Да се грижим за себе си – това е фраза, която най-често чуваме във връзка с реклама на козметика или спа услуги. Грижата за себе си се продава под формата на луксозна козметика или увит около главата хавлиен тюрбан и масаж в компанията на спа камъни и вечнозелени растения.
Истината е, че да се грижиш за себе си може да означава куп неприятни неща като това да си намериш втора работа, за да си плащаш ипотеката или да разкараш токсичните си приятели, или как да приемеш себе си по начин, че да не се налага да бъдеш всичко през цялото време.
Свят, в който грижата за себе си се е превърнала в нещо тренди, е болен свят. Не бива да се грижим за себе си само когато сме абсолютно изтощени и имаме нужда от отдих от непрекъснатото си вътрешно напрежение.
Истинската грижа за себе си не е в солите за баня и шоколадовите торти, а в избора да не водим живота, който нямаме нужда да водим.
А това понякога означава да правим неща, които най-малко искаме.
Това значи да гледаме провалите и разорачованията си право в очите и да градим различна стратегия, а не да се поддаваме на непосредствените си желания. Понякога е да озаптим желанието да контролираме всичко. Друг път – да изберем новото. Да разочароваме някои хора. Да се жертваме за други. Означава да се оставим да бъдем нормални. Обикновни. А не непременно изключителени.
„Актът нагрижа за себе си се превърна в поредното нещо, в което очакваме жените да се представят добре. Дали използваш правилния филтър, когато качваш в Инстаграм снимка на саксията си с палма? Свещите, които ще запалиш на романтичната си вечеря, дали са органични и правени на ръка, или масово произведени от гаден парафин? Как можахме да превърнем нещо толкова просто и основно като грижатаза себе си в поредната стока за продаване и купуване?“ – пише Амил Ниаци във „Вайс“.
И ако твърде често се озоваваме в ситуация да упражняваме грижа за себе си консуматорски, най-вероятно сме се откъснали от истинската грижа за себе си, която няма много общо с „поглези-се-понеже-го-заслужаваш“. Най-вероятно трябва да застанем насаме със себе си и да вземем дългосрочни решения, засягащи вътрешния ни свят.
Значи да спрем „да се поправяме“ и да се опитаме да поемем грижата за себе си. Значи да станем героини на живота си, а не жертви. Значи да ценим това, което имаме, щом животът ни не е нещо, от което трябва да се терапевтираме. Значи да изберем живот, който се живее добре, а не такъв, който изглежда добре. Означава да посрещнем потребностите си така, че да не зависим от други хора.
Значи да станем човека, който знаем, че можем и искаме да бъдем. Човек, който знае, че солите за вана и шоколадовите торти са за да се радваме на живота, а не за да бягаме от него.
