Нов роман на Фредерик Бегбеде тръгна към книжарниците на 8 август, съобщават издателите от "Колибри". Преводът е дело на Красимир Петров, а художник на корицата е Стефан Касъров.
"Един самотен мъж" е дълбоко личен и емоционален портрет на бащата на автора — Жан-Мишел Бегбеде, който остава непознат за семейството си и често предпочита дистанцията и цинизма пред емоционалната близост. Жан-Мишел е представен като типичен представител на поколението на "boomers": обгърнат от блясъка на лукса, разделите, глобализацията - и в крайна сметка - самотата.
"Заглавието "Един самотен мъж" описва не само баща ми, а цяло поколение индивидуалисти, които вярват, че са сами срещу света и че животът е борба", казва авторът.
Това е книга, написана с ирония, тъга, интелектуални препратки и искрен самоанализ. Тя чертае границите между поколението на бащата и това на сина. Авторът споделя, че се е борил 30 години със себе си, преди да посегне към архивите и да се срещне със спомените от миналото. Осмелил се е да го направи едва след смъртта на баща си и след свой здравословен срив като форма на терапия, като опит да разбере по-добре причините и последствията... "В тази книга се опитвам да нарисувам портрет на баща ми такъв, какъвто никога не съм го познавал - и така да разбера защо е избрал самотата", казва Фредерик.
Докато с присъщата си хаплива ирония пише за своя баща, Бегбеде не крие, че всъщност задава въпроси на самия себе си. Търси обяснение за особености на своя характер, които се оказват наследени или пряко повлияни от този "французин, който смяташе себе си за американец, докато в действителност бе англичанин". Или, както сам признава: "Написах всичките си книги, за да смая един човек, който вече не е тук. Тази е първата, която пиша за себе си", отбелязва още авторът.
"Един самотен човек" е навярно най-неочакваният и вълнуващ роман на Фредерик Бегбеде досега.
