Идеи за спешен подарък в най-най-последния момент: „Къде ми са детските книжки?“

| от Лора Младенова |

Обратното броене до Коледа е към своя край, а с него и инфарктните емоции покрай осигуряването на подаръци, елха, храна, опаковъчна хартия, свободно време, допълнителен стол за гостите, въображение за късметите в питката, нерви да изтраеш роднините, малко енергия да се позарадваш, и още, и още, и още.

И тъкмо си провисял финалната си опашка пред куриерски офис, тъкмо си прередил някого за последното пакетче карамфил за греяната ракия на Бъдни вечер, тъкмо си затворил последния Excel файл за годината, а с него и Q4, тъкмо си залепил криво-ляво с анкерпласт безименния си пръст, пострадал от телбод при трескавото опаковане, и…… с ужас установяваш, че си забравил да осигуриш подарък за по-малката си племенница. Или че приятели с деца те канят на изненадващо гости в следколедния следобед. Или че твоят избор за детски подарък се дублира с този на бабата и дядото. Играете „камък, ножица, хартия“, ти печелиш, но все тая – те пак не отстъпват, „път на старите“, и ще се наложи ти да смениш идеята си в последния момент.

О, ужас! Хайде цялото мислене на нова сметка. Работата е там, че ако правиш подарък на дете, има една лесна и универсална идея, с която няма как да сбъркаш, стига, разбира се, да я развиеш правилно, а именно – детските книжки („кажи ми, мой прашен сандък!“). Ето няколко нови и класически предложения – нечетен брой, за да подхождат на празничната трапеза, които ще ти спестят, нерви, пари и тичане, и най-вече, ще са достатъчно увлекателни и смислени, че да направят празника на всяко дете вълшебен и да не ядосат и най-придирчивите му родители, а напротив, да ги накарат да седнат и да почетат заедно:

„Имало едно мече“ от Джейн Риърдън

По случай 95-годишнината от написването на вечната детска класика на Алън Милн, вдъхновила многобройни адаптации, телевизионни сериали и филми, на български излезе „Мечо Пух: Имало едно мече“ – първата официално одобрена предистория за героите на Голямата гора. Книгата е дело на детската писателка Джейн Риърдън, която следва стила на Алън Милн, а илюстрациите на Марк Бърджес са вдъхновени от оригиналните рисунки на Ърнест Шепард.  Приключенията са вдъхновени от истинската история за детството на Кристофъ Робин. И всичко започва ето така: Имало едно време едно мече, което седяло върху рафта в един много голям универсален магазин. То не било нито по-голямо от останалите, нито по-умно, но било много, много специално…

Ако можем да вярваме на преживяното с оригиналната история на Алън Милн, това е книжка, към която децата ще се връщат с любов дълго след като вече са пораснали и ще откриват и преоткриват отново и отново мъдростта на любовта и простотата.

„Коледна песен“ от Чарлз Дикенс

Безсмъртната история за трите коледни духа от миналото, бъдещето и настоящето, които стоплят сърцето на стария Ебенизер Скрудж, също е подходяща и за деца, и за големи. В зависимост от възрастта на детето, за което бихте я търсили, можете да се спрете на пълната или на адаптирана за по-малки деца версия. А ако сте много смели – да я потърсите в оригинал, за да подарите и на самите себе си досега с прекрасния Дикенсов английски.

Мистерия, фантазия, малко страшнички моменти, мъничко носталгия, емоция и любов провокират всеки, докоснал се до страниците на „Коледна песен“, да се сгуши под одеяло с чаша билков чай в дните около празниците, може би да пролее някоя пречистваща сълза и да започне собствената си новогодишна равносметка.

„Писма от Дядо Коледа“ от Дж. Р. Р. Толкин

На два типа малки и пораснали деца ще се хареса това предложение – тези, които вече са пътешествали и приключенствали из Средната земя, и тези, на които това вълннуващо преживяване тепърва предстои.

С „Писма от Дядо Коледа“ Толкин позволява на читателите да се докоснат до вътрешния му свят от много, много близо. Това са истинските писма, които авторът пише всяка година до своите собствените деца от името на Добрия старец. Неповторимата колекция открехва вратата на въображението към в един фантастичен свят на битки с гоблини и пиршества с елфи, а и подхранва вярването, че Дядо Коледа съществува. След прочита на писмата можем единствено да си тананикаме наум „Започва път от моя праг…“ и да поемем, или пък да се завърнем още по-навътре във фантастичния свят на неповторимия Толкин.

Поредицата с истории за костенурката Франклин от Полет Буржоа

С която и да е селекция от кратки истории за приключеията на малкото костенурче Франклин и неговото семейство и приятели няма да допуснете грешка, обещавам. Дори и само една от книжките ще запали у детето достатъчно интерес, че да събира с колекционерска страст останалите заглавия от поредицата.

Малкият Франклин е добър и обичлив, малко глезен, леко страхлив и много, много любопитен. Той ще ви напомни на вашето собствено дете / внуче / племенник. Ситуациите от ежденевието на костенурчето са моменти от всяко детство – желанието за домашен любимец, първото гости с преспиване, първото разболяване, появата на братче или сестричка, падането на първото зъбче.

Франклин научава не само децата на здравословно отношение към емоциите, на уважение и на толерантност, но и дава на техните родители някоя и друга полезна идея за възпитанието. Приятелството между костенурче, мече, бобър, патица, заек, видра, охлюв и компания говори по-силно за приемането на различията от всякакви изкуствени напъни за политкоректност.

Споделям я вклюително и от лични сантименти, признавам си.

„Карлсон, който живее на покрива“ от Астрид Линдгрен

Всяко дете просто трябва да я прочете. Трябва да я прочете дотолкова, че ако Имануел Кант я беше чел, категоричният му императив щеше да звучи така. Изумително смешната и мила история на едно самотно дете и неговия странен, нахален и според всички останали измислен приятел е като вярата в Дядо Коледа – твърде хубаво е, че да не е истина.

Ако се опасявате, че детето, на което ще правите подарък, може вече да я има, опитайте с някое от по-малко познатите ѝ, но още по-забавни продължения – „Карлсон от покрива отново лети“ и „Ето го пак Карлсон от покрива“. 

По принцип с Астрид Линдгрен няма как да се сгреши. Дали ще е с една от най-силните, буквално и преносно, жени в световната литература – Пипи Дългото Чорапче, дали ще дадем някои лоши идеи за пакости на детето на свой приятел заедно с белите на Емил от Льонеберя, или ще разбием нечие недотам лъвско сърце с „Братята с лъвски сърца“, преживяването на детето в света на писателката ще бъде незабравимо.

„Лили“ от Братя Мормареви

Няма да се разминем без нещо любимо и родно. От преживяванията на малката (не и според нея самата!) Лили биха настръхнали косите на всеки родител. Във всяко от няколкото предизвикателства, с които тя се сблъсква на страниците на романа, единствено нейният хумор и находчивостта ѝ я спасяват от опасностите, срещу които се е изправила, докато опитва да събере семейството си, да открие изгубеното си куче, или да помогне на своите нови приятели.

„Лили“ е детски роман за глупостите на големите, а обстановката от края на 90-те, в която се развива действието, ни е болезнено позната. Любопитен факт е, че всъщност тя е написана само от единия от двамата Братя Мормареви, Марко, след смъртта на другия – Мориц. Как тогава е подписана от името на двамата?

Ето какво разказва самият той: „Когато седнах да описвам приключенията на Лили, раз­брах, че Мориц е жив. Както винаги, той се настани на стола до мен. Мислехме заедно, пишехме заедно, смеехме се. Докато работим, ние винаги се смеем много. Разбира се, и спорим. Понякога, когато се опитвах да наложа мнението си, Мориц, както винаги в такива случаи, размахваше заканително пръст, сетне махваше нервно с ръка и казваше пренебрежително: „Прави каквото щеш!“. Аз изчаквах да премине раздразнение­то му, а той – ината ми. После лесно стигахме до съгласие и продължавахме работа.“

Поредицата „Маговетри“ от Татяна Леванова

Приключенията на Хари Потър, и на Пърси Джаксън, и на четиримата малчугани, които откриват пътя към Нарния, сигурно отдавна вече са част от библиотеката на всяко четящо дете. Ето обаче нещо по-малко познато, но не по-малко магическо – „Маговетри“ от Татяна Леванова.

Малката Маша бяга от къщи, озовава се в някаква подозрителна гора и там попада на Великия шарлатанин Фаринго Великолепни. Заедно с неговото фургонче тя пристига в оживения град Как-а-Дум, в който цари такова веселие, че едва ли можеше да бъде истинско. Сега момичето вече знае, че се е озовало в друг свят. То е странник, прелетял през тъканта на световете или по-просто казано маговетър, пристигнал тук, за да изпълни своята мисия. Струва си всяко дете да разбере каква е тя и да я преживее заедно с Маша.

„Малки жени“ от Луиза Мей Олкът

Историята на четири сестри на прага между детството и порастването ни разказва много за човешката природа, за връзките в семейството, за многото пластове на човешките отношения, за приятелството, любовта, за фината граница между завист и привързаност, която съществува между твърде близки хора. На страниците ѝ ще открием, че макар времената да се променят, в сърцевината си хората са същите. От днешна гледна точка част от историите може би изглеждат наивно и остаряло, но същината на персонажите е смайващо актуална. Може би времената се променят, но не и хората.

Бих подарила „Малки жени“ и на момче. Или пък на родител на момичета. Мисля, че прочитът ѝ би ги навел на интересни размисли за характера и силата на жените. А оттам нататък човек може само да се наслади на произволно избрана измежду коя от коя по-великолепните екранизации на романа на Луиза Мей Олкът. Или на някое от трите му твърде трудни за откриване, но все така заслужаващи читателско внимание негови продължения.

„Приключенията на Лиско“ от Борис Априлов

Завършваме книжната си обиколка за подаръци на родна територия с нещо хитро, мило, забавно и авантюритично. Трудно ми е да си представя по-сладко животинче от малкото лисиче, а когато то е дръзко, храбро и приключенски настроено, децата има какво да научат от него.

В историите на Борис Априлов Лиско винаги намира начин – дали в гората, или по море, дръзката малка животинка побеждава предизвикателства от всякакъв характер. И между редовете задава важните въпроси – като например достатъчна ли е мисълта, че имаш приятели, за да бъдеш щастлив. Или пък, можем ли да уплашим по-големите и по-страшните от нас само с мисълта, че ние всъщност не се се страхуваме от тях.

Успех с коледното пазаруване! А аз отивам да помисля над последните два въпроса.

Вижте още: 

Непосилната лекота на коледното битие

 
 


Повече информация Виж всички