На кого искате да приличате? – попитали Синди Крауфорд в пика на славата й като супермодел през 90-те. „На Сидни Крауфорд“ – отговорила една от най-красивите и известни манекенки. От 90-те насам въпросът за ретуширането и разхубавяването на модните фотографии не е спирал. Някои известни дами като Даян Кийтън и Джулия Робъртс публично заявиха, че не приличат на образите си, използвани за рекламни фотографии. На места дори се появяват предложения, когато даден фотос е обработен, да го пише на видно място- както с предупредителните надписи върху цигарите.
Въпросите за дигиталната намеса минаха на ново ниво покрай появата на чернокожия модел Шуду – жена с невероятна красота и голям брой почитатели в социалните мрежи.
За своите 18 снимки в Инстаграм Шуду има 50 хил. последователи.
Има само една дребна подробности и тя е, че Шуду не съществува.
Създадена е от живеещия в Лондон фотограф и дигитален артист Камерън-Джеймс Уилсън с помощта на 3D-техенология. А светът разбира за това след като фирмата Fenty Beauty използва снимка на модела, за да рекламира червило. В този момент профилът на Шуду печели огромен брой последователи наред с подозрението, че в нея има нещо прекалено съвършено, доколкото съвършенството може да бъде прекалено.
Уилсън се вижда принуден да признае, че красавицата не съществува и в публикуваната й в профила биография се появява изречението „Първия в света дигитален супермодел“.
В друго време всичко това щеше да е история, повтаряща мита за Галатея и Пигмалион, но в днешния свят, в който всеки може да бъде съдник и арбитър, историята съумя да предизвика скандал. А именно – как така бял мъж фантазира черно момиче и защо въпросното чернокожо момиче е „наето“ за снимки, вместо модел от плът и кръв, като се има предвид, че квотата на чернокожите модели все още не е равна на бялата в модната индустрия.
Основната сила на възмущението е концентрирана в следния туит: „Бял фотограф намира начин да печели от черно момиче без дори да му плаща. Кажете ми сега, че модната индустрия не е основана върху женомразието и разисма.“
По-добронамерени коментари гласят, че е чудесно това, дето Шуду е от най-тъмния тип чернокожи модели, каквито все още рядко виждаме, и че ще е чудесно, ако занапред има повече такива. Тук обаче най-бдителните изтъкват, че превръщането на тъмната кожа в екзотика също е форма на расизъм.
Камерън е озадачен от ожесточението и негативните реакции на творението си. „Винаги ми е било интересно какво обществото намира за красиво и какво не. А също- защо? Получих много отзиви, че Шуду притежава изключителна, макар и нестандартна красота, че въплъщава в себе си красотата на жените и мъжете от африканския континент. Аз също мисля така – казва 28-годишният дизайнер. – Истината е, че правя това, което ми харесва. А в момента харесвам технологиите, фантастиката, видеоигрите, CGI-филмите като Final Fantasy. Шуду въплъщава всичко най-съвършено и красиво, което ме вдъхновява.“
