Невъзможната мечта: слаба и стегната без усилия

| от Хрис Караиванова |

Светът е голям и причудливи телесни форми дебнат отвсякъде. Хората сме ниски или високи, дебели или кльощави, от различни раси, с крушовидна структура, тънка талия и голямо дупе или пък обратното – тесен таз, неоформена талия и слаби бедра.

През годините възприятията ни за хубаво тяло, особено женско такова, са се менили драстично, но вие знаете това и без да ви го казвам. Попадали сте на женските портрети, които Рубенс е рисувал и които днес са нарицателно за пищни женски форми. Със сигурност помните и времето, в което Кейт Мос беше еталон за съвършенство, с нейните 45 кг. живо тегло и кокалеста фигура.

Няма как някога да не ви се е искало да приличате на тази кльощава икона на 90-те години. Кейт Мос и момичетата като нея изглеждаха толкова лежерни и щастливи. С чаша в ръка и постоянно присъстваща цигара в другата, тези ходещи щеки имаха вид на жени, които изобщо не се стараят, за да бъдат толкова слаби. И това най-вероятно е точно така.

Говоря за всички тези слаби до анорексичност тела, които се разхождат всеки ден в този наш свят и карат болшинството от жените да се мразят. Да се ненавиждат за слабата си воля, за тортата, която са изяли снощи и за спагетите, които смятат да си сготвят тази вечер. Да се обвиняват, че не блъскат достатъчно във фитнеса.

Аз много добре познавам този тип жени – слабите девойки, които по никакъв начин не се стараят да бъдат такива. Момичетата, които не познават значението на 90-дневната диета или пък на която и да е друга, и същевременно никога не са спортували активно. Късметлийките с уникалния метаболизъм.

Познавам тези жени, защото и аз съм една от тях. От тези, които са природно слаби, генетично облагодетелствани или, нека си го кажем направо, родени под щастлива звезда. Поне според повечето хора.

В действителност обаче нещата не стоят точно по този, крайно розов начин. Вярно е, че не прекарах гимназиалните си години в борба с акнето и излишните килограми. Прекарах ги в кафето до училище с тост сандвич в ръка и в нощните барове, пиейки евтина водка и пушейки като комин. Дори стотиците празни калории в алкохола не можаха да се преборят с кльощавата ми фигура.

Всичко това щеше да е прекрасно, ако можеше да трае вечно. За съжаление, човешкото тяло има давност и с течение на годините различни части от нас се променят – в повечето случаи в неблагоприятна посока. Както обичаме да казваме, намесва се гравитацията – дупето увисва, пускаме коремче и някоя паласка.

И така, когато се приближих към своите 25 години, тези промени започнаха да се забелязват. Не защото съм достигнала някаква преклонна възраст, разбира се, че не. Причината за това, че продължавах да бъда слаба, но отпусната и безформена, се криеше единствено в мен и в навика да получавам всичко наготово.

Разбирате ме, нали? Имам предвид това върховно спокойствие, че каквото и да ядеш, то няма да ти се залепи. Визирам и всякаквата липса на ентусиазъм по отношение на движение, спорт, активен живот. Все пак, защо да се скъсвам от тренировки, когато мога да гледам сериал и да ям пуканки?

Когато от малък си бил слаб и нямаш затлъстели роднини около себе си, се чувстваш някак недосегаем, горд от себе си. За разлика от повечето жени, на теб не ти се налага да се стараеш, да се грижиш за тялото си усилено, да се ограничаваш, да внимаваш. Всички дрехи от 15 години насам ти стават и това е просто чудесно. Но всъщност ти с нищо не си допринесъл за тази ситуация.

Решавайки, че съм недосегаема за тлъстините, направих голяма грешка. След като години наред тялото ми беше слабо, а и стегнато, аз наистина повярвах, че нещата могат вечно да продължават така. Окрилена от тази мисъл и от безбройните комплименти за хубавата ми фигура, дори не разбрах как съм пораснала и съм се превърнала в жена.

Първите наченки на моето осъзнаване дойдоха с беглите вглеждания в снимки, на които жените бяха слаби, но и болезнено добре оформени. Не говоря само за наредените по корема плочки, а за изваяни ръце и гръб, стегнати гърди, премерено мускулести крака. Все детайли, които трудно се наблюдаваха в моята скромна, слаба фигура.

Започнах да се ограничавам – без много мазно, пържено и сладко. Опитах най-различни хранителни варианти, с които вярвах, че ще оформя бицепс и трицепс. Нямах никакъв опит в това и бях много заблудена – наистина смятах, че само с помощта на лек режим ще се стегна и ще извадя мускули на културист. Вече чувам как всички спортуващи се смеят на глас.

С цената на много проби и грешки, най-после започнах да правя физически упражнения. Редувах кардио със силови тренировки. Купих си гирички. Ходех пеша почти навсякъде. И промяната дойде.

А промяната, тя беше зашеметяваща. Никога не съм подозирала колко добре може да се чувства човек, когато има сила и тонус. Да не говорим, че фигурата ми стана стегната и далеч по-ефектна от хилавия и отпуснат вид, който поддържах.

Истината е, че и днес не съм маниак на тема спорт – така и не намирам време за тренировки повече от два пъти седмично. Но пък вече съм напълно убедена, че спортът е задължителна част от формулата, която ни прави здрави, силни и с по-красив външен вид.

Ако днес четете този текст от бюрото си, а довечера отново ще лежите на дивана, защото и без това сте слаби, спрете да се самозалъгвате. Човек не може да бъде в топ форма, без да се движи и да бъде активен. Замислете се, това е невъзможно и неестествено. Мускули и плочки се градят с дисциплина и постоянство – много ценни качества, с които спортът ще ви дари. Стига да му се отдадете.

Зарежете имиджа на ходеща точилка, защото днес на мода за здравите тела, тези, които излъчват сила. Зарежете я тази Кейт Мос, нейното време също мина. Насочете се към спорт, който ще ви радва и никога не се успокоявайте, че можете да сте вечно слаби, без никакви усилия.

Природата ви е дала хубав тласък напред, не я разочаровайте.

 
 


Повече информация Виж всички