С малко носталгия си спомням колко беше забавно първоначално, когато останахме „хоум офис“ преди пандемията. Най-после можехме да се наспиваме: не само аз, но и цялото ми семейство. Стресът от всички ангажименти, свързани с воденето на децата на детска градина или училище и приготвянето за работа, сериозно намаля. Нуждата всеки ден да махаш пижамата се минимализира и единственото наистина важно нещо в този микро-свят се оказа Негово Величество Лаптопът. Всевиждащото му око започна да ни надзирава на всяка крачка и основната цел на домашното ни съществуване се оказа да сме „на линия“, да поемаме работните си ангажименти и да не отсъстваме.
То пък как да отсъстваш, като разстоянието от леглото до бюрото е точно дванайсет крачки.
Откакто се засадихме у дома като растения в саксии, минаха почти 10 месеца. Това е достатъчно време, за да се променят работните навици. А навиците променят нагласите, нагласите пък променят нас самите, или нещо такова пишеше по психологическите сайтове… Във всички случаи аз и ти не сме вече онези хора, които бяхме преди година. Нагласите ни също вече са такива, че не се знае как изобщо ще се случи връщането сред хора. И дали ще се случи. И трябва ли изобщо да се случва…
Но колкото и очарование да има в работата от вкъщи, определено се появиха и някои вредни навици, които ни карат да се чувстваме безполезни. Или претрупани и стресирани. Като при това във всички случаи сами сме си виновни.
Ето някои от най-ужасните навици, които ни съсипват, когато работим от вкъщи:
Организация на работното време
Според анализ на The Economist, през април и май 2020 година хората са работили с по 30 минути по-дълго, отколкото от януари до март миналата година, преди пандемията. Работата след като изтече работното време и през уикендите вече е много по-често срещана. Видео-разговорите и чатовете също заемат много повече време от деня. Но това, че си седиш у дома 24 по 7, съвсем не означава, че трябва постоянно и през всичките тези часове да работиш. Налага се да си сложим границите сами. Аз лично все още не успявам.
На всичкото отгоре лаптопът ми тръгна да пътешества и през отпуските. Така де, винаги има кой да те потърси да свършиш нещо неотложно или да ти напише спешен мейл в служебния чат, за да не се отпускаш. И винаги има някой недоразбрал, че си в отпуск.
Лошо хранене и недостатъчно течности
Да, кафе пия предостатъчно, точно както и в офиса, но признавам, че водата я забравям. Преди си правех паузи, за да отида до служебната машина за вода, съответно и пиех по няколко чаши на ден, което вече не правя. И изобщо не спазвам никакви обедни почивки, което означава, че се храня адски хаотично и когато ми се прииска – набързо и грабвайки нещо от хладилника. Знам, че не съм сама. Колко от вас, работещите от вкъщи, решават, че е време за обяд и отиват до кухнята да приготвят нещо? А колко точно обядват на масата, а не пред лаптопа?
Почивките са странни
Как си почивам по време на работния си ден ли? Ами усещането е като че ли не си почивам или като че постоянно си почивам. Защото и в работата си, и извън нея, гледам нещо по разни екрани. Времето, което прекарвам пред устройствата е значително повече отпреди. Сухотата в очите ми определено ми го напомня, точно както и болките в кръста, които най-накрая се появиха, след месеци, прекарани в неудобна поза.
Движението е дефицит
Въпреки че го споменавам последно, обездвижването е най-лошият страничен ефект на хоум офиса. Спортните центрове не работят, но и когато работеха моята… хм, воля за движение пак не беше особено силна. Но ходех пеш на работа през парка!
Свалих си приложение за спорт. Отворих го точно веднъж и ми се стори крайно отегчително да скачам на едно място сред четирите стени на апартамента. Тичането в парка също не е опция, тъй като наблизо няма подобен. В моментите, когато съвсем се схвана, си припомням плюсовете на това да имаш куче – разходките. Някога беше отегчително, а сега ми звучи дори приятно. Бих го правила по цял ден, само да не седя у нас!
И все пак… Не забравям и какво беше „преди“: пътуване с метрото, блъскане, етажи, асансьори, комуникация, навсякъде „здрасти“, лафове, навлеци, обядване в компания, ходене по срещи, пазаруване, молове…
Определено не ми липсва.
Но нямам нищо против отново да го правя за малко – ей така, за разнообразие…
