Ако аз сама мога да се спася, какво остава за него?
Мога (почти) всичко сама - татко ме е научил да оправям бушони, да завивам винтове и да сменявам гуми, от мама знам да паля огън и да спестявам на свое име, а съвсем сама се научих, че всичко това никак не е хубаво - нито за самата мен, нито за околните.
От една страна, натоварвам себе си с неща, от които се чупят ноктите и ръцете загрубяват.
От друга страна, моето "можене" не винаги е толкова ефективно, колкото ми се иска.
От трета страна, то докарва подозрителни погледи, драми и понякога (дори прекалено често) откровена ненавист от околните.
Мъже и жени, съседи и колеги, познати и приятели сякаш се чувстват неудобно от това, че аз предпочитам сама да си сменя крушката и да си купя и сглобя шкаф.
Да не говорим, че съпругът и синът ми се вероятно се чувстват пренебрегнати, но отдавна са свикнали с положението и нямат друг избор, освен да ме обичат.
Съвсем скоро една позната се оплака, че дъщеря ѝ страда от същото и търси отговор на въпроса, от какво точно се плашат околните.
Момичето е почти на 30, отглежда син на годинка в собствен апартамент, има успешна професионална кариера, идеи и средства да ги осъществи, а това кой знае защо безумно плаши майката на мъжа, с който тя живее и за който упорито отказва да се омъжи.
Вместо да се радва на успехите и възможностите ѝ, семейството предпочита тя да е зависима, бедна и неука, без средства, но и без идеи, които биха могли да застрашат... не е ясно какво и с какво точно, но застрашават.
Тази история ме накара да се замисля, какво е точно страшното?
Самостоятелната жена е страшна не защото е лоша, а защото е... неудобна.
Не чака разрешение, не кима послушно, не се извинява, че диша.
Тя не пита "може ли?" - тя казва "ще го направя".
И в този момент половината свят изтръпва, защото е застрашена главната роля на "Принца на бял кон".
Ако аз сама мога да се спася, какво остава за него?
За съжаление на мнозина, светът вече не е построен около мъжкия комфорт и сила.
Това е факт, който някои хора още не са приели. И е напълно разбираемо, че когато жената започне да прави избори сама - да работи, да пътува, да казва "не", да живее и да отглежда детето си без брак, да притежава средства и умения - тя става неудобна.
Невъзможността жената да бъде поставена в зависимо положение плаши хората, които са свикнали с вековната, удобна рамка на патриархалното общество.
Липсата на финансови и други зависимости позволява преследването цели, интереси и кариерен път според собствените си ценности, дава поле за експерименти и нови хоризонти, намалява чувството за вина или чувството за задължение към други хора.
Не на последно място, тази самостоятелност и увереност поставя здравословни граници във взаимоотношенията - не всичко е позволено, не всичко може да се приеме и прости, жената като нищо може да откаже...
И къде отива тогава познатият, подреден свят?
Свободата на другите ни показва колко ограничени можем да бъдем самите ние, казва философът Айзая Бърлин.
Ако се страхуваме от самостоятелната жена, проблемът не е в нея, а в нас самите.
Тя ни напомня, че животът може да се живее различно, че свободата, изборът и личната отговорност са по-важни от удобството и контрола.
Контролът върху собствения живот, увереността, самоуважението и възможността за автентични взаимоотношения правят самостоятелната жена "страшна" за тези, които са свикнали светът да се върти около тях.
И всъщност, бъдещето е нейно - защото традициите отдавна не са това, което бяха, светът се върти.
А колко е страшно това - зависи само от уплашените.
