Въпреки че отношенията ни с нашите майки и бащи са много различни, но винаги сложни – пълни с грешки, прошки, взаимни обвинения, премълчани неща, взаимни изисквания, невинаги достатъчно разбиране… И все пак, каквито и да са, родителите ни са били наоколо по-дълго от нас, виждали са неща, които ние не сме, и са в състояние да ни предложат истинско, потенциално променящо мирогледа ни прозрение. За целта обаче е нужно и ние да се допитваме до тях, което почти никога не е лесно. Ако не го направим, рискуваме възможността да се наложи да търсим сами отговорите си, когато тях вече ги няма на света, и да ги намираме в спомените си за тях и в собствените си впечатления от светлината, в която сме избрали да ги виждаме и познаваме. Тази представа винаги е ограничена и от това, което те са решили да ни покажат от себе си… освен ако не решим да търсим проактивно и да питаме „първоизточника“ за повече информация.
Научаването на повече за живота на нашите родители може да ни даде по-добра представа за това откъде са дошли и сме дошли, защо са действали така, както са постъпвали и какво може да е минавало през умовете, сърцата и душите им, докато са ни отглеждали. И което е възможно по-важно – отговорите на такива въпроси може дори да хвърлят светлина върху нашия собствен стил на родителство. Тъй като родителството е процес на учене както от грешки, така и от успехи, всички знаем, че имаме нужда от възможно най-много помощ. Кого по-добре да попитаме от родителите, които са ни отгледали?
Въпросите, които си струва да зададем на родителите си, докато още са тук, идват от различно място. Някои от отговорите им са прагматични, а други – абстрактни. Някои произтичат от гняв, други от възхищение. Събрахме някои такива въпроси, споделени в родителски форум от бащи, които вече са изгубили своите родители и разказват какво биха ги попитали, ако имаха тази възможност. Общото между тези въпроси е, че всички те ни напомнят да се възползваме от възможността да търсим по-добро общуване, повече близост, повече споделен опит, докато още имаме тази възможност.
Как аз да бъда по-добър родител?
„Иска ми се да бях попитал майка ми и баща ми повече за това да какво е да си родител. Имах късмета да имам родители, които винаги са били до мен, и бих искал да знам какъв съвет биха ми дали за мен самия като баща. Знам, че баща ми е имал наистина тежко детство, но родителите ми никога не са говорили за това. И майка ми е родена в малко консервативно градче, така че тя самата има много по-различно възпитание от мен. Родител съм вече четири години, от бащите, които си стоят повечко вкъщи, и научих много през това време. Но знам, че можех да науча още повече, ако бях говорил с родителите си за техния опит. И двамата бяха наистина страхотни родители и съм сигурен, че щяха да ми дадат ценен съвет.“ – Л., 40 г.
Как изобщо се справи?
„Баща ми имаше тежък живот. Той е бил единствено дете на баща алкохолик и домашен насилник и е прекарал известно време в приемен дом, преди родителите му да го вземат обратно. Работил е на три различни места, за да финансира образованието си и в крайна сметка става успешен финансов експерт и на по-късен етап собственик на компания за недвижими имоти. Заради него израснахме в красив дом, пътувахме семейно из Европа в тийнейджърските ми години и имах възможност да завърша добри учебни заведения. Но това е всичко, което знам. Иска ми се да го бях помолил да ми разкаже житейската си история от своята гледна точка. Не знам много за това откъде идва и как изобщо се е справил с всичко това. И отговорът на този въпрос може да ми помогне да науча повече за това откъде идвам аз самият.“ – Г., 38 г.
Защо не ми каза?
„В последните часове от живота на баща ми аз седях до него, докато той се въртеше и ту беше в съзнание, ту излизаше от него. Аз съм лекар и знаех, че моментът наближава. Знаех, че баща ми не беше идеален сърпуг или родител, но той все пак беше добър човек и живя живот, изпълнен с много предизвикателства. В последната си нощ той неочаквано ми призна, че е баща на дете на име Мария, което било на същата възраст като мен. Бях шокиран. Но бях достатъчно голям, за да разбера, че животът е малко по-нюансиран от обикновените черно-бели преживявания. Знаейки, че му остава малко, реших да реагирам с любов, да му благодаря за това, че все пак ми се е доверил и да помоля да ми разкаже подробности. Той каза, че ще ми каже на сутринта. За съжаление, когато настъпи сутринта, баща ми почина, оставяйки след себе си въпроса, който винаги ще ми се иска да имам време да задам.“ – Т., 46 г.
Що за хора бяха твоите роднини и приятели?
„Родителите притежават някакво море от знания, които можем само да се надяваме да ни бъдат предадени, преди да напуснат тази земя. Освен че се надяваме да ни научат на всичко, което знаят за оцеляването – особено за оцеляването без тях – има и други теми, които бих искал да сме обсъдили. Бих разпитал повече за разширеното си семейство, за да мога да имам повече семейна подкрепа, докато ги няма. Никога не сме си общували с лели, чичовци, втори братовчеди, а всъщност бих искал. И бих се радвал да знам кои са били най-близките приятели на родителите ми от младостта, за да мога да се свържа с живите от тях и да запазя част от родителите си през техните спомени за общата им младост. Бих се възползвал и от възможността да попитам за начините за справяне с трудни семейни ситуации от хората, които ги познават най-добре.“ – К., 52 г.
Какъв е любимият ти спомен с мен?
„Надявам се, че това не звучи арогантно, самонадеяно или като тъп въпрос от детски лексикон. Просто, обзалагам се, че нашите биха ми казали нещо, което дори не бих си помислил, като отговор на този въпрос. Аз самият като родител ценя всичко, което децата ми правят. Дори и привидно несъществените неща. Обзалагам се, че родителите ми биха имали такъв тип спомени. Неща, които биха изглеждали наистина обикновени за повечето хора, но са означавали нещо за тях. Знам, че би било почти невъзможно да избера любим спомен от децата си, а съм баща само от 13 години. Би било интересно да чуя какво биха казали мама и татко, ако можеха да изберат любимия си спомен за мен, това е сигурно.“ – Е., 43 г.
Какви бяха с теб родителите ти?
„Преди баща ми да почине, бих искал да го разпитам повече за неговите родители и баби и дядовци. Неговите баба и дядо бяха починали, преди да се родя, а родителите му починаха, докато бях малък, така че никога не са били част от съзнателния ми живот. Тъй като никога не ги опознах, не се интересувах много от тях, когато бях по-млад. Сега ми се иска да можех да науча повече за тях от баща ми, за да попълня някои празнини. Успях да открия повече информация за бабите и дядовците си от други роднини, които са все още живи, но би било хубаво да получа повече от гледната точка на баща ми за тях.“ – Д., 46 г.
Всичко ще бъде ли наред?
„Майка ми и баща ми винаги караха всичко да изглежда така, сякаш ще бъде наред. Дори в най-тежките моменти от живота ми – по-специално развода ми – те просто продължаваха да ме успокояват. Бяха добри в много неща, но най-вече в утехата и окуражаването. Когато казваха, че всичко ще бъде наред, аз действително вярвах, че е така. И двамата починаха след мъчително боледуване. Баща ми не можеше да говори на финала, а майка ми едва успяваше. Иска ми се да бях попитал и двамата, само за последен окончателен път, дали всичко ще бъде наред без тях на света. Знам, че биха казали „да“. Знам го. Но ми се иска и аз да можех да ги погледна в очите и да го чуя. Както и да ги уверя от своя страна, че каквото и да се случва с човека след смъртта, при тях също всичко ще бъде наред.“ – Д., 50 г.
Как минаха студентските ти години?
„Научих повече за студентския живот на родителите си в края на 70-те от техните семейни приятели, отколкото от самите тях. Те се познаваха от университета и останаха близки с всичките си приятели до края на живота си. Чувах истории от приятелите на родителите си през цялото време, но никога не съм чувал много от родителите си. Те бяха участници във всички истории, разбира се, но никога не се постараха да си припомнят или да говорят за „добрите стари дни“. Работата е там, че винаги се подсмихваха и смееха, когато се разказваха такива истории. Така че знам, че са имали приятни спомени и вероятно още много подробности за споделяне, и то предвид странния исторически контекст, в който са живели. Просто никога не съм си правил труда да питам.“ – З., 40 г.
Кои събития са променили живота ти?
„Мисля, че повечето от нас – родителите, тоест – имат различна гледна точка за почти всичко след COVID-19. Пандемията извади най-доброто и най-лошото във всеки, поради куп причини. Същото беше и с по-значителните политически кризи и промени дотогава. Имаше свят преди 09 септември и свят след него. Свят преди 10 ноември и свят след него. Преди и след пандемията. Бих искал да знам кои събития наистина са променили живота на родителите ми из основи – дали са обществени събития или някакви техни си дреболии. Спомням си да са говорели за Кореком, за нелегални плочи на Бийтълс, сякаш са имали титанично значение в развитието им като хора. Дори и ако става дума за нещо лично, което си има значение само за тях, иска ми се да знаех какво е било то.“ – Р., 33 г.
Кога си се страхувал истински?
„Никога не съм виждал родителите си уплашени. Дори когато и двамата починаха – в рамките на една година един от друг – се държаха спокойно и хармонично както винаги. Спомням си моменти от детството ми, когато съм бил уплашен. Както когато си счупих крака, а после и ръката. Но нито един от тях не направи нищо, освен да ме увери, че не се случва нищо особено. Винаги са били толкова спокойни. Сега като родител се ужасявам нещо подобно да се случи на децата ми. Но си представям, че би било още по-страшно за дъщеря ми, ако ме види и аз да се страхувам. Така че бих искал да знам дали и кога са се страхували наистина. Вероятно се е случвало по-често, отколкото мога да си представя.“ – С., 41 г.
Кое оценяваш като най-доброто си решение?
„Има голям шанс всеки от моите родители да би казал, че е решението им да се оженят един за друг. Но бих оспорил това и бих помолил за по-малко клиширан отговор. Бих искал да знам дали е имало момент в живота им, когато е трябвало да вземат решение, което е непредвидимо. Или непопулярно. Или страшно.Нещо, което се оказа по-добро, отколкото някога са могли да си представят. Нещо, което не са планирали и е трябвало да реагират бързо. Нещо, което не са очаквали. Нещо, което не бих очаквал. Може би биха се придържали към отговора „да се оженят“. Но винаги съм се чудил дали има нещо по-малко очевидно – като например да е трябвало да избират между правилното и лесното.“ – Ч., 57 г.
Гордееш ли се с мен?
„Не намирах това с гордостта за нещо смислено, докато родителите ми не си отидоха. Разбира се, винаги съм искал те да се гордеят с оценките ми или с победите в спортове, когато бях дете, по-късно пък с професионалните ми и лични успехи. Казаха ми, че се гордеят с мен, когато получих първата си работа. Казаха, че се гордеят с мен, когато се ожених. Но никога не се сетих да ги попитам дали се гордеят с мен самия, с човека, който станах, а не с моите постижения от житейския календар. Благодарен съм за цялата подкрепа, която са ми оказвали и показвали винаги, и за моментите, когато са изразявали гордост с някакви мои успехи. Просто ми се иска да знам с какво се гордеят най-много. Надяваме се, че би било нещо смислено.“ – С., 59 г.
Вижте още:
