Какво си представяте, когато чуете Дания? Малка северна страна, покрита със сняг, където хората често ги убиват…Дълги, тъмни зими, маринована херинга и Лего.
Журналистката и типична лондончанка Хелън Ръсел ще разбие клишетата за тази всъщност толкова толерантна, равноправна и щастлива нация. След като пред нея се открива възможност да живее една година в Дания, тя веднага започва да проучва малката скандинавска държава. Представата й за мрачно и студено място е разбита и тя се впуска в щателно и задълбочено изследване, което обхващa всички сфери на живота в страната. И открива нещо удивително: най-щастливото място на земята не е Дисниленд, а Дания.
Със страхотно чувство за хумор Хелън ни въвлича в датската култура, но и в личната си, изпълнена с емоционални моменти история, която завършва с най-неочакван, но силно желан резултат. Каква е формулата за техния успех? Дали викингите се раждат щастливи или се научават да бъдат такива? Хелън решава, че има само един начин да разбере: ще даде шанс на Дания за една година и ще се опита да разкрие рецептата за очарователния живот по датски.
Копенхаген, Getty Images
От грижата за децата, образованието, храната и интериорния дизайн, данъците, сексизма и странното влечение към изгаряне на вещици, книгата „Така го правят датчаните“ и заслужава да се прочете.
Вижте тематичната глава „Август“, която е посветена на децата и отглеждането им в Дания – социална политика, държавна помощ, ясли, детски гради, училища и т.н.
8. Август
ДЕЦАТА СА ДОБРЕ
След като открих в стил Джеръми Кайл*, че вече съм доста напреднала в моята бременност (очевидните признаци липсваха; само да поясня, че учителят ми по биология не беше толкова лош), изведнъж се катапултирах в прекрасния нов свят на родителството.
С Легомен бяхме във възторг, облекчени, че имаме тази възможност, и благодарни, че се е случило. Но също бяхме и ужасени. Разговорите около домакинството започнаха по следния начин:
Аз: „Чакаме бебе. У мен расте едно истинско живо същество. Вътре в мен. Както във филма „Пришълецът“. И ние сме в страна, чийто език все още не можем да говорим. И ще трябва да изтласкам динята след около пет месеца. Ще трябва да изтласкам динята. Или ще ми направят нещо страшно обезпокоително с ножове. Ножове!“
Легомен: „Никога няма да бъда астронавт. Или Джеймс Бонд …“
Аз, за момент разсеяна от моите неволи: „Имаше ли вероятност някое от тях да се реализира?“
Легомен: „Е, не. Но беше хубаво да знам, че възможностите бяха налице.“
Исках да му бъда опора, наистина исках. Но не можех да не се съмнявам, че не само предстоящото бащинство беше лишило НАСА и МИ-6 от услугите на съпруга ми.
Където и да отидех, забелязвах малки, розови, гърчещи се неща, и бебешки колички, обичайно оставени извън кафенета и ресторантите, и така започнах да виждам Дания в съвсем нова светлина.
– Наистина ли датчаните просто оставят бебетата си на улицата? Без надзор?
Легомен питаше невярващо, защото току-що беше осъзнал този феномен.
– Можеш ли да си представиш това да се случи у дома? Или някъде другаде по света? Разказвах му една история, която ми беше предадена от Американската мама за една датска майка, която оставила бебето си пред ресторант в Ню Йорк, докато хапне, и била незабавно арестувана заради небрежност и изоставяне на дете.
– Господи. Добре. Хубаво е да го знам – беше неговият отговор. Идеята да поемеш такъв риск с бебето си изглеждаше странна, но датчаните не гледат така на нещата.
– Ние се доверяваме един на друг – каза Хелена К, която, макар и щастлива, разказвайки ми това, беше леко нацупена, защото нейната приятелка за „всяка втора събота вечер“ на вино щеше да бъде извън строя за известно време.
– Това е като да планираме положителен резултат – разсъждаваме ние – да оставим бебетата навън да спят в количките си и да дишат чист въздух, което е добре за дробовете им – вместо да се страхуваме от най-лошото и да си мислим: ако се обърна за секунда и моето бебе може да бъде откраднато. Но освен това хората в Дания не крадат бебета.
„Ах, ето пак прочутото датско „доверие в системата“ – мисля си аз. – В Дания не се случва нищо лошо…“
Но тъй като Хелена К и другите вярват, че сънародниците им като цяло са „добри хора“, които са „като тях“ и може да им „се вярва“, те се чувстват сигурни и се държат така, сякаш живеят в свят без опасности. Това ги прави щастливи и по-склонни да се държат и да действат като една общност. И така тяхното доверие се възнаграждава. И така нататък – докато не се превърне в реализиращо се пророчество.
– Никъде другаде не бих предпочела да бъда майка – каза ми тя – и никъде другаде не искам да израснат децата ми. – Това беше страхотно изказване. Но в земята на „ЛЕГО“ и Ханс Кристиан Андерсен децата наистина изглеждаха в центъра на всичко.
– Всичко тук е насочено към семейството – каза Американската мама, след като спря да се хвали и аз я разпитах за нейния опит в отглеждането на деца в Дания.
– Това е най-благодатната страна в света, където да имаш деца – каза ми тя. – Всичко тук е мислено със специално внимание и това означава, че децата са щастливи!
За да докаже своето мнение, тя ме накара да отидем заедно в детската градина през следващата седмица, за да вземем двете є малки деца и да се убедя сама.
– Можеш да изкараш някакво обучение – продължи да обяснява тя. – Всъщност трябва да се регистрираш, за да получиш грижи за детето още от самото му раждане, така че сега ще можеш да разгледаш и да прецениш дали ще искаш да изпратиш малчугана там – каза тя, посочвайки издутия ми вече корем, а аз смутено придърпах блузата си надолу, за да отвлека вниманието є от „подутината“.
Вече влюбена в моето неродено дете, идеята да го предам на грижите на някой друг ми се струваше все още чужда. Но датчаните прекарваха по-голямата част от детските си години, отгледани от някой друг.
Всяко бебе, родено в Дания, има гарантирано място в ясли и детска градина, още от шестмесечна възраст, докато стане време за училище на шест години. Яслите поемат децата до тригодишна възраст и за тях се грижи педагог или социален възпитател, който трябва да е завършил минимум тригодишна специализирана образователна програма. Също така има възможност да ги изпратите, групирани по тройки, на детегледачка или т.нар мама за през деня, която може да не е квалифицирана, но може да се грижи за до пет деца в собствения си дом. Групичките малки деца и техните детегледачки са обичайна гледка в парковете и на детските площадки. Те се събират в четириместни бебешки колички, за да бъдат закарани до дома, или се возят на дървено ремарке, теглено от велосипед. Датските майки често толкова се привързват към детегледачките, че чух за жени, които съобразяват бъдещото си бебе със заетостта на детегледачката.
От три годинки до навършване на шестгодишна възраст децата посещават детска градина, където квалифициран персонал ги подготвя за „основното училище“. Датчаните заплащат между 2200 и 3500 датски крони (или между около от 235 до 374 британски лири или от 400 до 635 щатски долари) на месец за деца под две години и в замяна получават 45-часови седмични грижи. Цените варират леко в зависимост от това в коя община живеете и дали се включва обяд. Има възможност да ги изпратите и само за 25 часа седмично, което ще ви струва още по-малко. След тригодишна възраст цената пада още (там, където аз живея – до 1730 датски крони, или около 185 британски лири или 315 щатски долара за 45 часа седмично). Това е така, защото са необходими по-малко индивидуални грижи за дете, и както Американската мама ми каза:
– Те вече би трябвало да се нуждаят от по-малко памперси или кърпички, което спестява няколко крони. В крайна сметка, поне така се надявам…
След като у дома в Англия бях чувала разни ужасни истории от приятели, които е трябвало да преипотекират дома си или да продадат свои органи, за да платят за грижи за децата си, датските тарифи ми изглеждаха изненадващо достъпни. Но това, както разбирах, е така, защото държавата поема 75 % от разходите.
Ако годишният доход на домакинството ви е под 470 400 датски крони (приблизително 54 000 британски лири или 92 000 щатски долара), ще получите допълнително намаление, а ако печелите по-малко от 151 501 датски крони годишно (около 17 000 британски лири или 29 000 щатски долара), грижите за децата ще са напълно безплатни.
* Популярен английски телевизионен и радиоводещ, със свое таблоидно токшоу. – Б. пр.
