"Не съм тъпа. Просто изглеждам така." Това са думи на емблематичната за времето си звезда Мерилин Монро. Руси къдрици, червено червило и изкусителна усмивка. Зад всичко това обаче стои сложна и чувствителна жена, превърнала се в символ - на уязвимостта, стремежът кам свобода и парадоксите на славата.
Родена като Норма Джийн Мортенсън, бъдещата Мерилин има трудно детство, белязано от бедност, живот в приемни семейства и липса на стабилна родителска грижа. Майка ѝ страда от психично заболяване и прекарва живота си в клиники, а Мерилин расте с усещане за изоставеност и нестабилност. Това, разбира се, няма как да не остави дълбок отпечатък.
Привлича вниманието именно с русите къдрици, фигурата и естествената си харизма. Започва кариерата си като модел, а камерата я обожава и през 50-те тя вече е сред най-ярките звезди на Холивуд. Под образа на "глупавата блондинка", който демонстрира, се крие интелигентна, амбициозна, но често неразбрана и подценена актриса.
"Кариерата е чудесно нещо, но не можеш да се гушкаш с нея нощем", казва звездата Мерилин Монро. С "гушкането" обаче нещата не са толкова лесни - личният живот на актрисата е труден. Нестабилни връзки, три неуспешни брака, спонтанни аборти, хронична самота и депресия, проблеми с безсъние и дългогодишна зависимост от лекарства. Сънотворните се превръщат в част от ежедневието ѝ.
На днешния ден, 5 август, през 1962 г., Мерилин е открита мъртва в дома си в Лос Анджелис. Официалната причина: остро отравяне с барбитурати - самоубийство или злополука. И до днес има множество конспиративни теории, свързани с връзките ѝ с братята Кенеди или възможно прикриване на неудобна информация, но най-вероятната причина е далеч по-човешка и тъжна.
Смъртта ѝ изглежда като кулминация на дълъг период на психологическо изтощение. близките ѝ твърдят, че не е искала да умре, а просто да намери покой за една нощ. Може би трагедията е била неумишлена - но показателна за това колко крехки могат да бъдат и най-блестящите звезди.
Капаните
Първият капан, в който Мерилин попада, е лесният, но траен етикет на наивна, сексапилна, но глуповата жена. Публиката я обожава такава, каквато е на екрана, но не е готова да я види като човек извън него, не е готова да я види дори като драматична актриса. А за какво е готова самата Мерилин - от това явно никой не се интересува.
Вторият капан са мъжете - продуценти, режисьори, собственици на студиа, психиатри, съпрузи. Всъщност, те определят изцяло живота ѝ и на екрана, и в личен план. Студиото контролира всеки аспект от кариерата ѝ, заплащането ѝ е несравнимо по-ниско от това на колегите-мъже, а мъжете около нея (включително Джо ДиМаджо и Артър Милър) се опитват да я "опитомят" - тя е или прекалено секси, или прекалено амбициозна, или прекалено нестабилна. Лекарите пък се опитват да тушират всичко, като ѝ предписват успокоителни и барбитурати. Защото така се прави, жените трябва да са спокойни, покорни и добри.
Капанът на славата е неизменна част от живота на звезда, който Мерилин води. Колкото по-обожавана е публично обаче, толкова по-самотна остава тя в личния си живот. Нейното тяло, лице и излъчване се превръщат в символ на американската женственост, но в същото време заличават собствените ѝ амбиции и желания. "Когато се разхождам по улицата, никой не обръща внимание. Но когато включа Мерилин - всички се обръщат", споделя тя с фотографката Милтън Грийн.
Какво виждаме днес в образа на русокосата икона?
Жена, която се превръща в лице на т.нар. "сексуална революция", без да е била част от нея. Жена, която търси своя глас. Жена, която се опитва да преодолее постоянната тревожност, подценяване, сладникав образ на секс-символ и "тъпа" блондинка. Жена, чиято съдба е олицетворение на сентенцията, че красотата не означава щастие.
В консервативно и подчертано патриархално общество, в което за жената е определено едно единствено място - на домакиня и майка, Мерилин не просто се откроява, тя взривява нормата.
Сексуалността ѝ, едновременно подчертана и невинна, изгражда нов тип женски образ, който Холивуд активно използва, но обществото по-скоро допуска с колебание. Тя е мечта и заплаха едновременно.
Присъствието ѝ неизменно разклаща устоите на пуританска Америка и поставя основата на различния свят, в който живеем днес. Затова и я помним - платинена блондинка с ярко червило и нежна усмивка, която така и не успя да се пребори за себе си. Затова нейната история продължава да е едновременно вдъхновение и отворен въпрос и днес.