Да бъдеш лош родител означава да се държиш така, че поведението ти да се отразява зле на психическото или физическото развитие на детето. Разбира се, повечето родители съвсем не се възприемат за лоши, даже напротив – смятат, че желаят най-доброто за своите деца. Но понякога, неосъзнато дори, много от тях развиват навици и държание, които могат да се отразят катастрофално на порасващото вече дете и на отношенията с него. Джен Бабакан, автор на Reader’s Digest, описва цели 11 навика, които са характерни за лошите родители. Ето кои са те:
1. Говорят НА детето, вместо да разговарят С него
Комуникацията между родител и дете понякога е сложна, особено когато децата пораснат и започнат да имат свое собствено мнение по редица въпроси. Според Барбара Грийнберг, клиничен психолог, специализиран в психическото здраве на подрастващите и тийнейджърите, правилната комуникация е основният ключ на доброто възпитание. „Токсичните“ родители са известни с това, че не слушат своите деца и говорят ВМЕСТО тях или НА тях. „Ако родителите разпознаят себе си в подобно поведение, те трябва да направят осъзнато усилие да млъкнат и да слушат, да слушат още и още. Ако децата се чувстват изслушвани, те ще говорят повече и ще се доверяват повече“, казва Грийнберг.
2. Използват негативни изрази за своите негативни мисли
Родителите понякога се губят в собствените си мисли, а при лошите родители негативните мисли водят до мигновена негативна реакция към техните деца. Според Джефри Бернщайн, международно признат детски психолог, експерт и автор на книгата 10 Days to a Less Defiant Child, мислите на родителите често са в основата на негативното поведение на децата. Той обяснява: „Никое дете не е перфектно, но родителите често не осъзнават точно доколко техните собствени мисли допринасят за лошото поведение“.
Ако родителите се уловят, че са попаднали в цикъл от негативни мисли, тогава те трябва да се опитат да ги заменят с позитивни. Например, ако си мислят за детето: „Днес е такъв нахалник“, те могат по-скоро да си кажат „Явно има труден ден, чудя се какво се случва“. Във всички случаи промяната в мисълта, ще доведе и до различна реакция към детето.
3. Не работят над собствените си трудности и разочарования
Да си родител е занимание, изпълнено с ежедневни разочарования, и ако ги разпознаваме, можем да живеем по-лесно. Според д-р Бернщайн родителите могат да разпознаят и сами кога техните собствени проблеми се отразяват на поведението на детето. „Когато се научиш да идентифицираш и да се справяш със собствените си родителски фрустрации, с удивление ще видиш как проблемното поведение на детето бързо ще се подобри“, казва той. Това означава например, да направиш по-добро планиране на времето, за да може детето да се обуе само сутринта или да има достатъчно време да закуси, вместо да му обясняваш, че е бавно и не се справя. Проблемът в случая е именно в липсата на планиране от страна на родителя, а не в неспособността на детето да се справя бързо с нещата.
4. Не уважават приятелите на детето
Всяко дете има един или двама приятели, които няма да се харесат на родителите му. Ако обаче родителите критикуват детето за избора му на другарчета, може да очакват само проблеми, защото децата приемат това като критика към самите себе си. Вместо това родителите трябва да се опитват да проумеят какво толкова специално намират децата им в дадения приятел и защо всъщност го харесват: може би имат основателна причина.
5. Слагат „етикети“ на детето
За съжаление доста родители не правят разлика между лошото поведение на детето и лошия му характер. Отчасти това се дължи на факта, че родителството е 24-часово занимание, всеки ден от седмицата. Липсата на време не позволява на възрастните понякога да помислят и да поразсъждават върху поведението на децата. Вместо това те предпочитат да сложат етикет: „мързелив“, „проблематичен“, „самовлюбен“ и несъзнателно прибавят към образа на детето негативна идентичност.
Децата, които да получили “етикет“ като малки обикновено се борят с разочарования, болка, гняв и негодувание цял живот. Те се чувстват демотивирани и трудно правят позитивни промени в живота си. Много възрастни съжаляват, когато си спомнят как самите те като деца са били „етикетирани“. Токсичните „етикети“ се отразяват в токсичен „багаж“ по-късно през годините. Затова е важно родителите да се съсредоточават върху поведението на детето си и да мислят как да го променят към по-добро, вместо да се съсредоточават върху „характера“.
6. Сравняват детето с другите
Едно от най-лошите поведения на родителите е сравняването на детето с другите му братя и сестри, или с приятелите, или с децата на роднини и приятели. Това се прави с надеждата то „да се стегне“ и да започне да се държи „по-добре“. Но посланието е смазващо: вместо да се радват на индивидуалността на собственото си дете, те смачкват неговото самочувствие, което не е никак добре за мотивацията и желанието му да израства и да се променя към по-добро.
Вижте още:
7. Казват: „Ти винаги…“
Използването на фрази като „Ти винаги…“ и „Ти никога…“ не оставя никаква възможност на детето да промени своето поведение. Вместо да обобщават някакво поведение, което не одобряват, е по-добре родителите да използват подход, който да даде възможност за растеж и промяна. Вместо да кажете: „Ти винаги изглеждаш притеснен, когато… “, кажете: „Какво можем да направим заедно по този въпрос?“
8. Критикуват себе си пред детето
Някои родители постоянно се самокритикуват и се самообвиняват пред децата си, и то за маловажни неща, например тегло или външен вид. „Децата очакват от своите родители да бъдат пример за почти всичко, включително по въпроса със самочувствието“, казва д-р Грийнберг. Когато намалявате собствената си стойност пред детето, вие задавате модел, по който и то самото ще започне да се държи така със себе си. Най-добре е да запазите за себе си притесненията и негативни си мисли, свързани с вас самите, вместо да ги изразявате през дете, което очаква позитивни послания за грижа за себе си и модел за здравословно поведение.
9. Опитват се да бъдете „най-добър приятел“ на детето си
Вече писахме колко лошо е родителят да се опитва да бъде „приятел“ или „най-добър приятел“ на детето си. Родителят не трябва да бъде приятел, защото резултатите често са ужасни. Ако е приятел – то кой е родителят? Лошо родителско поведение е например обличането по еднакъв начин с детето, сприятеляването с приятелите на детето, споделянето на прекалено много лична информация, особено докато то не е пораснало достатъчно, за да я разбере.
Съзависимостта между дете и родител създава нездравословна динамика на отношенията, в които детето започва да чувства вина за това, че е по-отговорното от родителя. Затова и ролите на възрастния и детето трябва да бъдат поставени на мястото им и да има ясни граници между двете. В противен случай детето няма да се чувства добре и може и да не успее да израсне като психически уверен възрастен.
Вижте още:
10. Не разрешават на детето да придобие независимост
За всички родители е болезнено да гледат как детето расте, но в същото време това е напълно нормален и естествен процес, който трябва да ги изпълва с гордост, макар и с носталгия. За някои обаче този процес е изпълнен с прекомерна грижа, която затруднява естествения растеж на тийнейджъра.
11. Приемат лично поведението на детето
Когато родителите чуят „мразя те“ за първи път, това е тежка травма.
Същото важи за демонстративно предизвикателното поведение от страна на тийнейджърите. Но част от нормалното развитие е те да се борят за собствената си независимост. Този процес не бива да бъде спиран като се взема присърце всяка критика. Някои родители приемат нелогичното или лошото поведение от страна на подрастващото дете толкова лично, че започват да се самообвиняват, да се сърдят и да се дистанцират, което не е никак здравословно и за тях самите.
Вижте още:
Вижте още:
Никога няма да се държа с децата си, както майка ми се държеше с мен
