Ако жена ви най-после започне да мисли за себе си – покрепете я

| от Mamamia.bg, Scarymommy.com |

Какво се случва с майките, когато се вкарат в „родителския филм“ и престанат изобщо да мислят за себе си? Клинт Едуардс от Орегон има отговор, който дава в интересен пост, публикуван в сайта Scarymommy.com. В него той призовава всички съпрузи да подкрепят своята жена, когато реши да мисли за себе си.

Едуардс е автор на страхотни книги за родителството, например „Тишината е ужасяващ звук“ (Silence Is A Scary Sound) и „Съжалявам… С обич, твоят съпруг“ (I’m Sorry… Love, Your Husband). Той е и създател на популярния американски блог за родители „Нямам представа какво правя“ (No Idea What I’m Doing).

Ето приблизителен превод на неговия текст:

Напоследък моята съпруга Мел започна да бяга и забелязах няколко неща. Първо: тя изглежда доста секси в клин. Но онова, което забелязах повече от физическите й особености е, че тя отделя повече време за себе си и не мога да не бъда щастлив от този факт.

Тя говори за своите цели, свързани с тичането. Възхитена е от новите си маратонки и от своя екип и ако трябва да съм честен, това е повече, отколкото съм я виждал изобщо да споделя за себе си и за грижата за себе си, откакто имаме деца. Тя дори ме накара да се присъединя към един от нейните 5-километрови социално дистанцирани маратони, където всеки тича сам и си засича с приложение.

Сега слушайте – това не е пост, в който съпругът говори за това как жена му тренира и всички трябва да влезем във форма и по дяволите децата. Това съм аз, който казва, че майките не отделят достатъчно време, за да правят неща за себе си и 90% от причините да не го правят е, защото се чувстват виновни, когато си почиват. Така че, когато го правят, зависи от нас – техните половинки – да се почувстват подкрепени.

Има го това чувство, вградено в ДНК-то на повечето майки, което им казва, че ако не се грижат за децата 24 по 7, правят нещо грешно. Има го и осъдителният фактор: всяка майка иска да съди другите майки за това или онова, което причинява на майките двоен стрес и те не се спират нито за миг и не могат да осъзнаят, че не се грижат за своите собствени нужди.

Сигурна съм, че всяка майка, която чете този пост, разпознава тези усещания.

Преди няколко години с Мел си направихме уговорка. Всеки от нас щеше да отделя три часа на седмица само за себе си, през които да прави каквото иска. В неделя следобед аз обикновено излизах да карам колело или пишех свои неща. Но когато дойдеше реда на Мел, аз трябваше да я карам насила да се отдели от семейството, така че да може да отиде в задния двор или в градината, или да отиде в спалнята и да чете книга. Дълго време не разбирах защо го прави. Докато един ден тя не спомена, че има трудности да се разделя със семейството и когато отдели време за себе си, не се чувства спокойна, докато не подреди всичко.

Естествено, с три деца, никога нищо няма да е подредено и тя не би трябвало да се тревожи да изостави своите задължения и да отдели време единствено за себе си. Но това нямаше значение и всеки път, когато дойдеше седмичното време единствено за нея самата, трябваше да й припомням да се погрижи за себе си. Чак напоследък започна да й става ясно, че тя все пак е заслужила това време.

Мисля, че повечето майки се борят със същите чувства и им трябва съвсем малко да започнат да се чувстват виновни, че отделят време на себе си. Един страничен коментар от съпруга, едно quid pro quo („око за око, зъб за зъб“), едно телефонно обаждане да бъде попитана кое къде е, и тя е изтласкана обратно в лудостта на майчинството. А истината е, че майките имат нужда от време през което да не бъдат майки. Те имат нужда да бъдат онези, които са били преди да се появят децата, и едно от най-хубавите неща, които съпругът може да направи, е да им помогне с това време и да ги подкрепя в него.

Слушайте, момчета, ако вашата съпруга споменава, че мисли да отиде на фитнес, или да започне да тича, или да кара колело или да прави крос-фит, кажете й да отдели повече за добра екипировка, да се присъедини към по-скъпия, но по-близък фитнес, не се карайте за цената. Тя знае общия бюджет, точно колкото и вие. Платете входната такса и не наричайте това „излишно харчене на пари“. Насърчете я гласно в нейното начинание.

Ако тя реши, че иска да се присъедини към читателски клуб или да има редовни срещи с приятелки, или да започне да пише книга, направете заедно график, погрижете се за децата през свободното й време и не се оплаквайте от това. И определено не искайте услуга в замяна.

Може да е градинарство, писане на блог, оправяне на стари коли, лепене на албуми, медитация, йога, шиене, плетене… Каквото и да е, подкрепете я, когато се захване с нещо.

Ако забелязвате, че вашата жена започва да се задушава като прекарва цялото си време с тези деца, които не спират да се вкопчват, молят и искат, създайте й време, което да може да прекара няколко часа сама.

След това я подкрепете, когато ги взема и не отстъпвайте, когато децата искат единствено мама. Карайте се ако трябва с тези малки глупачета, нека им стане ясно, че времето на мама е свещено.

Освен това поемете цялата вина, която майките усещат, когато харчат пари и време за себе си, и я заменете с успокоение.

Уверете се, че тя се чувства добре като поема дълготраен ангажимент към себе си и че дългосрочно ще бъдете до нея, докато тя се грижи за себе си. Не бъдете критични след първите две седмици, окуражавайте я и след 10 години. Разглеждайте времето и парите си като инвестиция в нея, във вашия брак и вашето семейство, защото те са точно такава.

Повярвайте ми.

Тя ще оцени това, и честно казано, след всичко, което майката дава на семейството – тя го заслужава.

 
 


Повече информация Виж всички