Отново сме онова време на годината. Лондон, Милано, Париж, Ню Йорк. Модният свят е екзалтиран, на останалата част от света не й пука, въпреки че е част от модната въртележка. Всички знаем, че модата не е просто дрехи – това е цяла култура с отражение върху останалите сфери. Също толкова важна колкото киното, театъра, изобразителното изкуство… продължете списъка сами.
Защо обаче всички дизайнери се събират в градовете в рамките на пет дена, за да представят новите си колекции? Откъде е дошла седмицата на модата?
Седмицата на модата се провежда в четирите световни модни столици – Ню Йорк, Лондон, Париж и Милано.
Всичко започва от англичанина Чарлс Фредерик Уорт през 19-ти век. Той не само създава някои от шивашките методи, които се използват в модата и до днес, но и утвърждава понятието „висша мода“. Приживе името му е познато най-вече в Париж и Лондон. Става опитен дизайнер и шивач още преди да навърши 30 години. Високата оценка в последствие става причина да основе модна къща „Уорт“, която функционира и до днес.
Дизайните на Уорт са били предназначени само за висшето общество и онези жени, които имат време да се интересуват от модни тенденции. Тойима и първоначалната заслуга за създаването на професията модел. Той първи създава дрехите си директно върху човека, за когото са предназначени, като едновременно с това го натоварва и с представяне на тоалета.
Всичко това се случва в началните години и приносът на Уорт се оказва решаващ. Понятията и похватите установени от него и модната му къща се използват присъстват по една или друга форма в модата все още. Излишно е да казваме че моделството претърпява главоломно развитие и става основа за създаването на модната индустрия.
До средата на ХХ век модата е култ. Нещо елитарно и наистина висше. По време на Втората световна война има седмица на модата в Ню Йорк, но общото между нея и съвременните седмици на модата е само името – онази е за разведряване на войниците. Но с разрастването на сферата отвъд океана, в Ню Йорк, и появата на телевизията настъпва промяна. Модата бавно започва да се превръща в мощна индустрия, основана на комерсиализацията. Телевизията започва да показва на домакините вкъщи нови дизайни и създава мрежа за купуване на дрехи.
Първият вариант на седмицата на модата се създава някъде през 40-те години. Тогава журналисти, моделиери и всички заинтересовани (и привилегировани) се събират във фоайетата на универсалните магазини и гледат най-новото, което имат да представят модните къщи. Новите колекции обикновено излизат два пъти в годината по-едно и също време. Това събитието се нарича Press Week.
Но индустрията се разраства, помещенията трябват по-големи помещения, за да се побере потока от хора и да се разрасне мащабът на представянето на новите колекции. Затова започват да се наемат фоайета на големи хотели, театри или други сгради. Представянията вече не са само за журналистите. Започва да се обръща повече внимание на самото шоу и така се появява първообраза на това, което днес познаваме като модно ревю. Преди това дори е нямало музика, а жена с микрофон е обявявала номера на всеки тоалет и името му (ако е имал такова).
През 50-те години вече модата е мащабна индустрия, която генерира милиарди приходи. Светът полудява. Телевизионни програми, списания, вестници – всички говорят за мода. През 60-те списание Vogue става първата медия, която заменя илюстрациите с постановъчна фотография на модели и техните неотразими тоалети.
Това течение пък създава супермоделството. Манекенките момичета от ежедневието вече са недосегаеми емблеми на марката с енигматичен образ. Събитията стават все по-големи и по-големи. Модата се променя, комерсиализира се, но и се стреми да запази елемента на чистото изкуство (онова на Диор и Баленсиага).
През 1975 година събитията вече стават толкова мащабни, че се състои първата седмица на модата. Събитието предизвиква фурор в цял свят и е основа на това, което се случва днес в модните столици – и като провеждане и като концепция.
