Ново изследване търси корените на тревожността
Според скорошно изследване, проведено от eкип изследователи от института Weill Cornell Medicine, за големия брой тревожни разстройства в съвременния свят не трябва да обвиняваме единствено настоящия начин на живот.
Всъщност тревожността при някои от хората може да е вродена.
И е възможно тя да се е закодирала в мозъка на плода, още докато той е бил в майчината утроба.
Изследването е публикувано в научното списание Cell Reports.
Учените предполагат, че както излагането на стрес, така и възможна инфекция по време на бременността могат да пренастроят мозъка на развиващото се бебе по начин, който да повиши риска от развиване на тревожност по-късно в зряла възраст.
Откритието е осъществено по време на изучаването на мозъка на мишки, който е структурно подобен на човешкия.
Учените са стимулирали стрес върху бременни мишки, който е предизвикал възпаление, подобно на това, което може да изпита човешкия ембрион, ако майката има тежка или стресираща бременност.
След това са наблюдавали потомството, особено мъжките мишки, които са се оказали по-склонни да показват по-силни реакции на тревожност.
Докато са бебета, изучаваните мишки не са показвали предразположение към тревожност, но чрез мозъчен скенер е засечена хиперактивност в специфичен мозъчен регион в хипокампуса (Амоновия рог) наречен ventral dentate gyrus (gyrus dentatus) - съкратено vDG - част от система, която подава сигнали за потенциална опасност.
Ученените правят наблюдението, че само малка група неврони от областта vDG е засегната от стреса, но засегнатите неврони са показали голяма активност. Твърдението на учените е, че тези неврони са били епигенетично препрограмирани и дори са посочили места в ДНК-то на тези неврони, където е била "включена" програма за денонощно откриване на заплахи.
Приложено към хората, това би могло да обясни защо някои от нас изпитват импулси, които активират тревожност, дори преди да се е появила непосредствена опасност.
Изводът е, че е възможно хора с някои видове тревожни разстройства да не реагират на травми и натиск от миналото, а да реагират на възпалението в мозъка, прездизвикано от стреса още в утробата.
Екипът смята, че това би могло да доведе до по-добра диагностика и лечение на тревожността, но за да се получат още по-правдоподобни резултати, подобно изследване би трябвало да проследи човешкия мозък, което засега остава трудна задача.
