Едновременно възпитател, най-добър приятел и човекът, който осигурява храната на масата. Такава е ролята на самотния баща. Фигура в семейството, която се среща относително по-рядко от самотната майка, но отговорностите ѝ са не по-малко важни и предизвикателни.
(И защо изобщо казваме „самотни бащи“ или „самотни майки“, сякаш вменяваме вина на хората, които единствени полагат грижа за детето си? Не е ли по-правилно в случая да говорим съответно за „отсъстваща майка“ и „отсъстващ баща“?)
Дори и съществуващата социална стигма върху самотните родители затруднява ролята им. Включително и личния им живот – за редица необвързани хора опцията да се срещат със самотен родител е табу.
Позволявам си да говоря конкретно за мъжете, защото за тяхното психично здраве се говори по-рядко. По-рядко те са хората, които ще отидат на терапевт или ще си позволят да изразят пред приятел, че срещат трудности. Обществото ни все още очаква от мъжете да са „непоклатими“, „силни“, да „се държат като мъже“. А всъщност да се грижиш за психиката си е доста мъжко поведение.
Самотните бащи често са изправени пред уникални стресови фактори, вариращи от финансов натиск до балансиране между работата и родителските отговорност. Изискванията към тях едновременно отнемат от времето им и се отразяват на тяхното психическо благополучие. За самотните татковци е от решаващо значение да приоритизират на грижата за себе си и да търсят подкрепа, когато е необходимо.
Вижте още: Да бъдеш хокеист в НХЛ и самотен баща: Историята на Понтус Аберг
Участието в дейности, които насърчават релаксацията, като тренировки, хобита или прекарване на качествено време с приятели и семейство, може да помогне за облекчаване на стреса. Изграждането на силна система за подкрепа и свързването с други самотни бащи чрез групи за подкрепа или онлайн общности може да осигури чувство за принадлежност и разбиране. Търсенето на професионална помощ, като терапия или консултиране, разбира се, също може да бъде от полза за справяне с всякакви емоционални предизвикателства и разработване на стратегии за справяне.
Нужно ви е, за да размишлявате и да се презареждате, независимо дали се разхождате сами или се наслаждавате на чаша кафе на балкона си. Това лично време е безценно, ако искате да видите живота си в перспектива.
Вместо да се занимавате с най-лошите сценарии, практикувайте техники за спиране на негативни мисли и отвличане на вниманието. Това е особено важно за самотните родители, които може да се притесняват кой ще се грижи за детето им, ако нещо се случи с тях.
Стремете се да бъдете любящ и грижовен баща, вместо да се стремите към съвършенство. Освободете се от ненужните битки и нереалистичните очаквания. Не забравяйте, че сте хора и допускането на грешки е част от учебния процес.
Установете силна връзка чрез открита и честна комуникация. Това е от съществено значение за взаимното разбиране, изграждането на доверие и разрешаването на конфликти.
Потърсете подкрепа от някого извън най-близкото си семейство, като приятел или група за подкрепа. Наличието на довереник, с когото да споделите чувствата и тревогите си, може да бъде изключително полезно.
Дайте приоритет на физическото благосъстояние, като включите редовни упражнения и поддържате здравословен режим на сън. Балансираният начин на живот ще допринесе за цялостното ви психическо и емоционално благополучие.
Отделете време за финансово планиране, за да облекчите стреса. Ефективното управление на вашите финанси гарантира стабилност както за вас, така и за вашето дете.
Ако се чувствате претоварени, изпитвате лошо настроение, тревожност или се борите да посрещате ежедневните си нужди и тези на децата си, не се колебайте да се обърнете към специалист по психично здраве. Правилното лечение може да ви помогне да пренастроите мисленето си и да подобрите цялостното ви качество на живот.
Вижте още: Смених работата си, за да бъда с децата си след развода, и не съжалявам
Никога не започвайте разговора си с „Ти направи това“ или „Ти не си направил това“, вместо това започвай разговора с „Чувствам или мисля, или предлагам“.
Не изтъквайте миналото като разговор за обвинения. Това не работи във връзките между възрастни, още по-малко ще помогне при деца. Защо да си натякваме минали грешки, кой печели от това?
Похвалете за свършената работа, вместо да наругаете за недовършената. Дайте пример с удовлетворението след изпълнена задача, вместо с разочарованието в противен случай. Или говорете за ползите от яденето на здравословна храна, вместо да се карате на децата, ако хапват вредна.
Успех, татковци!
Вижте още:
Изследване: няма как да скриете от децата, че сте стресирани
