Онзи, дето мирише

| от Мария Касимова |

Едва що се е разпукала пролетта и всички започнахме да усещаме с носовете си последиците от нея.

Нямам предвид полените и хремите от цъфтящи растения. Говоря за онази сплотяваща, родна, толкова нашенска миризма на човешки тела, неусвоили докрай съвременните хигиенни навици. Или пък недоразбрали съвсем добре тези, свързани с ежедневното парфюмиране.

Усетихте ли ги вече? Плъзнаха! Миришещите хора са в градския транспорт, по улиците, в магазина.

Обслужват ни в държавната администрация, продават ни неща, понякога ни подстригват, друг път ни извършват малки ремонти или пък ни водят лекции в университети. Случвало ми се е миришещи хора да са ми шефове или подчинени. Интервюирала съм звезди и значими обществени личности, които също са се оказвали сред тях. Най-общо казано, миришещият човек е навсякъде. Неговото “ухание“ е толкова силно, че често се превръща в единствената му характеристика, като изпреварва по значимост всякакви там служебни постижения, популярност, научни титли или социално положение.

Като прочетохте заглавието „Онзи, който мирише“, вероятно и вие като 99% от българите сте си помислили, че става дума за лоша миризма, за смрад.

Фактът, че думата „миризма“, употребена самостоятелно и без никакви пояснения, се асоциира предимно с нещо гадно, говори много за традициите по отношение на телесните ни аромати. У нас, ако кажеш просто, че някой мирише, всички наоколо ще сбърчат нос с погнуса, защото ще са сигурни, че той мирише лошо. Истина е, че навиците ежедневно да се срещаме с топлата вода и сапуна все още са нещо твърде непонятно за една огромна част от българското население.

Тя си вярва, че няма нищо по-хубаво от неделното къпане, че ежедневните душове „изтъняват кожата“ и свалят имунитета, както и че използването на парфюми е някаква буржоазна изгъзица, от която „нема нужда“.

Точно на тези хора е много трудно да повлияеш. Първо, заради доброто възпитание, което не ти позволява да се изтъпанчиш пред тях и да спретнеш една реч за полезността от сутрешния и вечерен душ. И второ, защото и да го направиш, те просто няма да те разберат. Преди години така обиколно се бях опитала да убедя една колега в офиса ни да се къпе всеки ден, на което тя бурно реагира с контра реч за опазването на световните води в името на природния баланс. Демек, екологично го раздава, като се къпе един път в седмицата. За носещата се изпод мишниците й воня така и не стана дума – душа не ми даде да отворя темата. За сметка на това обаче душите на всички ни ежедневно бяха положени на личното й обгазяване горе-долу от март, та до октомври. В процеса на работа бяхме установили също, че когато се нервира, колегата може да се изпоти и при минусови температури, затова и никой не смееше да й играе „на въпреки“. Че а се е емоционирала, а сме умрели от задушаване в офиса!

Не по-малък проблем обаче се оказват тези с особено ниската парфюмна култура.

Някои от тях принадлежат на групата на седмично къпещите се и смятат, че обливането с аромат е работеща стратегия срещу нормално излъчващите се телесни ухания. Най-често тези хора „обливат“ телата си с дезодорант. Купуват какъвто и да е, стига да е евтин, и с него обилно напръскват цялото си тяло, включително предназначените за парфюм места зад ушите или на врата. Освен, че този тип „парфюмиране“ не скрива липсата на хигиена, той най-често прави точно обратното – засилва още повече миризмата от изпотяването, като се смесва с нея и така я оставя хубавичко да изпъкне.
Вторият тип ползващи аромати са тези, за които парфюмът трябва да мирише „на чисто“.

Тук според тях влизат всичко, ухаещо на цитруси или цветя. Това, разбира се, не е никак лошо, особено, ако не пропускат и душа, за да го заместят с парфюм. Така наречените „свежи“ аромати обаче са доста безлични. Те могат да те позиционират сред „чистите хора“, но няма да се превърнат в твой запазен знак, в отличителна черта.

В последните години розата и нейните варианти (най-често дамаскена или москета) е много популярна като аромат сред световните майстори на парфюми.

У нас обаче нейното ухание се идентифицира с онова мило родно минало с розовите мускалчета. Затова и не се харесва, приема се за „бабешко“ или просто не се разбира. Нищо, че пазарът предлага толкова изтънчени и елегантни аромати на базата на роза – за българите визията на беряща розови цветове мома в народна носия и вървящата редом с нея асоциация за локум все още си е единствената представа за парфюм с рози. За огромно съжаление, защото така изпускаме удоволствието например от нежния Rose Pompon Annick Goutal, дълбокия Rose de nuit Serge Lutens и изтънчения Rose Poivree The different Company.

Борческо-мутреската стилистика също се отрази трайно на парфюмерийната култура у нас.

Този тип миришещи хора започнаха своето приключение в парфюмерията с ароматите на класиките BOSS, Versace и Armani. Обливаха се с тях толкова мощно, че бяха в състояние да обгазят всичко в радиус десет метра покрай джиповете и кабриотата си. Впоследствие преминаха на модните за сезона ухания, като най-вече си избираха аромат според вида на флакона.

Така например част от козметичната колекция на всеки уважаващ себе си мачо стана Jean Paul Gaultier с всичко, що излезе в прословутата бутилчица мъжки торс. Дамската част от този тип ползватели на парфюми пък се вкопчи трайно в Cerruti 1881, след което го замени за едно от най-вулгарните парфюмни творения изобщо – Womanity на Thierry Mugler. Фантастичната класика CHANEL 5 така и не беше разбрана у нас и към нея посягаха, а и посягат, доста ограничен кръг от дами с наистина задълбочени познания за изкуството на ароматите.

Силните, заливащи с тежест ухания, често всъщност са просто резултат от лоша употреба. Много малко хора знаят например, че има разлика между парфюмна вода и парфюм и че вторият е с по-висока концентрация и следователно е по-силен и траен.

За други пък да се парфюмираш означава да напръскаш де що можеш по себе си от глава до пети. Всъщност местата, на които се поставя парфюмът (и то в малки количества – по едно пръскане или капка) са зад ушите, на врата, в гънките на лактите и коленете, на корема и на кръста. Смята се, че това са най-топлите места на човешкото тяло и затова съставките на парфюма могат да се разгърнат най-добре именно там. Парфюмът се поставя на чиста кожа, а дезодорантът трябва да е или неутрален и без аромат, или да е от същата серия, от която е и ароматът.

Сега да спомена нещо, в което също обичайно сме закъснели с около двайсетина години.

Познатите марки от луксозните парфюмерии и козметични магазини създават ароматите си, като следват прогнози на трендсетъри. Те определят кои ще са най-продаваните и предпочитани от пазара ухания и според това брандовете изработват своите предложения. Това е причината и в последно време парфюмите ужасно много да си приличат.

Както и рядко да имат наистина различима идентичност.

В отговор на тази парфюмна конфекция майсторите парфюмеристи започнаха да създават свои малки компании или да работят като носове за бутикови брандове, където могат истински да творят, без да се съобразяват с маркетинга и неговите претенции. Така наречената „нишова парфюмерия“ набра скорост по света и в момента малките фирми производители на свои авторски аромати са десетки, а може би вече и стотици. Предимството да ползваш точно такъв парфюм е не само в това, че изключително рядко можеш да засечеш някого, с когото ухаете еднакво, но и във факта, че парфюмът ти е произведение на изкуството. То е точно както при виното – всики могат да пият наливно вино, ама друго си е, когато си доставиш удоволствие с нещо наистина специално. Но и както с виното, познаването на този тип ароматно удоволствие, изисква определена култура. Който веднъж е влязъл в лоното на нишовата парфюмерия обаче, знае много добре какво означава това и рядко се връща в лоното на ароматите, тип „конфекция“. Така де, разтворимото кафе също е кафе, но няма как да замени хубавото, ароматно италианско ристретто!

Сетивните спомени остават най-дълго част от човешката памет. Тези, вързани с аромат, са почти неизтриваеми.

Завинаги помним уханието на милинките от детството, на тебешира в училище, на цъфналите дървета в двора на баба… Помним обаче и оня, понамирисващия, с когото сме се запознали. И дълго време след първото ни здрависване, щем или не щем, несъзнателно ще си запушваме носа, когато ни се налага да се ръкуваме отново с него.

Затова внимателно с ароматите! И първи и най-работещ съвет – не пропускайте двата ежедневни душа и сапуна! Пък после за парфюмите има да си говорим…

 
 


Повече информация Виж всички