Бумът на виртуалните детегледачки

| от MamaMia |


Докато пандемията продължава да върлува по света, все повече бизнеси се възползват от новите възможности за засилено дигитално общуване. Така във Великобритания вече започна да действа нова услуга – предлагане на виртуални детегледачки, които да занимават детето през Zoom или друга програма, докато неговите родители са заети в съседното помещение, например с онлайн работата си.

Пазарът на детегледачки в момента е в сериозна криза, основно поради факта, че все повече родители са по-продължително време у дома и не се нуждаят толкова много от услугите на външни хора. В същото време обаче и значителна част от родителите изпитват сериозни трудности да работят от вкъщи и едновременно с това да обръщат внимание на децата си.

Именно за тяхно улеснение се намесват технологичните компании, които намират решение, пише BBC.

Ричард Конуей е основател на Childcare.co.uk – услуга, преназначена за майки и бащи, които искат да свършат повече работа у дома, докато някой друг се занимава с децата им през компютърния екран. Децата трябва да са навършили поне две години, за да може родителите да потърсят виртуална детегледачка. Според Ричард в началото не много хора са били убедени, че виртуалният помощник за гледане на децата е добра идея, особено през платформи като Zoom. „Много хора си помислиха, че това е луда идея и че включва това да оставиш съвсем само детето вкъщи“. Но не е точно това замисълът на  Childcare.co.uk. Идеята е детегледачките да занимават детето, независимо че родителите могат да бъдат съвсем близо – на съседното бюро или в съседната стая.

“Малките деца се нуждаят от много забавления и ако родителите работят, няма как постоянно да им отделят от времето си. Затова помислихме, че децата могат да имат виртуална детегледачка, която е истинска детегледачка, но общуваща чрез видео”, казва Ричард Конуей.

BBC търси мнението и на 37-годишната Теа Херодоту, която наема виртуална детегледачка за своята дъщеря Зоуи, на пет. Детската градина на Зоуи затваря по време на първия локдаун в Англия и за Теа се оказва невъзможно да съчетае родителството и работата от дома. „С мъжа ми си вземахме постоянни почивки със Зоуи, за да я забавляваме, но беше стресиращо“.

Затова и тя наема регистрирана професионална детегледачка за по един час всеки ден. В началото детето постоянно излиза от стаята и се разсейва, но постепенно успява да се фокусира върху забавлението с детегледачката. Междувременно и жената успява да приготви сериозен учебен план за Зоуи и в продължение на един час всеки ден да я забавлява. Тя прави списък и с нещата, които ще трябват за „часовете“: хартия, моливи, химикалки, ножици, зарче, чаша вода – всичко, от което ще се нуждае детето за един час, в който изобщо да не закача възрастните.

Виртуалните детегледачки знаят, че ако детето е по-малко, няма да могат да задържат вниманието му за повече от един час. Затова се опитват да създадат голямо разнообразие от занимания в рамките на този час: кратък разговор и малко писане, пеене, броене, игри, музика и движение. Те оставят темпото да бъде определяно от детето и всеки ден приключват часа си с танцуване в стаята върху добре позната песен.

За компанията на Ричард Конуей сега работят повече от 4 хиляди виртуални детегледачки, а повече от 50 хил. родители вече са направили запитвания за услугата.

Но не всеки родител смята, че е безопасно непознат да занимава детето му през екрана. Други пък смятат, че този вид гледане на дете по никакъв начин не може да замести човешкото отношение и общуване.

Според експерта по детско възпитание Сара Окуел-Смит реалните отношения няма как да се заместят през екрана. Тя твърди, че децата страдат особено много, ако животът се случва виртуално. Раздялата им от приятели и близки, които нормално биха виждали често, но сега могат да видят само онлайн, и изобщо пренасянето на все повече занимания онлайн, създават нещо като „бомба със закъснител“, според експерта.

„Това не е начинът, по който сме създадени да живеем, и мисля, че ще има сериозно дълготрайно отражение върху това поколение деца, когато пораснат“, заявява Окуел-Смит пред BBC.

Вижте още:

Защо децата от поколение „Алфа“ са толкова различни

Именно затова има и доста родители във Великобритания, които продължават да използват класическите услуги на реални почасови детегледачи, за да се занимават с децата, докато те работят от съседната стая, примерно.

Според Ари Ласт, изпълнителен директор на платформата за предлагане на детегледачески услуги Bubble, има известно изменение в изискванията на родителите във връзка с пандемията.

„Преди COVID-19, родителите запазваха детегледачи за вечерите, но сега ги запазват основно за през деня. Работата от вкъщи с дете е невъзможна и родителите използват Bubble, когато имат важна видео конференция или за да бъдат гледани децата им, докато са на работа от съседната стая“.

Друго британско приложение, насочено към детегледачески услуги, е Tiney.

Това е платформа, която позволява на хората да се преквалифицират сами в „бейби-ситър“ или да създадат детски домове в рамките на собствените си къщи. Те получават съвети как да движат своя бизнес, включително подкрепа за застраховки, данъци, плащания, обучителни планове, здраве, сигурност и комуникация с родителите.

Само за дните на локдауна в Tiney вече са се записали 7000 души, които искат да станат „бейби-ситъри“. Това са хора, загубили работата си в следствие на пандемията, бивши учители или медицински лица, които искат да започнат собствен бизнес. Те се регистрират, а платформата Tiney взема 10% от заплащането им, ако някой ги наеме през сайта. Но всеки, започнал работа за компанията, трябва да остане в нея поне две години.


Повече информация Виж всички