Побелях на 18. Знам всичко за сивата коса

| от Марина Стоименова |

Сивата (всъщност бяла) коса е моята голяма-малка тайна, която крия усилено, още откогато навърших 18 години. Реално в пълнолетния си живот не си спомням месец, в който да не съм се боядисвала. Още в последния клас в гимназията вече криех кичур бяла коса с цветна спирала – понякога синя, понякога зелена, понякога златна.

Още на двадесет и няколко започнах да боядисвам корените си у дома с купешка боя, защото си въобразявах, че тези издайнически сиви кичури ме „състаряват“. След повече от 10 години неуморно боядисване в банята всеки месец, прекратих тази мъчителна практика. Причината за това беше, че боите, закупени от магазина (а аз постепенно бях започнала да използвам най-скъпите, които се предлагаха на пазара), не покриваха напълно белите ми корени. След боядисване корените прозираха, а и боята се измиваше толкова бързо, че се налагаше саморъчно да я опреснявам на всеки 3 седмици! Ако знаете какво значи процедурата „домашно боядисване“, колко трудоемка и мръсна е, вероятно вече сте започнали да ми съчувствате за криенето на голямата ми малка тайна всеки месец.

Едва на 35 години, аз вече имах над 70% побеляване, което наложи търсенето на добър фризьор, който да се занимава специално с корените ми всеки месец. След като смених няколко салона, защото се оказа, че СЪВСЕМ НЕ ВСИЧКИ ПРОФЕСИОНАЛНИ БОИ В САЛОНИТЕ покриват напълно сиво-белите корени, намерих фризьор, който намери решение – забравих за „естествения“ си цвят, който по замисъл на природата беше кестеняв, и преминах към светли тонове: руси, медни, червеникави. За да покрива корените всеки месец, фризьорът ми използва специална смес от цветове, които твърди, че са проектирани така, че да запълват „кухите“ косми. Защото бялата коса е „куха“. Тя не е „мъртва“, но заради липсата на пигмент е много по-суха, по твърда и по-жилава от „обикновената“ коса.

Сивата коса изисква огромна поддръжка.

Със значителна сума всеки месец, равняваща се на месечните сметки за апартамента, поддържам цвят, за която никой не би предположил, че в основата си е вече 90% бял. Получава се, но при едно задължително условие: да съм при фризьора си ЗАДЪЛЖИТЕЛНО до 25-то число всеки месец. Ако не го направя, става като в приказката за Пепеляшка и каляската – след 00 часа на 26-ти, корените ми блясват и за една нощ качвам 10 години от възрастта си. Е, хайде, не е чак толкова драстично – но определено понякога така го преживявам.

Нямам никаква вина за побеляването си. Но нося цялата отговорност за него.

Защото пускането на бяла коса при жените до определена възраст е табу. И без това възрастта е основен и ежедневен повод за жестока дискриминация, затова и никой не иска да изглежда на повече години, отколкото е. Особено нашият пол.

Но ако се върна в спомените си, ще видя собствената си баба. Тя се е сдобила с внуци доста рано и почина сравнително млада по днешни стандарти. Помня я единствено с абсолютно бяла коса. И тя побеляла съвсем рано, още в училище. След 30-годишна възраст решила, че няма смисъл да се преструва на някой, който не е, и оставила косата си да расте естествено. И тя растяла напълно и 100% бяла. Наистина оценявам високо нейната смелост и се надявам да съм я наследила, макар и да не я изразявам точно по този начин. Но ранното побеляване определено ми е генетично наследено: баща ми е побелял рано, майка ми също. Приемам напълно насериозно тезата, че огромната „вина“ за побеляването се пада именно на гените.

Но освен генетични, има и още няколко причини за ранното побеляване. Стресът е една от тях.

Стареенето на фоликулите ги кара да произвеждат по-малко цвят, а изследване от 2013-а доказва, че изчерпването на стволовите клетки във фоликула на косъма и стресът са свързани. Аз никак не нося на стрес и нищо чудно няколкото извънредно стресиращи епизода, които съм имала в живота си, да са допринесли за бялата ми коса.

Липсата на витамини в тялото също се свързва с бялата коса, специално липсата на B, А, D и Е. Без тях клетките в косъма отслабват и забавят естественото производство на цвят.

Пушенето също е фактор, който се споменава, когато става дума за нещата, допринасящи за преждевременното побеляване (и аз пропуших рано – още на 14 години). Спрях ги на 30, но дали това има значение? Известно е, че пушенето свива кръвоносните съдове и това намаля притока на кръв към фоликулите на косъма. Това ги уврежда и може да доведе до посивяване – но и до косопад.

Изводът е, че гените и начинът на живот са ключови, когато става дума за бели коси.

Но дойде ред да кажа и за огромния плюс на ранното побеляване: когато свикнеш, че в цялата си младост имаш много сива коса, в един момент това спира да ти прави впечатление. И сега, когато моите връстници са започнали да се вайкат за появата на няколко бели косъма, аз се смея вътрешно: има хора, които отдавна сме „превъртели играта“.

Бялата коса нищо не променя. Абсолютно нищо. По нея не бива да се съди за възрастта на човека. Но се съди.

А аз бих казала, че ако трябва да се съди за нещо, когато видим бяла коса, то е единствено за финансовото състояние на жената. Защото лъжата, че преждевременното побеляване не съществува, всъщност струва доста скъпо.

 
 


Повече информация Виж всички