Вие обичате ли да правите личностни тестове? На бас, че ги правите в свободното си време, но най-вече в работното, когато можете да изглеждате умислени и съсредоточени зад екрана на компютъра си, но само вие да си знаете, че всъщност проверявате кой герой сте от „Младият Шелдън“.
И още по-готин начин неусетно да разкриеш огромно количество от своите предпочитания, така че рекламите онлайн да могат да те таргетират още по-добре.
„Кажи ми кои са любимите ти храни и ще разбереш кой холивудски актьор е твоята сродна душа!“
„Коя европейска столица ти подхожда на базата на литературата, която предпочиташ?“
„Научи след колко години ще се роди първото ти дете, ако съдим по любимите ти сериали!“
А после те заливат банери за испанска кухня, полети до Осло, фентъзи романи на промоция и новите сезони на сериалите ти в стрийминг платформите. Хммм, защо ли?
16-те типа личности, разработени според типологията на Майерс-Бригс например се ползват с доста респект сред хората.
Случвало ми се е дори да ме помолят да си направя такъв тест на първия работен ден на ново място. А понякога попадам и на обяви, където се изисква да попълниш такъв тест към кандидатурата си. Да не говорим колко популярни са в Tinder!
Докато използвах това приложение за запознанства, всеки втори човек, на когото попадах, беше написал под снимката горе-долу три неща – ръста си, зодията си, типа си по скалата на Майерс-Бригс. „186 см, Овен, ESTJ, не вярвам в зодии и въпросници и не търся повърхностна жена, която се интересува само колко съм висок!“… Нещо от този сорт.
Аз самата нося гордо титлата си ENFP-T (или Активист), и се радвам да я споделям с личности като гаджето си, Куентиин Тарантино, Робин Уилямс и любимия си аниме герой Наруто. Както впрочем и Майкъл Скот от сериала „Офисът“ – харесвам този сериал доста, без да ми е любим, което може би означава, че днес трябва да вечерям броколи.
Всичко добре, но…!
Личностни тестове като този и подобните на него нямат абсолютно никакво научно потвърждение и се базират на погрешното схващане, че личността на човека е статична и не търпи промяна и развитие.
Резултатите могат да бъдат повлияни от временни вътрешни или външни фактори, като средата, обстоятелствата, преобладаващото настроение, които въздействат докато се прави теста. Всичко – от страх до липса на увереност и здравословни проблеми може да повлияе на резултатите.
Стресираният човек няма как да се концентрира. Същото важи и за ентусиазирания. Възможно е да надценим определени черти в характера си, защото вече знаем какъв резултат искаме. Обичайно за повечето от нас е подсъзнателно да опитват да „прецакат“ теста, за да получат желан, а не действителен резултат.
Нека бъдем обективни: ако кандидатстваме за работа в динамичен екип на желана компания, надали ще отговорим отрицателно на твърдение тип „приятно ми е да работя с хора“ или „умея да се справям със стреса“. От друга страна, отговор като „обичам да прекарвам свободното си време в енергична и весела компания“ много би зависел от моментните ни нужди за разпускане.
Ако сте пробвали друг един тест, познат като „политически компас“, може би ви е направило впечатление, че въпросите в него са така формулирани и структурирани, че биха подтикнали всеки, който не е много крайно десен човек, да даде предимно леви отговори. Обратното би значело да каже в прав текст „мразя малцинствата, няма по-велика нация от моята, а корпорациите са най-доброто, което може да се случи на света“.
В него човек е предизвикан да отговаря на твърдения от типа на „Какво предпочитате – партньорът ви да ви държи за ръка на публично място, или да носи торбите с тежки покупки вместо вас?“. След серия такива въпроси се очаква да се прецени дали вашият език на любовта е физическо докосване, актове на служба, получаване на подаръци, качествено прекарано време или думи на утвърждение.
Популярна е шегата, че създателят на теорията за петте езика на любовта, Гари Чапман, е разработил теорията с цел да обясни на съпругата си как тя всъщност сама иска да върши всичко вкъщи, докато той насреща се интересува само от секс.
Това изцяло в кръга на иронията. Иначе психологията като наука отхвърля съществуването на каквито и да е „езици на любовта“. Твърди се, че субективният избор на отговарящия най-често се дължи на това какво всъщност усеща да му липсва като внимание и отношение в собствената му връзка.
В случай че който и да е универсален тест решаваше сериозните въпроси, то нямаше ли вече да имаме огромен прогрес в това да си намираме съвършения партньор, идеалните приятели и перфектното работно място на базата на дълъг и подробен въпросник?
Мисля, че индустрията за самопомощ и мотивация нямаше да пропусне да капитализира това.
Между хората и вътре в тях обаче сякаш съществува един лично техен си „Х фактор“, който дори доказаните научни достижения не могат да обяснят напълно, а какво остава за тестовете.
Просто бих посъветвала и себе си, и останалите хора да не се кълнат в тестовете като в религия, а впрочем да не се кълнат и в религия.
Лично за мен прочитането и анализирането на кариерните препоръки, свързани със споменатия ми „личностен тип“ ми помогна да осъзная какъв формат на работен ангажимент би бил подходящ за специфичните ми изисквания. Не толкова защото тестът даваше гениално прозрение, а защото валидираше желанието ми да работя в по-гъвкав, свободен и нерамкиран модел, свързан с кауза и с личните ми ценности. И че не е в мен „грешката“, задето не ми се бъхти от девет до колкото е престижно в опън спейса на някоя корпорация за продажба на излишен и вреден продукт.
Не намирам за особено страшно, че личностните тестове станаха като зодиите – почти никой не казва, че вярва в тях, и все пак почти всички са чели и поназнайват нещичко по въпроса. Толерирам всяка отправна точка, от която човек може да потърси себепознание, а защо не след това да задълбочи това себепознание и с наука.
Винаги ще е по-добра идея да търсиш опознаване на личността си чрез отговори на собствените си въпроси за себе си, отколкото чрез универсални мотивационни и мрежово маркетингови пасивно-агресивни формулировки като „отговорът на всичко е да ставаш в пет“, „нещата са такива, каквито избереш да ги виждаш“ или „всичко е въпрос на организация“.
А и ако се замислите, идеята, че всичко съществуващо може да се обясни с досегашните научни достижения е леко самонадеяно и дори противоречащо на самия научен подход – все едно да кажем, че светът се простира, докъдето се простира човешкият ум и че повече никъде нищо няма за търсене, откриване или доказване.
Вижте още:
