„Тате, този ли с мустаците ли е много дебел селянин?“

| от Владимир Вълков |

Значи, гледайте сега, на децата наистина не може да се разчита! И то никак! Сега ще ви се оплача по тази тема, за да видите, че е така, ако не вярвате:

Значи, захванал си се нещо да ремонтираш. Или нещо да готвиш. Или нещо да подредиш. И имаш нужда децата нещо да ти подадат, да донесат. Да, ама тях нищо не ги бива да ти подадат – дори чаша вода да се освежиш малко, камо ли бира и отварачка. Чашите били високо, не знаели какво е отварачка, не знаели къде стоят пироните, нито кръстачката, едва влачат кутията с инструменти. Абе, изобщооо… Не само че нищо не ги бива да помогнат, а даже все ти всичко трябва да им подаваш, да им помагаш.

Е, добре де, сега да не си кривя душата – никога не съм им обяснявал кой инструмент какъв е. Да, биха могли да имат свое място за чаши или кърпи, до което да стигат самички, по-ниско така, нали… Ама тия пишлемета дори не могат да обелят картоф или да измият тенджера като хората, изобщо каква помощ да чакаш от тях. Да истеризират разбират, а от картофи не разбират, така ли, аааама-ха!

Хубаво, но поне да можеха да пазят тайна, да му се не види.

Значи, на дете да кажеш нещо и да разчиташ, че то ще е конфиденциално – забравете! Споделил си му, ей така в яда си, че лелката в градината му е голяма коза – очаквайте да й го каже… Или в магазина си прошепнал на себе си колко е дебел тоя селянин с мустаците, а после на опашката, дебелакът е пред вас, а детето, чуло и недоразбрало, пита на глас – „Тате, този ли с мустаците ли е много дебел селянин?“. Псувал си богато и цветно пред него – кофти ден, наглеци засичат с колите, мачът не излиза, малко ли поводи имаш – после му казваш да си мълчи, а то повторило пред майка си някои думи и те издало, че от теб ги е чуло. Ама че предателство! Е, да, те децата повтарят, нали, каквото чуят от теб и не умеят да са лицемерни, ама все пак! Но ето, ето, четете, това не е всичко.

Вижте още:

Когато ги викаш – не идват; когато не ти трябват – са тук

Тишина. Тишина ли? Никаква тишина не могат да пазят, нито дори да си играят тихичко там нещо. То емоции, то чудо!

Абе, обясняваш им значи пак и пак. Е колко пъти да им повтаряш – просто си играйте там нещо тихичко и толкова. Просто е. Планираш, че ще си почиваш, ще гледаш някой филм нещо, предупреждаваш ги – не! Не може да се разчита на тях – не си спазват обещанието за тишина и това е. Е, да, не са излизали последните два дни навън, малко да потичат, да изразходват енергия, ама все пак!

Даже накрая, като ти писне от диващини, и им хвърлиш таблета с детските заедно с пакет чипс, им казваш като човек: „Вижте сега, разбираме се, че ще гледате само два часа, не повече, не е добре да се прекалява с детското, ясно ли ви е? И тоя чипс – оставете ми половината, обещавате, нали?“. После – гледаш часовника – то минали повече от 4 часа, те се зверят в детското и са изяли повече от половината пакет чипс – и то от ония големите, те са по-изгодни количество-цена, сещате се, нали. Е – айде кажете – каква е тази тотална безотговорност! Как да се разчита на тях за нещо по-сериозно?! Сега. Аз май трябваше да ги огранича, но все пак ще си знам занапред, че никакво доверие в това отношение.

Имам още примери – примери да искате!

Взимаш им домашен любимец и предварително се разбирате – те ще се грижат за него, ще чистят, ще го хранят, поят – не само да си играят и да му се радват и толкова. Нали така! Защото – ето, ти си човек – като им е скучно – ти им взимаш там рибки, зайче, коте – няма проблем. Купуваш храна, разни там гранули, работи – всеки път, когато децата кажат, че трябва. И накрая – едното умряло, другото цялото във фъшкии, купата за рибките строшена при миене в мивката, моля ви се.

Изобщооо – никакво разчитане на тия деца. Само обещават и после нищо. Накрая отново ти трябва да се занимаваш да търсиш нов стопанин на тия животинки или да ги хвърляш на боклука. Абеее, яко разправии на твой гръб! Разбирате ме за какво говоря, нали?

Те, някакви зверчета, дивачета, за животни ще се грижат.

Ама то грешката ми е, че все им се доверявам, че ще се стегнат, ще се научат на отговорност и че все разчитам на тях.

Само че, ето, както става ясно – на тях не може да се разчита и това си е!

Още от Владимир Вълков:

Тест: Справяте ли се с работата от вкъщи и децата, или не

Жените можели мултитаскинг, а мъжете – не? Айде бе!!!

Тайните запаси на мъжа за оцеляването му в семейството

9 причини да се будя нощем