Детската градина – пълно недоумение

| от |

Големият ми син посещаваше държавна детска градина. Опитах се да пусна малкият в същото учреждение, но не ми се получиха нещата. Той плачеше, разболяваше се, учителките не можеха да го понасят – съответно това се отразяваше върху неговата психика. Тогава го записах в частна такава. В момента той обожава учителите, когато види някои от тях ме изоставя на средата на пътя и се мята в обятията им.

Но, винаги има по едно „но“. Той все още е с памперс, защото аз си плащам и те не смеят да му се скарат, когато се напишка. От скоро яде сам, но единствено сухи храни и бъркани яйца, говори единствено на английски. Днес отиде до хладилника, извади една краставица, обърна се към мен и каза: „This is cucumber“. Той все още не може да си произнесе името на български, но пее, знае азбуката, брои и успява да произнесе цели изречения на английски. Не съм против чуждите езици, но някакси си представях, че детето ми ще проговори първо на български и ще каже „мамо“, а не “egg“.

Да, има разлика между децата – едното свиква по-бързо, другото не, едното се разболява по-често, другото не, едното спазва без проблем всяко едно условие на държавната детска градина, другото не…и т.н. Но не съм предполагала, че може да има толкова голяма разлика във възпитанието на децата в съответните учреждения.

В едното просто ги пускаш да се оправят измежду 34 други себеподобни и мотото е „който оцелее“, а в другото полагат неимоверни усилия, но в повечето случаи не тези, които им се иска на родителите. Едните се научават още в първата седмица всичко да правят сами, а другите се превръщат в лигави дечица, които знаят по минимум два чужди езика на три годишна възраст.

Тук е въпросът кои са по-успешни и дали има смисъл да си даваш парите за частна детска градина, при положение, че детето ти ще се превърне в мамино синче и ще живее до 50-годишна възраст при теб, без да може да си намери съпруга или дори работа. От друга страна пък може да замине в чужбина и да те издържа, когато се пенсионираш и да обикалиш света на стари години.

Късмет – ще кажат бабите и ще са много прави. Дори да дадеш правилното образование на детето си, то може да се превърне в най-големия неудачник, съответно сме свидетели и на обратната практика – от охрана да станеш министър на страната, в която си израснал. Така че няма какво да му мислите, просто поставете детето си там, където се чувства добре, пък то ще измине само пътя си и след около 40 години ще разберете дали е станало човек от него – ако си топите краката в Тихия океан, значи сте се справили, но ако приготвяте поредната тава с пълнени чушки, защото синчето след малко ще се върне от тренировка, със сигурност не ви се е получило.

 
 


Повече информация Виж всички