно за понасяне вкъщи, навън
Интересът към света, който у дома ви скъсява живота, прави от двегодишните чудесна компания за приключения и разходки на открито. В тази възраст те вече ходят и то почти прилично до родителите си. Може да не искат да подават ръка, но вероятността да забегнат по-надалече е малко по-малка, отколкото само преди половин година. Възрастните в този момент за тях са прозорец към света и те имат желание да бъдат водени и да им бъде показвано. И понеже вече са по-издържливи, отколкото само преди няколко месеца, и разходките в парка придобиват друг вид.
С двегодишно дете може да се четат книжки и да му се обясняват картинките. И дори може да водите кратки диалози – съвсем истински, макар и кратички и все още изпълнени с много измислени думи.
А това е добра новина. Най-после имате възможност, макар и за малко, да надникнете в годините напред и да пофантазирате какъв човек ще бъде като порасне вашето дете. Спокойно ли е? Има ли търпение? Какво го влече и интересува наистина? Добронамерено ли е или се очертава буйно и проклетичко? Успява ли да играе само или непременно му трябват други деца?
Чертите на характера със сигурност ще се променят и дооформят през годините, но основата вече се вижда. И независимо, че тялото на мама или татко крещи за почивка – сърцето подскача от възторг. Защото усеща своето някогашно вътрешно дете в малкия наследник.
Вижте още:
Правилата на „лошата“ майка
