Родителските страхове винаги са сериозни. И най-разнообразни: от това детето да не настине, през това да не изостава спрямо връстниците си, до това... да не го блъсне кола.
Като софийски родител мога да ви гарантирам, че последният страх е сред редовните. Всъщност е ежедневен.
Ужасът, че някой автомобил може да отнесе тичащото или пресичащото дете се споделя както от родители, живеещи в презастроените и пренаселени южни квартали, така и от родители в Надежда, Факултето, Овча Купел или Люлин.
Съвсем основателно: според престижното международно проучване Clean Cities, представено от българската организация "За земята", столицата ни заема последното, 36-то място в класация за безопасно място за придвижване на деца сред всички проучени европейски градове.
Получената оценка на столицата ни в класирането е изключително скромна и е около 27 пъти под средното за участващите в анализа населени места.
Нещо повече: оценката на София е над 3 пъти по-ниска дори спрямо предпоследния град в подреждането!
Сега, преди да кажете, че има някаква еврогейска конспирация срещу прекрасния ни град, се замислете: има ли къде вашето собствено дете не само да тича, но и да се разхожда, без да умрете от страх, че няма да бъде връхлетяно от превозно средство?
Включително в парковете, децата ни са заплашени от страна на агресивни колоездачи и тротинетки, препускащи с бясна скорост.
Най-добрата обща оценка, между впрочем, в споменатата класация е А, а най-лошата F. Предположете кой град клони към F и кой заема първото място.
Най-приятелски настроеният към придвижването на децата град е Париж (с оценка В+ ) и резултати по трите изследвани показателя от 79%, докато София клони към F и е с резултат от едва 1,3% по изпълнени критерии.
Актуалните измервания на замърсяването с азотен диоксид от трафика в София показват, че в непосредствена близост до 8 от 9 училища въздухът е наднормено замърсен през цялата година.
В София на практика не съществуват улици с ограничения за автомобили около училищата и градът остава на последно място по този показател с оценка 0 (нула), за разлика от градове като Лондон, Милано, Париж, Торино и Антверпен.
Лондон е на челно място с над 500 училищни улици и с най-висок дял от всички градове в класацията (27% от всички основни училища с училищна улица). Париж, Лион и Милано също се отличават с ангажимента си за постоянна пешеходна зона и озеленяване на училищните улици.
По отношение на ограничението на скоростта, почти половината от анализираните градове са ограничили скоростта до 30 км/ч на поне 50% от пътната си мрежа, което показва, че по-ниските ограничения на скоростта се превръщат в норма.
Шест града - Париж, Брюксел, Лион, Амстердам, Бристол и Мадрид - се отличават с 80% или повече пътища в града с ограничения на скоростта от 30 км/ч.
Обратно, в пет града, сред които и София - по-малко от 10% от улиците имат това ограничение. По-точно столицата на България се нарежда на предпоследно място по този показател с 2,9%.
Но не става дума само за наличие на ограничения на скоростта, а и за спазването им.
Ако пияният шофьор Петър Тодоров беше спазвал съществуващото ограничение от 30 км/ч на столичната централна улица "Гурко" и не беше карал с 80 км/ч, вероятно 15-годишният Филип Арсов щеше все още да е жив. И това е само един от многото примери.
Защитената инфраструктура за колоездене средно покрива едва 17% от пътната мрежа в 36-те града. В над една трета от разглежданите градове, включително София - тя е под 10%...
Нима е странно тогава, че софийските деца практически нямат вариант да се предвижат до училище с колело?
Липсата на алтернативи за придвижване обяснява и натрупването на автомобили в зоните на училищата - родителите просто са принудени да карат детето си с кола, ако искат то да се придвижи безопасно и сравнително бързо.
И така се получава парадокс: родителите умират от страх детето им да не бъде блъснато от автомобил или друго превозно средство, затова го карат с... автомобил или друго превозно средство навсякъде. Като по този начин застрашават свободата на движение на всички, включително тази на собственото им дете.
Има върху какво да се помисли. Особено в дни, в които шофьорите от градския транспорт стачкуват и всичко живо се придвижва още по-активно с автомобили по софийските улици...
