Има ли проблем с книгите, които пораждат неоправдани очаквания?
Любовните романи (или така нареченият "чиклит") са особена категория литература.
Обикновено оцветена в розово и насочена по-скоро към женската аудитория, това е изключително полезна литература за онези моменти, в които искаме малко повече нежност, романтика, брутален секс или просто да избягаме от реалността, защото не ни ги предоставя.
Аз лично наскоро преоткрих удоволствието от четенето на блудкави женски романи.
Като човек, чиито литературни предпочитания по принцип са насочени към класическата литература и автори като Стайнбек, Достоевски и Маркес, това леко ме шокира.
Сякаш в старанието си постоянно да храня ума си с нещо качествено, бях забравила, че от време на време имам нужда и от някаква романтика, пък било тя и със съмнително качество.
Всъщност често и класическата литература говори за любов, но го прави по доста по-различен начин. Има и една друга особеност - чете се доста по-бавно и трудно.
Затова се замислих:
Водят ли любовните романи до пристрастяване и създават ли ни нереалистични очаквания?
Др. Анна Лембке, ръководител на катедрата по Медицина на пристрастяването в Станфордския университет, в своя Мастърклас* споделя, че тя самата е била пристрастена не към какво да е, а именно към романтичните и еротичните романи.
Като експерт в областта, тя е успяла да проследи и наблюдава как нейната адикция се влошава, не само откъм количеството поглъщани книги, но и откъм все по-ниското им качество, както и от необходимостта описваните в тях действия да бъдат все по-брутални и в крайна сметка напълно различаващи се от действителността.
Повечето такива романи така или иначе не претендират за реалистичност, но това няма никакво значение. Важното е, че в някакъв момент мозъкът ни спира да разграничава фикцията от реалността, фантазията ни се развихря, очакванията ни се променят и собствените ни разбирания се изкривяват.
От тази гледна точка бих поспорила колко са вредни тези романи в тийнейджърската ни възраст, когато колективно се превъзнасяме по герои като Хийтклиф и Мистър Дарси или по-лошо - Тузаря (Мистър Биг), защото преди да стане телевизионен герой, той всъщност е част от книгата "Сексът и градът" (една от най-слабите книги, които съм чела).
Така нареченият "къндишанинг" (от англ.: подчиняване на условията), през които преминаваме по тази линия, води в най-добрия случай до разочарование и неоправдани очаквания, а в най-лошия: до това да се озовем на неправилното място с неправилния човек.
В книгите е лесно - пленителен мъж те кара на изоставен паркинг, къса ти дрехите и... "ти подарява" най-страхотната вечер в живота ти.
Знаем, че в реалността обаче в 9 от 10 пъти тази сцена завършва по различен начин.
На чашите в Макдоналдс изрично пише "Внимание, много горещо". Сега ни се струва смешно и абсурдно, че някой би имал нужда от подобно напомняне, но истината е, че надписът съществува в резултат на съдебно дело, заведено пред 90-те години в САЩ срещу компанията. 79-годишна жена получава изгаряния трета степен от това, че просто е разляла кафето си.
В тази връзка може би е време да започнем да слагаме и на книгите, и на сериалите, предупредителни надписи:
"Внимание, има опасност да промени представата Ви за реалността", "Внимание, може да Ви създаде нереалистични очаквания в любовта", "Внимание, четенето на любовни романи води до пристрастяване".
За мен, разликата сега, четейки ги като жена в 30-те си години, която активно е ходила по срещи и излизала с мъже последните над 10 години, е че има неща, на които откровено и чистосърдечно мога да се посмея, когато ги прочета.
Да, има и моменти, които ме умиляват.
Да, има и части от живота, които ми се иска да се случват по определен начин, но добре осъзнавам кое е наистина възможно и кое - не.
Не казвам, че героите в книгите са напълно нереалистични, нито че няма добри мъже.
Просто в повечето случаи героите в книгите не се държат като истински човек или пък не са последователни в собствените си прояви.
Разбираемо е - писането е трудно.
Да опознаеш героя си и да му вдъхнеш живот, без да го насилваш да тръгва в посоката, която ти искаш или да прави нещата, които са изгодни на сюжета, е изключително фина и трудна работа.
Затова и добрите писатели са издигнати на високия пиедестал, на който са.
Това не означава, че от време на време не можем да разпуснем и с нещо не толкова качествено.
Въпросът остава:
Доколко му позволяваме да влияе на преценката ни и да доминира живота ни?
Позволяваме ли си да се отпуснем и пристрастим напълно към една друга реалност и ако да: как да излезем от нея?
Моят отговор е с умереност и осъзнатост.
Четете и гледайте критично, а понякога за забавление. А може и да тествате кое как би изглеждало в реалността (доколкото тя съществува)...
*Мастърклас е платена платформа на абонаментен принцип, по подобие на Натфликс, която предлага огромно разнообразие от обучения на свтовноизвезтни и признати специалисти в своята област, включително атлети, артисти и бизнесмени.
