По-малко вещи, повече психично здраве

| от MamaMia |

Интересът към минимализма продължава да расте. През последните няколко години идеята за малкото вещи придобива все повече популярност – по финансови подбуди, по екологични, покрай концепцията за разчистване на Мари Кондо, а, не на последно място, и заради ползите за психичното здраве. Всъщност, докато минимализмът обикновено се свързва с привидно безкрайния брой рядко украсени, ярко бели домове в Instagram, той представлява много повече от това. Може да е вдъхновил движения в интериора, модата и красотата, но в основата му стои начин на мислене – манталитет, който празнува простотата и желанието да притежаваме и потребяваме по-малко, да се обграждаме и затрупваме с по-малко. Привържениците на идеята се кълнат в ползите ѝ за психичното здраве и намират усещането да се оттървеш от вещоманията си за освобождаващо и възнаграждаващо.

Не само, че воденето на минималистичен начин на живот намалява вероятността да се чувстваме стресирани или да ни тегли да продължаваме да купуваме още и още, но също така означава, че домът ни става по-малко претрупан. Така за нас остава повече въздху и пространство, а и поддръжката и почистването на домовете ни значително се улесняват. Можем дори да спестим пари в дългосрочен план, защото с времето минимализмът кара да се отърсим от потребителските си навици и личната си философия спрямо вещите.

Минимализмът не се отървава от всичко, не е самоцелен.

Става дума за фокусиране върху нещата, които имат стойност и значение. Приоритизирането и фокусът могат да ни донесат повече радост и следователно да имат положително въздействие върху нашето психично здраве. Ползите за психичното здраве от минимализма обаче не са само хипотетични. Многобройни проучвания потвърждават, че приемането на минималистичен начин на живот може да осигури психологически ползи. Скорошен анализ на 23 проучвания, публикувани в Journal Of Positive Psychology, например установява, че повече от 80% съобщават за връзка между минимализма, познат още и като доброволна простота, и общото благополучие.

Отрицателните последици за психичното здраве от безпорядъка около нас и претрупването с вещи също са документирани.

Проучване от 2010 г. в The Journal Of Personality And Social Psychology, разглеждащо брачни двойки с двоен доход, установява, че хората, възприемащи домовете си като претрупани, са склонни да поддържат повишени нива на кортизол (хормона на стреса) през целия ден. Тези хора обикновено са жени – тенденция, за която изследователите подозират, че произтича от очакванията на жените да поемат домашния труд.

Макар че минимализмът не е за всеки, ясно е, че той може да предложи много ползи за тези, които се нуждаят от пространство, за да се съсредоточат, и се чувстват неуютно в безпорядък. Ето какво споделят някои от привърженичките на минимализма:

„Вече не изпитвам емоционална привързаност към предмети, освен ако те нямат сантиментална или художествена стойност, и мисля, че това ми помага да взимам по-обмислени и основателни решения за покупки. Дори и да искам нещо, знам, че след като го имам, това няма да ме направи непременно по-щастлива или да добави стойност към живота ми.“ – Надя, 32 г.

„Първият ми истински опит с минимализма беше, когато бях студент и се преместих в по-малък град в Швейцария за стажантска програма. Взех само минимума със себе си, защото трябваше да живея в апартамент от двадесет квадратни метра и от този опит разбрах, че животът ми стана по-лесен, когато имах по-малко вещи около себе си за управление. За мен минимализмът е едновременно естетически подход и начин на живот. Намирам, че всичко, което имате в заобикалящата си среда, е елемент, който трябва да управлявате по някакъв начин, дори ако става дума само да отворите място в гардероба за импулсивната си покупка.“ – Марги, 29 г.

„Минимализмът със сигурост помага на психичното ми здраве. Винаги съм била човек, който обича чист и подреден дом с възможно най-малко безпорядък. Помага ми да се концентрирам и да се чувствам комфортно в дома си. Не става дума толкова за притежаването на много малко, а по-скоро за това да имам около себе си само предмети, които са полезни или ме радват. Животът в празен апартамент би ме направил толкова нещастна, колкото и животът в напълно затрупан и хаотичен. Минимализмът е да се обградиш с нещата, които обичаш най-много и да махнеш останалото.“ – Ради, 43 г.

Вижте още: 

Черен петък: За Бога, братя, не купувайте!

 
 


Повече информация Виж всички