Хората се намират и събират по най-различни причини и с различни цели. Една от най-разпространените обаче се оказват децата.
Популярна африканска поговорка гласи, че "за да отгледаш дете, е нужно цяло село", и колкото по-голямо е "селото", толкова по-добре.
Създаването на общност около децата не е нещо сложно или формално - това са малките жестове, сътрудничеството и взаимното уважение между възрастните, споделянето на грижи и радости, опитите да организираме по най-добър начин време и пространство.
Не на последно място, такива общности учат децата на доверие, съпричастност и отговорност - неща, които не се преподават само с думи, а с пример.
Нищо не може да ни обедини така, както го правят малките и отговорността за тях.
Ако дете падне на площадката, поне три майки ще се втурнат към него, въпреки, че много добре знаят, че не бива да го правят и реагират спокойно, ако собственото им дете падне.
Това се случва инстинктивно - не можем да останем равнодушни при опасност. С времето тази чувствителност се изгубва, но особено когато децата са малки, тя е толкова изострена, че преди да се замислим реагираме.
Това, което ни събира, са на първо място общите теми - детето в тази възраст предимно яде, спи и плаче, но това са най-важните неща за майките и тя няма с кого да ги сподели, освен с други майки, които също се вълнуват от тях.
Бащите участват, разбира се, но не можем да очакваме да обсъждат с часове как реагира детето им на вкуса на картофеното пюре или на смяната на памперсите с гащи.
Покрай храненето и отделянето, се завързват разговори за средата, неподдържаните пясъчници, люлки и пързалки, разрушените тротоари, изпочупените пейки... Тук бащите се включват по-активно, обикновено вземат инициативата и организират "поправяне".
Така бързо, на практика за няколко месеца, около децата се организира една стабилна общност, която има обща цел - да отглеждаме децата си в максимално добри условия.
Интересен факт е, че тези временни, квартални общности се оказват доста устойчиви, те се превръщат в основната клетка на едно истински работещо, активно гражданско общество.
С времето тези общности се "местят" заедно - в детската градина, в училище, в гимназия...
Родителите на деца от един клас правят общ чат не само за да координират кой какво ще носи за празника, но и за да си помагат, ако някое дете е болно и трябва да му се изпрати домашното. В двора на училището се организира "ден на доброволеца" и майки, татковци, баби и учители заедно садят цветя и пребоядисват пейките - това вече не е просто училище, а място, създадено с грижа и сърце.
И в основата на всичко е детето - то е и причината, и поводът не само да открием хората около себе си, но и да повдигаме въпроси, да търсим отговори, да организираме доброволчески акции и да се включваме в тях, да ставаме по-добри, по-толерантни и по-целенасочени.
Когато можеш да поискаш съвет от друг родител, да споделиш тревога с учителя или просто да се посмееш с някого на родителска среща - тогава родителството е път, по който вървим и преодоляваме заедно.
Защото да се дете не е лесно, но пък и да си родител е доста трудна и отговорна работа.
