Имала ли е една жена от 19 век правото да напусне брак, който я унищожава?
Млада жена се появява загадъчно в провинциално общество и пази тайна, достатъчно силна да разклати установените представи за женска добродетел.
Постепенно разбираме, че зад мълчанието ѝ стои бягство от разрушителен брак, алкохолизъм и насилие.
Това в общи линии е сюжетът на "Тайнствената непозната" - един роман на най-малката от сестрите Бронте, който не повишава тон, но променя разговора завинаги.
Книгата е най-новото произведение в каталога на издателство "Лист". Преводът е на Христо Кънев, а автор на корицата е Милена Вълнарова.
"Тайнствената непозната" излиза през 1848 г. Авторката Ан Бронте и днес е по-малко популярна от сестрите си Емили и Шарлот.
Животът ѝ е кратък, но опитът - наситен: работа като гувернантка, наблюдение на семейни отношения отблизо и остро чувство за социална несправедливост.
Ан публикува само два романа - "Агнес Грей" и "Тайнствената непозната", и макар често да остава в сянката на сестрите си, според критиците именно нейната проза се отличава с документална яснота и морална безкомпромисност.
Без да е изключителен и сензационен, сюжетът, който авторката избира, поставя един етичен въпрос, който за съжаление и днес е прекалено актуален - има ли една жена право да напусне брак, който я унищожава?
Във Викторианска Англия, която е скандализирана от произведението, и въпросът и отговорът са табу.
Интересът към романа, определян като едно от първите феминистични произведения в литературата, доказва единствено, че проблем съществува и днес, и за него трябва да се говори.
"Тайнствената непозната" е роман, който предшества разговори за токсичните отношения, за психичното здраве и за правото на избор.
Книгата става събитие, което преобръща представите за съвременна литература - за първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст, като независима, способна да вземе живота си в свои ръце, да търси и защитава правото си на щастие.
Голямата сила на романа е в отказа от идеализация.
Хелън не е нито фатална героиня, нито мъченичка. Тя е майка, художничка, жена, която работи, за да издържа себе си и детето си.
Свободата при Ан Бронте не е блян, а труден път, изпълнен с морални дилеми и самота.
Романът докосва съвременната читателка с честността си и с това, че не предлага лесни решения. Авторката не отрича любовта, но отказва да я издигне над достойнството.
Не демонизира мъжете, но показва как властта и привилегията могат да разрушат човешкото.
Дълго време Ан Бронте е възприемана като "по-тихата" сестра.
Днес все по-ясно се вижда, че именно тази тишина е нейната сила.
Тя пише без излишен романтичен воал, с поглед на свидетел и с куража на човек, който знае цената на истината.
