6 татковски хитринки за трудни моменти

| от Владимир Вълков |

Децата са прекрасни, но често са и предизвикателство, макар и едно такова, прекрасно предизвикателство. И може да ни натискат „бутоните“, да ни провокират, да ни поизнервят и изтощат едно такова, прекрасно и хубаво. И да си забравим родителското търпение и находчивост, да се спечем и вместо да постъпим гъвкаво и адекватно, просто да повикаме, а после да се чувстваме виновни. За последното не мога да помогна. Но ако все пак запазите някакво родителско самообладание – ето малко идеи как да действаме в кризисен момент с малките пикльовци:

Разсейването

Важи при така наречените тодлъри, най-малките деца. То пищи, в истерия, тръшка се, иска неистово нещо ли, или пък за нищо на света не иска друго, боли го, спи му се, но не знае, че му се спи и т.н., и т.н. Причини да искате. Ето какво работи. Но е много е важно в този момент да го изиграете добре и да има рязка смяна в тона и реакцията ви, а и да изразите достатъчно силна емоция на изненада: „Яааа! Виж – птеродактил/ зайче/ синьо куче (изберете какво според детето)! Бързо виж, ще избяга! Ето там, там!“ или друго подобно отвличанене на вниманието. Работи безотказно. Ако не работи – не сте го изиграли както трябва.

Обикновено в труден момент родителите се заинатяват и искат детето да отстъпи, да се примири, да спре, да се откаже, да ги послуша. А ето ви предложение, в което никой не е нужно да отстъпва. Вземете му акъла с нещо внезапно и тотално друго. Важно: после в никакъв случай не се връщайте към казуса от преди малко! Накарайте детето да забрави. Лесно е, те не са злопаметни.

Дръжте ги гладни

Не си изяждат обяда или вечерята? Гримасничат на масата, човъркат в храната и претендират за друго? Това ужасно дразни. Ами просто ги дръжте гладни преди обяда и вечерята. Никакви междинни хранения, най-много – плодове. Не искат плодове? Съветът е същият – дръжте ги гладни. Спокойно – нито един човек не е умрял от това, че е пропуснал едно ядене, камо ли междинно. Работи безотказно, стига да имате увереността да го приложите.

Викат си един на друг „говно“

Като ставаше така, се намесих веднъж с една реплика. Беше достатъчно, за да я научат и да си я казват после сами. Оттогава намаляха обидите на изпражнения и подобни субстанции. Репликата ми беше: „Ако той е говно, значи и ти си говно, защото си му брат/сестра“. Това може да помогне и при по-кротки обиди като „магаре“, но признавам, че не помага при такива като „идиот“ или „глупак“. За тях пробвайте някой от другите подходи. Важно: самите вие не използвайте към децата тази обида. Защото ако те са такива, значи сте и вие – нали сте им родител, по свое подобие сте ги направили…

По гащи

Веднъж ме бяха ядосали, защото крещяха като хванати от гората, а имаме правило, че това е забранено вечер. През деня – горе-долу може, но за вечерно време съм категоричен. Захванах се да им се карам сурово, но нямаше голям ефект. Усетих се, че съм по гащи и използвах да вметна (в сериозен, строг тон): „Май не ме взимате насериозно, като съм по гащи“, обух си долнището и им се скарах отново. Разбира се, това проработи. Не защото се бях обул, а защото ги бях разсмял и караницата им, съответно и крясъците, приключиха. Тук идеята не е да оставате по гащи и да използвате тази реплика. А да ги разсмивате, когато се карат, ако може. Не, не си уронвате авторитета. Гъвкави сте. Подходът прилича на Разсейването.

Разсейването 2

За по-големи деца – между 4 и 8 години. Те се карат помежду си. Или дребосът е решил да ти скъса нервите. Ами хванете го и го увесете с главата надолу или го хвърляйте във въздуха, или го сложете върху гардероба. Никакво насилие обаче, моля! Просто малко жонглиране с детето. Забравя си проблемът и или се забавлява, или леко се поизплашва, ама такова, готино понаплашване, примесено със забавление. После иска още, дори и да се направи първо на сърдито. Караницата или дразнещото поведение е изпарено. Тук разсейването е по-физическо, отколкото психическо.

„Бой“ с целувки

Предпубертетчето се цупи, прави фасончета, инати се. Нападнете го! Но не с шамари, а с целувки и заканата „Ще те победя с целувки“, включете и гъделичкане. Не се отказвайте лесно и ще се предаде. Прилича малко на Разсейването 2, но е по-приятно за всички, нищо, че отначало ще се прави, че ви се дразни.

Разбира се, за да работят тези подходи, трябва да си изясните следното и да сте окей с него: по-важното е да излезете от досадната ситуация с децата. По-важно от това да се притеснявате за авторитета си пред тях. Защото ако си галите и пазите егото, е по-вероятно да си имате проблеми с хлапетата, от които се излиза трудно. И ще сте склонни да си мислите, че вие сте прави, а децата трябва да се променят, възпитат, научат и да слушат. Аз за себе си съм избрал така – по-важно ми е въвеждам смях и обич, отколкото страх. И да се разбираме с тях, вместо да „ме слушат“.

Вижте още: 

Те не знаят, че татко знае: Малките тайни пакости на децата ми