Ако можех да върна времето назад, щях да кажа това на детето си

| от MamaMia |

Колкото и добър родител да си, каквато и да е стратегията ти, винаги допускаш грешки. Понякога се стараеш да избегнеш проблемните страни на своите собствени родители дотолкова, че отиваш съвсем в другата, не по-хубава крайност. Друг път се престараваш. Казваш твърде много на децата си. Или пропускаш да им кажеш някои от най-важните послания, от които те имат нужда.

Един ден, когато се обърнеш назад, ще видиш, че понякога си бил прав за ситуации, в които си се съмнявал, че май вършиш глупост. Ще ти се набият на очи обаче и грешки и пропуски, за които не си подозирал.

Пред изданието Fatherly няколко бащи споделят какво биха казали на децата си, ако можеха да върнат времето назад, когато те още са били по-малки. А вие какво бихте казали на детето си?

Мнението ти е важно за мен

„Бих искал да попитам сина си какво мисли за различни неща. Искам това, защото твърде често просто пренебрегвах неговия принос. Мисля, че ако знаеше, че съм готов да изслушам размислите му, щеше да говори повече с мен и щеше да бъде по-открит в бъдеще. Той е брилянтно дете и винаги е бил пълен с идеи, когато е бил по-малък. Така че, да, само едно просто „Хей какво мислиш по този въпрос? Искам да чуя твоите идеи…“ би постигнало смайващи резултати. Не изглежда много, но имам чувството, че това би променило много ежедневните ни отношения.“

Направи го, просто бъди внимателен

„Бяхме прекалено предпазливи с първото си дете. Докато го оставяхме да изследва света, ние продължавахме да казваме „не“ като рефлексен отговор на неща, които всъщност не са опасни за него. Децата обичат да изследват и са естествено любопитни. Научихме, че да не ги ограничаваме твърде много и да им позволяваме да правят своите си неща, им помага да станат зрели и независими. Вашата роля като родител е да бъдете наблизо, за да предложите подкрепа и успокоение.“

Вижте още: 10+1 звездни татковци разкриват тайните на бащинството

Майната им

„Спомням си как децата ми като тийнейджъри бяха толкова загрижени за популярността си и как ще се впишат. Иска ми се да им бях казал просто да бъдат себе си. По-конкретно, бих искал да изразя мнението си за компанията им, на която държаха малко повече от нужното. Те имаха толкова много да предложат, ако просто да бъдат себе си, но имаше голям натиск от връстници да се впишат, вместо да се открояват. Иска ми се да бях по-категоричен за това какъв ценен дар е да не се вписваш. Предполагам, че и аз се притеснявах да бъда невзрачен родител, както и те да не са готини деца.“

Интернет съдържанието остава завинаги

„Децата ми са във всички социалните мрежи. Нищо твърде лудо или скандално – надявам се – но те са там: да правят снимки от партита, да качват глупави видеоклипове и всичко това. И мисля, че е моя вина, че са толкова лекомислени да публикуват цялото това съдържание. Веднъж имах шеф, който ми каза, че интернет сстава завинаги. Дори ако поддържате относително чисто присъствие онлайн, може да има един малък пропуск, който някой ще запише, ще направи скрийншот, или каквото и да било. И това може да те преследва завинаги. Или по-лошо, да помага на хората да ви октрият. Бих искал да вкарам тази мисъл в главите на децата си, за да помислят повторно, преди да публикуват някои от глупостите си.“

Тревогите обикновено са безпочвени

„Аз съм тревожен по природа, жена ми също. Въпреки че се опитваме да избягваме излишните притеснения, доколкото можем, това е предизвикателство. Но положителното е, че можем да кажем с относителна сигурност, че почти никоя от нашите тревоги не се е сбъднала. Поне не големите и определено не по начина, по който си ги представяхме. Децата ни също станаха тревожни и беше като да се погледнем в огледало. Иска ми се да им бях помогнал да намерят по-добър баланс между предпазливост и хиперболизирана реакция, за да могат да се поучат от грешките ми и да не губят толкова много енергия за притеснения.“

Вижте още: „Бащата е първият герой на сина и първата любов на дъщерята“: 20+1 цитата за бащи и дъщери

Съжалението е нож с две остриета

„Мисля, че хората са доста едностранчиви във възгледите си за съжаление. Или казват „ще съжалявате, че сте го направили“, или „ще съжалявате, че не сте го направили“. Определено бях от първите, когато децата ми растяха, но сега виждам нещата по-балансирано. Не е нужно да поемате всеки риск от страх да не пропуснете, точно както не е нужно да избягвате да поемате рискове, защото се страхувате, че ще бъдете наранени. Колкото повече остарявах, толкова повече осъзнавах, че всичко се свежда до доверие в инстинктите, поради което ми се иска да бях казал на децата си просто да се опитат да вземат най-умните решения, които могат. И да играете на сигурно, и да поемате големи рискове, може да е правилно решение или грешка.“

Идея си нямам

Като родители смятам, че възприемаме манталитета да се преструваме, че знаем и можем всичко, от момента на раждането на децата ни. Знаем, че нямаме представа какво правим, но не можем да позволим на другите хора да знаят това – включително нна самите деца. Когато децата ми пораснаха, те идваха при мен за отговори. Всичко  – от училищна работа до проблеми във връзки. Бях толкова благодарен и развълнуван, че искаха помощта ми, че забравях да бъда напълно честен и да казвам „не знам“ от време на време. Да чуеш родител да признае, че не знае, е утвърждаващо преживяване. Това ни хуманизира като авторитетни фигури и позволява на децата ни да знаят, че е добре да се налага да измислят решения сами.“

Извинявай

„Аз съм учител и мога професионално да удостоверя силата на това да се извиниш на ученик за своя грешка. Като баща обаче научих този урок твърде късно. Когато синът ми растеше, ние се карахме, след което отивахме в отделните си кътчета. Признавали сме си разногласията, търсели сме компромис, но рядко съм казвал директно, че съжалявам. Имам чувството, че ако го бях направил, връзката ни щеше да е по-силна и да включва по-малко изгубено  в спорове време. Истинското извинение може да подобри атмосферата и да изгради наистина силна връзка между двама души. Би било хубаво да го знаех като млад татко.“

Вижте още: 15+1 татковски бъзици: толкова тъпи, че чак смешни

Инвестирай

„Не само във финанси, във всичко. Отнасяй се към всичко като към инвестиция. Това означава да създадеш условия за всяка връзка, за всеки житейски опит да расте. Дори и нещата да завършат зле, научих, че ако инвестираш себе си в нещо, най-малкото ще излезеш с научен урок, история или източник на съпричастност и емпатия. Изглежда, че поколението на моите деца изпитва голям страх да се ангажира с почти всичко. Има много безпокойство, когато става въпрос да бъдеш уязвим или да полагаш усилия. Разбирам това. Винаги е рисковано. Но инвестирайки в такива ситуации, ти инвестираш в личното си израстване. Това е урок, който научих по-късно, отколкото бих се надявал. Така че мисля, че бих казал на децата си да инвестират себе си и времето си във всяко свое начинание, преди да преминат към следващото.“

Гневът ти си е твоя отговорност

Дъщеря ми се ядосваше за почти всичко, когато беше тийнейджър. Или ще е училище, или ще са приятели, или момчета, или майка ѝ и аз. Винаги за всичко е виновен някой друг. Не отричам, че тя е имала причини да се ядосва, но ми се иска да ѝ бях обяснил по-добре факта, че макар гневът да е първоначален рефлекс, носенето му със себе си е избор. Научавах го по трудния начин многократно и така и не намерих пътя да го осмисля. Сега, когато съм по-възрастен, виждам, че съм изгубил ужасно много време да съм ядосан и на нея ѝ предстои да научи същото.“

Вижте още: 

Глупостите, които никога да не казваме на децата си

 

 

 

 
 


Повече информация Виж всички